Решение № 15952 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2019 г.

Решение № 15952 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "В&ВГД Оранжерии П." ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. "Оранжерии", шосето за С., подадена чрез адв. Йовчев, против решение № 2168 от 29.03.2019 г. по адм. дело № 9460/2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за дерегистрация по ЗДДС № Р-22250991701317351/14.08.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 901/25.06.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът не оспорва констатацията, че е налице забавяне за внасяне на дължим данък по ЗДДС, който към датата на дерегистрация възлиза на 137 886, 38 лв., но твърди че дерегистрацията незаконосъобразно е извършена на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, вместо на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС. Искането от съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на акта за дерегистрация по ЗДДС. П. присъждане на направените по делото разноски. "В&ВГД Оранжерии П." ООД - в несъстоятелност обжалва и определение № 2461 от 29.03.2019 г. по адм. дело № 9460/2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлено искането му за отмяна на наложената на основание чл. 92 а от ГПК глоба в размер на 50 лв. за непредставяне на доказателства, по които е работило вещото лице, станало причина за забавяне на производството по делото. Поддържа, че същите са депозирани в съда преди датата на следващото съдебно заседание веднага, след като е уведомен, че документите не са представени. Ответникът по касация – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната и частната жалба като неоснователни в съдебно заседание. Счита, че безспорно е изпълнен фактическия състав на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, а именно - лицето системно не е изпълнявало задълженията си по този закон, поради което моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е акт за дерегистрация по ЗДДС № Р-22250991701317351/14.08.2017 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 901/25.06.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б", във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС, е прекратена регистрацията по ЗДДС на "В&ВГД Оранжерии П." ООД - в несъстоятелност предвид констатирано системно неизпълнение на задължението на регистрираното лице по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Видно от отразеното в акта за дерегистрация, при извършена проверка от орган по приходите за установяване наличието или липсата на основания за дерегистрация по ЗДДС е констатирано, че дружеството не е изпълнило задълженията си по закон, като не е внесло дължимия данък по подадените от него справки - декларации за ДДС за 23 данъчни периода, считано от м. 05. 2015 г. до м. 06. 2017 г. Установено е, че размерът на декларирания, но невнесен данък възлиза на 137 886, 38 лв. Предвид това е прието, че е налице обстоятелство по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по инициатива на органа по приходите. За да постанови първоинстанционното решение, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна, съдът е приел, че актът за дерегистрация по ЗДДС е издаден от компетентен орган по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството, които да са ограничили правото на защита на лицето и при правилно приложение на материалния закон с неопровергания факт, че дружеството системно не изпълнява задълженията си за внасяне на декларирания ДДС. Н. касационен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото и е изложил конкретни мотиви по отношение на законосъобразността на спорния акт. Въз основа на представените доказателства съдът обосновано е приел за доказано, че в случая задълженото лице системно не е изпълнявало задълженията си по ЗДДС. Ф., че е налице неизпълнение на визираното в чл. 89, ал. 1 от ЗДДС задължение не се оспорва и от самия жалбоподател и се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно - счетоводната експертиза, установило деклариран но невнесен ДДС за процесните периоди в размер на 137 886, 38 лв. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка - декларацията за този данъчен период. В чл. 176, т. 3 от ЗДДС е регламентирано правомощие за приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на данъчен субект, който системно не изпълнява задълженията му, вменени с този закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. П. липса на легално определение на понятието "системност" следва да бъде съобразена съдебната практика, която приема, че е налице такава, когато неизпълнението е поне три пъти, което означава повторяемост и регулярност на неизпълнението на задължението от данъчния субект. В случая правилно е прието, че неплащането на дължимия ДДС в законоустановения срок по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за 23 данъчни периода съставлява системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, даващо основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на регистрираното по този закон дружество на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Наличието само на това основание е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на издадения акт за дерегистрация, без да е необходимо да бъде изследван въпроса дали са налице някоя от другите хипотези на чл. 176 от ЗДДС. Неоснователно е възражението на касатора, че актът за дерегистрация е издаден при превратно упражняване на власт, тъй като всички банкови сметки на дружеството са запорирани и наличните в тях парични средства покриват задълженията по справките - декларации за ДДС. П. с жалбата пред първоинстанционния съд доказателства за наложени банкови запори по образувано изпълнително дело от частен съдебен изпълнител са в полза на друг кредитор - "Булгаргаз" ЕАД. От заключението на вещото по приетата без оспорване от страните съдебно - счетоводна експертиза се установява, че внесените с банкови бордера от 1.06.2015 г. до 30.09.2015 г. суми са разпределени за погасяване на част от задълженията за ДДС за данъчния период м. 05. 2015 г., и декларираният но невнесен ДДС за данъчните периоди от м. 05. 2015 г. до м. 06. 2017 г. са в размер на 137 886, 38 лв., като с последно постъпилото плащане на 5.08.2015 г. са погасени задължения за 2014 г. по влязъл в сила ревизионен акт. Следователно, ако дружеството е разполагало с достатъчно средства по банкови сметки те щяха да бъдат прихванати за погасяване на задълженията му за ДДС по подадените справки - декларации за периодите от м. 05. 2015 г. до м. 06. 2017 г. Така и по образуваното изпълнително дело № 52130000736/2013 г. от публичния изпълнител няма постъпили плащания по него. Ето защо, установените неизплатени задължения за ДДС за посочените в акта 23 данъчни периоди правилно са подведени под хипотезата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По частната жалба: С определение № 2461 от 29.03.2019 г. по адм. дело № 9460/2018 г. на Административен съд С. - град е отхвърлено искането "В&ВГД Оранжерии П." ООД за отмяна на наложената на основание чл. 92а от ГПК глоба в размер на 50 лв. Санкцията е наложена поради отлагане на производството за представяне на документи, послужили на вещото лице при изготвяне на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза. Съдът се е мотивирал, че с определението си за назначаване на експертизата е указал на страните, че ако се представят доказателства, които не са приложени по делото, същите следва да бъдат представени в съдебното заседание, в което се изслушва заключението на вещото лице. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно нормата на чл. 92а от ГПК страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91 от ГПК. Въпросът с отговорността на страната за неоснователно отлагане на делото не е уреден в АПК, поради което по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. Субсидиарното прилагане обуславя съобразяване с основните принципи на административния процес, включително и със засиленото служебно начало, провъзгласено в чл. 9 и чл. 170 - чл. 171 от АПК. По силата на чл. 170, ал. 3 от АПК, съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, както правилно е направил. Следва обаче да се вземе предвид факта, че дружеството е обявено в несъстоятелност и голяма част от документите са предоставени на назначения синдик. Допълнително, процесуалният представител изрично е посочил, че неизпълнението се дължи на факта, че дружеството е с нов счетоводител, който не е уведомен от напусналия за задължението да бъдат представени на съда документите, послужили при изготвянето на експертизата. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото липсват доказателства със своето поведение жалбоподателят да е станал причина за неоснователното отлагане на делото. По тези съображения обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него да се разреши въпросът по частната жалба с отмяна на глобата, наложена на основание чл. 92а, вр. чл. 91 от ГПК. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., изчислени съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,