Решение № 5291 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2018 г.

Решение № 5291 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез процесуалния му представител, против решение № 1511 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 867/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменена негова заповед № 18 ОА96 от 18.01.2018 г., с която е отказано одобряването на изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) на част от кв. 584, 585 по плана на пета градска част – гр. П. за УПИ II – 506. 2, жилищно застрояване. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда за спазване при изработване на проекта на разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и 3 от ЗУТ. Съдът не разпределил доказателствената тежест и жалбоподателят пред първата инстанция не установил наличието на предпоставки за одобряване на проекта. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Риц комерс" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците А. Андреев, Д. Петров и община П. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с проекта за изменение на ПУП-ПРЗ се предвижда промяна в отреждането на УПИ - от жилищно застрояване в обществено и жилищно застрояване, както и в плана за застрояване е предвидено ново 5 и 6 - етажно застрояване свободно стоящо в УПИ II – 506. 2, като същото е съобразено с устройствената зона, определена в ОУП - "Жг" - жилищно застрояване с голяма височина и в съответствие с изградените в съседство високи жилищни сгради. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Приел е, че процесният УПИ II - 506. 2 е разположен от по - неблагоприятната посока на ослънчаване спрямо съществуващата сграда, означена в някои планове като 17 МсбЖ, в други като 15 МсбЖ, която се явява разположена на изток през улица в УПИ V-комплексно застрояване, кв. 584 по плана на Пета гр. част на гр. П.. Приел е, че в проекта за изменение на ПУП са предвидени разстояния от 15 м. и 18 м. до тази съществуваща сграда от изток, които са равни на височините на предвиденото ново застрояване в засенчения УПИ II - 506. 2, които са максимално възможните разстояния, които могат да позволят да се реализира застрояване в имота. Приел е, че нежилищната /обществено-обслужваща/ част от предвидената сграда със смесено предназначение е изцяло ориентирана на изток към УПИ V- комплексно застрояване според правилото на чл. 32, ал. З от ЗУТ, а именно височината на сградата откъм по-благоприятната посока следва да се намали с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда, т. е. височината на сградата от изток през улица ще следва да се намали с 18 м. Приел е, че в случая е приложим и са спазени предвидените в чл. 36 от ЗУТ законови отстояния. Посочил е, че новопроектираната сграда в УПИ II-506. 2 не се явява засенчваща. Приел е и незаконосъобразност на отказа, досежно мотивите за неприложена регулация по отношение на улица с о. т. 14, 15, 16, съгласно действащия ПУП – нереализирана, тъй като същата е предвидена и в сега действащия подробен устройствен план, а спорният проект е съобразен с тези предвиждания, а факта дали улицата е реализирана или не, не е условие, поставено от законодателя за одобряване на изменение в ПУП-ПРЗ. Най – накрая е приел, че незаконосъобразно е отказано одобряване на ПУП-ПРЗ, тъй като е било реализирано благоустрояване на територията, включително поливна система, общински сондаж и съществуваща детска площадка, тъй като не са представени доказателства в тази насока, а съобразно скицата към проекта, детската площадка е изцяло извън границите на имота. Посочил е, че от писма на други институции става ясно, че това е един пустеещ терен с израснали от само себе си храсти и дървета, а местоположението на значителна част от самораслата дървесна растителност, показано в проекта, също попада извън границите на разработвания имот. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановено в противоречие със закона и е отменил същата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, решаващият съд е установил всички релевантни факти и е обосновал верни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на закона. При постановяване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, както и не са събрани служебно доказателства в тази връзка, което е нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно разпределена доказателствена тежест. Административният орган при издаване на заповедта не е изяснил въпросът и не е събрал доказателства относно височината на съществуващия през улицата 17 или 15 етажен блок (спорен е въпросът колко етажен е този блок) с оглед преценяване на отстоянията, съобразно посочената за нарушена при изработване на проекта разпоредба на чл. 32, ал. 1 и 2 от ЗУТ. При липса на тези данни не може да бъде приложен и чл. 36 от ЗУТ. Като не е приложил посочената разпоредба, която е относима в настоящия случай, тъй като цитираният в оспорената заповед блок, находящ се през улицата, е предвиден за запазване по плана, административният орган е постановил оспорената заповед в противоречие със закона, както правилно е приел решаващият съд. При новото произнасяне на административния орган следва да се установят посочените обстоятелства и да бъде приложена разпоредбата на чл. 36 от ЗУТ. Правилен е и изводът на съда за това, че наличието на неприложена регулация по отношение на улица с о. т. 14, 15, 16, не е основание за постановяване на отказ за изменение на ПУП, тъй като същата е предвидена в сега действащия подробен устройствен план. Правилен е и изводът, че не е доказано наличието на реализирано благоустрояване на територията, като по правилата за разпределяне на доказателствената тежест, е било в тежест именно на органа да го докаже. Неоснователно е и твърдението на касатора за законосъобразност на постановения отказ, тъй като за територията е налице план по чл. 22 от ЗУТ, а именно за преструктуриране на жилищен комплекс, тъй като не са събрани доказателства за това. В касационната жалба се твърди наличието на такъв план само в частта относно регулацията, като наличието му не е пречка за изменение на плана за застрояване. Отделно от горното, такова основание за отказ не е посочено в оспорената заповед, а се навежда едва в касационната инстанция, което е недопустимо. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски и то следва да бъде уважено до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,