Решение № 5091 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2020 г.

Решение № 5091 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 113 от 22.06.2020 г. по адм. дело № 4/2020 г. на Административен съд – С.. С обжалваното решение Административен съд – С. е отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. с изх. № 02-200-6500/4559 от 24.10.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане за сумата 22038, 74 на П. С.. К. жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че противно на приетото от съда, оспореният административен акт е мотивиран, в него се съдържат всички релевантни фактически и правни обстоятелства за издаването му. Сочи, че в съответствие с данните, съдържащи се във външните регистри на ИСАК и тези, предоставени от контролиращото лице във връзка с чл. 68 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" и след извършени проверки, са установени площи с неспазени изисквания по управление. Неспазените изисквания по управление се състоят в неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО) 834/2007 г. и Регламент (ЕО) 889/2008 г., като при констатирането им установената сума се намалява със 100%. Тези обстоятелства се съдържат в табличен вид в уведомителното писмо и неправилно съдът е приел, че не е ясно защо е отказано подпомагане на земеделския производител. Касаторът възразява срещу изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с въвеждането на данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ) от контролиращото лице. Сочи, че административният орган няма нито компетентност, нито задължение да проверява дали въведените данни съответстват на действително установените при проверките, поради което изводите на съда в обратен смисъл са неправилни и не почиват на нормативната уредба. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба срещу административния акт като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции и при условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – П. С., представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Не претендира разноски за касационната инстанция и също при условията на евентуалност счита, че разноските на касатора следва да бъдат присъдени в допустимия от закона минимален размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Жалбоподателят (сега касационен ответник) П. С. е подал заявление за подпомагане с УИН 20.01.0617/13038 за кампания 2017 г., с искане за финансиране по направление "Биологично растениевъдство" в сертифицираните земеделски блокове с обща площ 28, 24 ха, като с код АП 01 е декларирал 12, 22 ха и с код АП 03 – 16, 02 ха. Към заявлението е приложен сертификат за съответствие, издаден от "Кю Сертификейшън" АД, с дата 18.03.2017 г., валиден до 17.03.2018 г., с което дружество кандидатът има сключен договор. Кампания 2017 г. е последна година от поетия от П. С. ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". По делото е представен формуляр МD183 Инспекторски доклад, с дата 10.10.2017 г., подписан от инспектор при контролиращото лице и от оператора П. С., със заключение, че в резултат от проведената годишна проверка не са установени несъответствия с приложимите регламенти - Регламент (ЕО) 834/2007 г. и Регламент (ЕО) 889/2008 г. С писмо изх. № 142274 от 04.09.2018 г. на "Кю Сертификейшън" АД земеделският производител е уведомен, че в неговото стопанство не са констатирани несъответствия с приложимите регламенти. С оспореното уведомително писмо изх. № 02-200-6500/4559 от 24.10.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е отказано финансово подпомагане за сумата 22038, 74 на П. С. поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в шест броя декларирани парцели, описани в табличен в вид в акта. Съдът е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е кредитирал заключението на вещото лице. Според експерта, на заявените от кандидата парцели са извършени административни проверки, при които не са открити нарушения. В Системата за въвеждане на данни от външни източници контролиращото лице е въвело данни, че не са спазени изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 г. и Регламент (ЕО) 889/2008 г. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, в изискуемата писмена форма, но изложените мотиви в същия не изразяват ясно волята на административния орган, което съставлява порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът е посочил, че от съдържанието на обжалвания акт не може да се установи кои изисквания за подпомагане не са спазени от кандидата. Не е ясно въз основа на кои материалноправни основания е отказано финансиране на земеделския стопанин. Липсата на яснота в мотивите не се променя и от цитирането на Наредба № 11 от 06.04.2009 г., т. к. административният орган не е конкретизирал кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата. Подчертал е, че в хода на съдебното производство процесуалният представител на административния орган е поддържал тезата, че отказът от подпомагане е на основание информацията, въведена от контролиращото лице, че не са спазени изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 г. и Регламент (ЕО) 889/2008 г., в каквато насока са и констатациите на вещото лице. В тази връзка съдът е приел, че на оспорващия е извършена годишна проверка от контролиращото лице, която е приключила с двустранно подписан инспекторски доклад от 10.10.2017 г. със заключение, че не са установени несъответствия с приложимите регламенти. Инспекторският доклад е изготвен при спазване на процедурата по контрол и надзор, предвидена в Наредба № 1 от 07.02.2013 г. (отм. ДВ, бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.), приложима към този момент, констатациите в който са потвърдени по-късно с цитираното по-горе писмо от 04.09.2018 година. Съдът е установил, че констатациите на контролиращото лице не кореспондират с данните, въведени в СВДВИ. В тази връзка е приел, че коректността на данните в електронната система не може да се вмени във вина на земеделския стопанин и не следва да води до неблагоприятни последици за същия. Така мотивиран, съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано, при следните съображения: Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства и при точен анализ на същите е достигнал до правно издържани изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правилно съдът е приел, че в оспореното уведомително писмо се констатират противоречия и отсъствие на мотиви, които обуславят крайния резултат – постановеният отказ за финансово подпомагане. Фактическите и правни основания за издаване на акта, съставляващи мотивите на административния орган за постановения отказ, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, в разясненията по колона 7 – неспазване на базови изисквания от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. В конкретния случай, административният орган е посочил, че е констатирано: "Неспазване на базови изисквания чрез извършени административни проверки на място. Съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2017 година. Площта на парцела не се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите". Позоваването от органа на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите Методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви конкретни фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания и съответно – на правни основания за прилагане на цитираната Методика. Базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели са посочени в чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., според изричното препращане на чл. 16 от същата наредба. Съгласно правилото на чл. 16, ал. 1 от Наредбата, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. В Методиката, одобрена със заповед № РД-09243 от 17.03.2017 г., не се съдържат базови изисквания, извън определените в чл. 16 от Наредбата. В чл. 26, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, поддържат парцелите на територията на цялото земеделско стопанство, като спазват: 1. условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 ЗПЗП; 2. минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 5, и 3. правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. За площите, върху които се прилагат агроекологични дейности, освен изискванията по ал. 1 се спазват и следните изисквания за опазване на околната среда по направление "Биологично растениевъдство" - чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на растенията – чл. 26, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В таблиците на стр. 2 и 4 от уведомителното писмо е отразено, че кандидатът не спазва базовите изисквания. В поясненията към колоните в уведомителното писмо не е посочено кои базови изисквания не са спазени и в какво се състои неизпълнението на същите. На следващо място, в чл. 37 от Наредбата е предвидено, че подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" са длъжни да спазват изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008. Правилно съдът е приел, че от оспорения отказ не могат да се изведат конкретните неспазени изисквания за управление. Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока се споделят изцяло от касационната инстанция. Недопустимо е едва в хода на съдебното производство да се сочат конкретни фактически основания, поради които административният орган е приел, че кандидатът не е спазил изискванията за управление. Съдът правилно не е ценил същите, в т. ч. и експертното заключение в тази част, доколкото тези фактически обстоятелства не са намерили място в оспорения отказ. Съдът коректно е обсъдил доводите на издателя на акта относно отговорността на контролиращото лице за достоверността на данните, които въвежда в СВДВИ и правилно е приел, че административният орган е бил длъжен да установи и извърши собствена проверка на релевантните факти. Съгласно чл. 68, ал. 1 от Наредбата, ДФ "Земеделие" създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат данни за състоянието на парцелите към последната дата за подаване на заявление за подпомагане за съответната година, а предвид чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, тези данни се въвеждат в "Системата за въвеждане на данни от външни институции", като срокът за въвеждането им от контролиращите лица е 30 октомври. Данните се изпращат в Министерството на земеделието, храните и горите. По делото са приложени писмени доказателства за това, че не са установени несъответствия с изискванията за управление, допуснати от земеделския стопанин, което е отразено в инспекторския доклад. Съдът е достигнал до обосновано заключение, че административният орган е бил длъжен да установи действителното фактическо и правно положение, въз основа на което да постанови акта си. Допуснатите нарушения са съществени и представляват основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК за отмяната му, както е приел решаващият съд. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,