Решение № 698 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2010 г.

Решение № 698 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /ЗКВВООБ/ (отм.). Образувано е по касационна жалба на Димитър Филипов Първанов с постоянен адрес с. Меляне, общ. Г. Дамяново, област Монтана против Решение от 10.12.2009 г. по адм. дело № 660/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 59 от 04.08.2009 г. на Началник на РУ на МВР към ОД на МВР - Монтана. По съображения, развити в жалбата, се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3-то от АПК. Според жалбоподателя отмяната на наказателното постановление, издадено въз основа на Акта за установяване на административно нарушение, послужил като основание за постановяване на процесната заповед, е от съществено значение при произнасяне по настоящия спор и следва да бъде съобразено от съда. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за мотивираност на оспорения административен акт, който не съдържа индивидуализация на оръжието, с което е извършено нарушението. Решението е опорочено с приетото наличие на техническа грешка с изписването като дата на издаването на заповедта ден, предхождащ съставянето на акта за установяване на нарушението. Ответната страна, Началникът на РУ на МВР към ОД на МВР - Монтана не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Монтана отхвърля жалбата на Димитър Филипов Първанов срещу Заповед № 59 от 04.08.2009 г. на Началник на РУ на МВР към ОД на МВР - Монтана, с която на основание чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ (отм.), за допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗКВВООБ (отм.), му е наложена принудителна административна мярка изземване на оръжието и отнемане на разрешението за носенето и съхранението му за срок от две години. Въз основа на събраните в административното производство и при съдебното обжалване писмени и гласни доказателства, включително, обясненията на жалбоподателя, първоинстанционният съд приема за доказани фактите, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка. Преценени спрямо приложимите правни норми, те обосновават изводите в заповедта за употреба на ловното оръжие от Димитър Първанов не по предназначение и по начин, създаващ опасност за живота и здравето на Боряна Илиева и Пламен Георгиев. Обсъдени са възраженията в жалбата за липса на индивидуализация на ловното оръжие, с което е извършено нарушението, като са приети за несъществени, поради подробното им описание в протокола за доброволно предаване от 10.08.2010 г. Административният съд приема за неоснователни доводите за немотивираност на административния акт, предвид съдържащото се описание на времето, мястото и фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Вписването в заповедта като дата на издаването й 04.08.2010 г., предхождаща датата на извършване на нарушението, е приета от съда като техническа грешка, която не се отразява на законосъобразността й. Направен е обобщен извод, че допуснатите нарушения по своята тежест са несъществени и не се отразяват на законосъобразността на акта до степен да обусловят неговата отмяна. Решението е правилно, съобразено с приложимите материален и процесуален закони. Безспорни са установените пред първоинстанционния съд факти на произведени от Димитър Първанов изстрели на 09.08.2010 г. около 19.30 часа в землището на с. Меляне, при използване на притежавано от него ловно оръжие, при което част от сачмите на изстреляните патрони попадат в предната част на автомобила на семейството на Боряна Илиева и Пламен Георгиев. Преценени спрямо разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ (отм.), тези факти обосновано са приети от първоинстанционния съд като правно релевантни. Фактът на употреба на огнестрелно оръжие не по време на лов и за ловни цели обуславя извод за ползването му не по предназначение, което поражда и правото за налагане на мярка за административна принуда по чл. 25, ал. 1, предл. 1-во от ЗКВВООБ. Употребата на огнестрелното оръжие от жалбоподателя за опазване на засадената от него царевица правилно е квалифицирана от съда като употреба "не по предназначение или по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите", поради което са неоснователни доводите за неправилност на изводите на съда относно мотивираността на заповедта. Правилна е преценката на съда за несъщественост на допуснатите в административното производство нарушения, които не могат да обусловят извод за незаконосъобразност на акта, налагаща отмяната му. Правно релевантен е фактът на притежание на ловно оръжие и неговата употреба при осъществяване на нарушението. Индивидуализацията на оръжието е безспорна, при това, както приема и административният съд, тя е извършена в хода на самото производство с оформянето на протокола за доброволно предаване. Безспорната установеност на времето на извършване на деянието, на съставяне на акта за установяване на нарушението, налагат извод за неоснователност и на довода за порочност на решението поради неправилна преценка на правното значение на посочването като дата на издаване на акта ден, предхождащ извършването на нарушението. Институтът на принудителните административни мерки, предвид неговите същностна характеристика, превантивна функция и цел, изключва зависимостта му от производството по осъществяване на административнонаказателната отговорност за същото нарушение, поради което е неоснователен и доводът, основан на отмяната на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушението, представляващо основание за издаване на процесната заповед. Предвид изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК,