Решение № 5577 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 794/2009 г.

Решение № 5577 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 794/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Зърнени храни Шабла" ЕАД, гр. Шабла, подадена чрез адв. Милена Томова, срещу решение № 1533 от 17.11.2008 г. по адм. дело № 693/2008 г. на Административен съд - Варна, Първо административно отделение, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 08-000387/19.11.2007 г. на ТД на НАП гр. Добрич, в частта, с която е преобразуван финансовият резултат за 2006 г. със сумата в размер на 41277, 26 лв., представляваща размера на неотчетени като приход лихви по договори за заем и на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2006 г. със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и произнасяне по същество, с което да се отмени обжалвания РА като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да потвърди РА, АС- Варна е приел следното: Неоснователно според съда е оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в даване на различна правна квалификация на основанието за преобразуване на финансовия резултат в РА и решението на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна. Както в РД - стр. 10, така и в РА - стр. 4, основанието за преобразуване на финансовия резултат в оспорената част е квалифицирано по чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч и т. 8.2 от СС-18 "Приходи", в който смисъл е и потвърждаващото акта решение постановено при административното обжалване. АС е установил безспорно, че жалбоподателят е сключил общо 18 договора за заем на парични средства с различни юридически и физически лица, както и по всички е уговорена лихва за срока на договора. За отчетната 2006 г. дружеството не е отчитало приходи от лихви по тези договори за заем. Съдът е установил, че по 5 от договорите с "Молар Молин" АД, "Зърнобаза Шабла" АД, "Синтекс България" ЕООД, Делян Огнемиров Павлов и "Хенкел и Кох България" ЕООД, страните са предоговорили част от условията, като са продължили срока на заема до 31.12.2009 г. и са уговорили гратисен период за неначисляване на лихви по предоставените заеми в срок до 31.12.2007 г., след изтичането на който лихвата се капитализира и начислява в следващата година с натрупване. Основният спор по делото според съда е правен, а именно следвало ли е дружеството през 2006 г. да отчита приходи от лихви по сключените 18 договора за заем. В тази връзка съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че за отчетната 2006 г. предприятието е прилагало международните счетоводни стандарти. Видно от приложените баланс и ОПР за 2006 г., за предходната 2005 г. общата балансова стойност на активите към 31.12. е под 8 млн. лв., а нетните приходи от продажби е под 15 млн. лв., т. е. според съда дружеството отговаря на изискванията за малки и средни предприятия и за 2006 г. не е било длъжно да прилага МСС- чл. 22б, ал. 1 от ЗСч. АС е посочил, че в случая не са представени доказателства дружеството да е прилагало МСС през предходен отчетен период, като липсва и оповестяване за прилагане на МСС в представената счетоводна политика. Нещо повече, в ГДД по чл. 51 от ЗКПО за 2006 г. дружеството изрично е декларирало, че за периода отчетността е съобразявана с НСС. Като представения доклад от извършен независим одит и консолидирания финансов отчет за 2006 г. на дружеството също според съда не обуславят различен извод. Същите касаят трето лице - дружество - майка, изготвящо консолидирания финансов отчет. Първоинстанционният съд е посочил, че обстоятелството, че дружеството - майка прилага МСС не обосновава автоматично извод, че и предприятията в групата прилагат МСС, а и критериите за прилагане на МСС са нормативно установени и изрично посочени в ЗСч . Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗСч, от представения одитен доклад и консолидирания ФО съдът е обосновал извод, че "Зърнобаза Шабла" АД прилага МСС, но този извод не обхваща отчетността на предприятията в групата, каквото е "Зърнени храни Шабла" ЕАД, като няма пречка отчетите на предприятията в групата да се изготвят на база НСС, независимо, че предприятието майка прилага МСС. Решаващият съд е приел, че НСС -18 и МСС-18, третират лихвата като текущ приход за гратисния период, поради което за данъчни цели нейното признаване е по общия ред на ЗКПО . В тази връзка съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по приетата ССЕ, ведно с изявлението на експерта в с. з., в частта, в която се сочи, че съгласно МСС-18 приходът от лихва при уговорен гратисен период следва да се отчита към момента на плащането на главницата, тъй като този извод не съобразен с МСС - 39 "Финансови инструменти: признаване и оценяване". Предвид принципа установен в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч и положенията заложени в НСС-18 (респ. и в МСС-18), съдът е обосновал извода, че правилно органите по приходите са приели, че дружеството е следвало да отчита приходи от лихви за 2006 г. по цитираните по-горе пет договора за заем независимо от уговорката за гратисен период. Отбелязано е също така, че страните не са уговорили недължимост на лихвата за гратисния период, а неначисляване на лихва за гратисния период, след което същата да се капитализира и начислява в следващата година с натрупване. По отношение на останалите 13 договора за заем - по тях не спори, че жалбоподателят не отчел приходи от лихви за 2006 г. Съдът е посочил, че лихвите по предоставени в заем активи са приход за дружеството и следва да се отразяват текущо, пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива. Според съда в нарушение на този принцип дружеството не е отчитало приходи от лихви, поради което правилно с РА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2006 г. с размера на същите. Съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че и към тези договори страните са договорили гратисен период за неначисляване на лихва, но с оглед изложеното по-горе, дори и да са налице такива уговорки, то те са ирелевантни по отношение момента на възникване на прихода и отчитането му като такъв. Съобразно горното, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. АС-Варна е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Обосновано и в съответствие с чл. 22б от ЗСч, съдът е приел, че касаторът е оповестил с ГДД по чл. 51 от ЗКПО за 2006 г. и прилагал Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Решението е материалнозаконосъобразно, съответства на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО, във връзка чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч и т. 8.2 от НСС-18 "Приходи". Дружеството-касатор е следвало да отчита текущо приходите от лихви за 2006 г., независимо от уговорката (писмена или устна) за гратисен период към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване или плащане и да включва приходите от лихви във финансовия отчет за периода, за който се отнасят. Както правилно е посочил АС-Варна, страните по договорите за паричен заем не са договорили недължимост на лихвата, а неначисляване за гратисния период, след което тя се капитализира и начислява с натрупване. Правилно е преобразуван финансовият резултат в посока увеличение с размера на лихвите по всички 18 договора от приходния орган. Законосъобразно е и решението на АС в частта относно присъдените разноски, съставляващи юристконсултско възнаграждение. Същите са изчислени правилно, съобразно разпоредбите на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,