Решение № 14251 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2016 г.

Решение № 14251 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. С. чрез старши юрисконсулт Е. Д., против решение № 142/09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 74/2016 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е отменено постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между Г. Н. К. и "Б. Г. Ф." ЕООД от 29.02.2016 г., издадено от контролни органи - главни инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. С.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209. т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и посоченото в предписанието физическо лице, като е прието, че по делото е установено по безспорен начин, че между дружеството и лицето Г. К. е съществувало трудово правоотношение. Касаторът иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - "Б. Г. Ф." ЕООД - с. Б., Смолянско, представлявано от управителя К. А., чрез адв. М. Т. - изразява становище, че първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и въз основа на точно изясняване на фактите по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218. ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211. ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. С. е отменено постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 29.02.2016 г., между Г. Н. К., изпълняващ длъжността "животновъд" от 16.10.2015 г., и "Б. Г. Ф." ЕООД, издадено от контролни органи - главни инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. С.. За да постанови това решение съдът е приел за недоказано и неустановено по категоричен начин, че между Г. К. и "Б. Г. Ф." ЕООД е съществувало трудово правоотношение. Приел е за безспорно, че лицето е нямало строго работно време, заплащането е ставало след постигане на определен резултат, а не въобще, приел е представения граждански договор, изброил е и други обстоятелства, несъвместими с трудовия договор, поради което е отменил постановеното постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Решението е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" гр. С. на 14.01.2016 г. около 11.30 часа в кравефермата в с. Б., Смолянско, собственост на ответника, е било установено, че работят три лица, едното от които е Г. К., която в момента на проверката е полагала грижи за животните. Проведен е разговор с нея и е попълнена декларация по чл. 402, ал. 1,3 КТ. Проверяващите са установили, че тя работи като животновъд в кравефермата в местността "Чатака" на фирма "Б. Г. Ф." ЕООД, с. Б. от 16.10.2015 г., с работно време от 06.30.- 12.00 и от 15.30-20.00 часа, с месечно възнаграждение от 700 лева, наета по граждански договор от дружеството. Няма сключен трудов договор. В представената преписка от Дирекция "Инспекция по труда" гр. С. се съдържа договор от 16.10.2015 г., сключен между търговско дружество "Б. Г. Ф." ЕООД с. Б. и Г. К. като изпълнител. Изпълнителят е поел ангажименти да се грижи за животните - крави, юници и телета, собственост на дружеството, в кравефермата в землището на с. Б., м. "Чатака" с основни задачи: да храни, пои и чисти на животните, да поддържа помещенията чисти, да изкарва и складира тор в двора на фермата, да наблюдава животните, да дои и събира млякото и др., за което възложителят се е задължил да изплаща на изпълнителя за всеки месец месечно възнаграждение в размер на 700 лв. От разпитаните свидетели пред първоинстанционния съд се установява, че в кравефермата на "Б. Г. Ф." ЕООД са работили един мъж и две момичета, едното от които е Г. К.. При проверката на контролните органи от инспекцията по труда са казали, че те работят там, и че се грижат за животните без почивен ден, живеят до обора, като за работата имат сключени граждански договори и получават месечно по 700 лв. От контролния орган в Дирекция "Инспекция по труда" гр. С. е издадено постановление изх. № 16020951/29.02.2016 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. С., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Г. Н. К., изпълняваща длъжността "животновъд" и "Б. Г. Ф." ЕООД - с. Б., считано от 14.01.2016 г., на основание чл. 405, ал. 1 КТ. На преценка пред съда подлежат всички факти, относими към съществуването на трудово правоотношение, констатирани в постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ, както и предпоставките за издаване на предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обосновано е прието от административния орган, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че Г. К. е осъществявала дейностите по отглеждане на животните в кравефермата по граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно - по договор за поръчка, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. При установените по делото фактически обстоятелства, следва извода, че осъществяваната от Костадинова дейност като животновъд е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. От събраните по делото доказателства се установява наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу възнаграждение, установено е също наличие на работно място, както и време за работа и почивка, както и извършване на работата по указания и под контрола на работодателя. Пред съда не е оспорено естеството на осъществяваната дейност, като в тази връзка следва да се подчертае, че от значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение имат съществените елементи на правоотношението, а не квалификацията на правоотношението, която се прави от страните по него. Изпълнението на повтаряеми, еднородни по своя характер функции, свързани с отглеждането на едър рогат добитък, като доене на крави, почистване на обора, представлява престиране на работна сила. Мястото на работа е обусловено от мястото, на което се изпълняват тези дейности - обора и местата за доене, а работното време и времето за почивка са обусловени от естеството и особеностите на изпълняваните трудови функции. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. По изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е извел извода, че съществуващото правоотношение между "Б. Г. Ф." ЕООД и Г. К. не е трудово и в този смисъл оспореното пред съда постановление е издадено при липса на предвидените предпоставки. По делото са представени достатъчно доказателства, събрани по установения ред, които установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, освен това е налице писмена декларация от лицето, чиято истинност не е опровергана в съдебното производство. В разпоредбата на чл. 405а, ал. 4 КТ е предвидено, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". В настоящия случай е установено наличието на елементите на трудовото правоотношение, а не поведение на страните по изпълнение на граждански договор и съдът е извел необосновани изводи на доказателствата по делото от което е приложен и неправилно материалният закон. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на "Б. Г. Ф." ЕООД срещу постановление от 29.02.2016 г. на главни инспектори от инспекцията по труда, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение и е предписано работодателят да предложи на Г. Н. К. сключване на трудов договор бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение