Решение № 5937 от 6.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД (само УМБАЛ Софиямед ООД), чрез процесуален представител - юрисконсулт С. Джилджов, срещу Решение 4553/04.07.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 3947/2022 г., с което съдът е отхвърлил подадената жалба срещу Заповед РД-18-35/21.01.2022 г., издадена от директора (по заместване) на Столичната здравноосигурителна каса. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на административния съд на основание чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответникът директорът на Столична здравноосигурителна каса, чрез юрисконсулт Т. Колева, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно и моли да се остави в сила. Представляващият прокурор от Върховна административна прокуратура намира, че решението на Административен съд София град е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, относими към допустимостта на съдебното решение. С Решение 4553/04.07.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 3947/2022 г., е отхвърлена подадената жалба от УМБАЛ Софиямед ООД срещу Заповед РД-18-35/21.01.2022 г., издадена от директора (по заместване) на Столичната здравноосигурителна каса. Видно от съдържателната част на решението, административният съд е приел, че е сезиран с жалба на УМБАЛ Софиямед ООД против Заповед РД-18-35/21.01.2022 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса и е отхвърлил оспорването срещу нея. Изложил е съображения за нейната законосъобразност, като се е позовал на констатациите на компетентните длъжностни лица от НЗОК извършили проверка на лечебното заведение, във връзка с издадена Заповед РД-18-35/21.01.2022 г. на директора на СЗОК на основание чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за проверка на осъществената от болницата медицинска дейност и проведеното лечение на ЗОЛ К. Вълчев с ИЗ36168/2021 г., хоспитализиран на 15.11.2021 година. Според мотивите на първоинстанционното решение, съдът се е обосновал в посочения по-горе смисъл с констатациите от проверката, посочени в протокол РД-18-35-1/11.02.2022 г., който е послужил като фактическо основание за издаване на Заповед РД-18-35/21.01.2022 г. Решението е недопустимо. Настоящият касационен състав намира и като се позовава на подадената до АССГ първоинстанционна жалба с вх. 15270/21.04.2022 г. от УМБАЛ Софиямед ООД, че се оспорва Заповед за налагане на санкции РД-12-43/11.04.2022 г. на директора на СЗОК, издадена на основание Заповед РД-18-35/21.01.2022 г. на директора на СЗОК, като жалбоподателят моли да бъде отменена в цялост като незаконосъобразна. В обстоятелствената част на първоинстанционната жалба се изтъкват доводи и аргументи за незаконосъобразност на Заповед за налагане на санкции РД-12-43/11.04.2022 г., издадена от директора на СЗОК и на посочените в чл. 146 АПК основания, а не на Заповед РД-18-35/21.01.2022 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. Съдът с решението си е отхвърлил жалба против Заповед РД-18-35/21.01.2022 г. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна първоинстанционна жалба. В случая решаващият съд не е извършил преценка за редовността на първоинстанционната жалба, което задължение му е вменено с разпоредбата на чл. 158 АПК. Този извод следва от обстоятелството, че АССГ е разгледал различен от заявения от жалбоподателя спорен предмет на делото, което обстоятелство води до недопустимост на решението му. Касае се за погрешна преценка на фактическите твърдения, поддържани в обстоятелствената част на първоинстанционната жалба, от които болницата черпи основание да брани своето материално накърнено право по съдебен ред. Неяснотата относно предмета на първоинстанционната жалба е нередовност по чл. 150, ал. 1, т.т. 5, 6 и 7 от АПК. Ето защо, неизпълнението на процесуалното задължение за даване на възможност за отстраняване на тази нередовност и произнасяне с решение при неизяснен предмет на първоинстанционния съдебен процес, го прави недопустим. Поддържаният извод се обосновава с обстоятелството, че съответствието на първоинстанционната жалба с изискванията на АПК, за нейната редовност, представлява абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба и за допустимост на развилото се съдебното производство. Констатираното нарушение при постановяване на съдебния акт е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на УМБАЛ Софиямед ООД с вх. 15270/21.04.2022 г. по описа на Административен съд София - град, като съдът да изясни действителната воля на оспорващия относно предмета на обжалване. С оглед изхода на спора по делото разноски не следва да се възлагат на страните. Въпросът с възлагането им, по аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК, следва да бъде разрешен от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,