Решение № 5356 от 19.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Карасмилов от [населено място] в община Сатовча, чрез неговия пълномощник срещу решение 847/16.05.2022 г. по адм. дело 887/2020 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба кметът на община Сатовча не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Карасмилов срещу заповед 459 от 10.09.2020 г., издадена от кмета на община Сатовча, с която на същия е наредено да премахне незаконни строежи бетонова плоча и оградна стена, построени в уличното платно по югозападната регулационна линия на [улица]пред УПИ I 462, кв. 10 по плана на [населено място]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, съобразно определянето на констатираната бетонова плоча като строеж от пета категория и оградата като строеж от шеста категория, в изискуемата от закона писмена форма и реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, с фактически и правни основания за нейното издаване, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при нейното издаване и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Констатираните обекти представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като неправилното определяне в заповедта и на двата като такива от пета категория, не представлява съществено нарушение. При липса на строителни книжа за констатираното строителство административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване като незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Доказателственият материал по делото сочи към извършване на строежите след 26.04.2001 г., за който момент не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Следователно, строежите не са търпими и подлежат на премахване. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че констатираните бетонова плоча и оградна стена представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за които не са издавани строителни книжа. В съставения констативен акт 4 от 14.08.2020 г. и след това в издадената заповед за премахване, строителството е описано както следва: излята стоманобетонова плоча с размери 4,40/2,60 м на кота +2,90 м с четири стоманобетонови колони 25/25 (см) и бетонова ограда с дължина 11,80 м със средна височина 0,50 м, които са построени от Б. Карасмилов по улицата пред УПИ I-462, без строителни книжа. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза на място е изградена стоманобетонова плоча с размери 4,40/2,50 м и дебелина 8-10 см, стоманобетоново колони с размери 25/25 см и височина 2,80 см, с дължина на оградната стена от 9,50 м и променлива височина спрямо терена от 0,30 до 0,50 м, изградени в зоната, предвидена за [улица]. Така описаните строежи по строителни материали, размери и предназначение настоящият състав намира за достатъчно индивидуализирани за извършването на преценка на материалната законосъобразност на заповедта. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неясен предмет на нареденото за премахване, доколкото разликите в измерванията на вещото лице с тези в административното производство са несъществени и не водят до липса на индивидуализация на незаконните строежи. Настоящият състав не приема и оплакването на касатора, че съдът в мотивите си незаконосъобразно обсъжда представен по делото констативен акт от 2001 г., вместо послужилия за издаване на заповедта такъв от 2020 г., доколкото актът от 2001 г. е разглеждан от решаващата инстанция само във връзка с определяне на периода на изграждане на строежите. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за строежи изградени без строителни книжа, което обстоятелство не се оспорва от касатора. Премахването им може да се избегне само ако са налице предпоставките за търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Незаконното строителство безспорно е реализирано през месец април 2001 г. или след това, съгласно представения по делото констативен акт 07 от 27.04.2001 г., както и свидетелски показания по делото. Следователно, съдът е изложил правилни мотиви за неприложение на разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като момента на изграждането на строежите попада извън периодите, за които са относими нормите за търпимост. Установените незаконни строежи не са търпими и подлежат на премахване. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,