Решение № 14273 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2015 г.
ВАСVI отделение28.12.2015 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение по т. 61 от Протокол № 42/23.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет. ВРЪЩА административната преписка на Висшия съдебен съвет за издаване на акт при съобразяване на указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на А. К. Г., от гр. С. сумата от 490,00 (четиристотин и деветдесет) лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 14273 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 36 ЗСВ. Образувано е по жалба на А. К. Г., от гр. С., следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. Х. срещу решение по т. 61 от Протокол № 42/23.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение предложението за повишаването й на място в по-горен ранг "следовател в НСлС". Поддържа оплаквания за допуснати нарушение, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Антонина Романова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробно писмено становище и претендира разноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административните актове съгласно чл. 168 АПК е основателна. С решение по т. 61 от Протокол № 62/23.07.2015 г. Висшият съдебен съвет е оставил без уважение предложението на А. К. Г. - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. Х., за повишаване на място в по-горен ранг "следовател в НСлС. Висшият съдебен съвет в качеството си на постоянно действащ орган на съдебната власт е действал в рамките на своите правомощия, в надлежен състав и в качеството му на колективен орган е постигнал оспореното решение с изискуемото по закон мнозинство при предвидените изисквания за кворум и тайно гласуване. Оспореното решение е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59 АПК. Съгласно чл. 234 ЗСВ повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". По делото е установено, че жалбоподателката Г. притежава изискуемия по визираната норма стаж на следовател и оценката от проведеното и последно периодично атестиране е "много добра". С решение по Протокол № 4/21.01.2015 г. Комисията по предложенията и атестирането на ВСС е изискала мотивирано становище от административния ръководител на Окръжна прокуратура гр. Х. относно повишаването в ранг на А. К. Г. Изискала е и актуални данни по част "Четвърта" от Единния формуляр, обхващащи периода след последното атестиране от 1.06.2014 г. до настоящия момент, които е получила и въз основа на тях е приела решение по Протокол № 37/14.07.2015 г., с което е предложила на ВСС да остави без уважението предложението за повишаване на място в по-горен ранг "следовател в НСлС". Мотивите на предложението са съобразени с мотивите на становището на административния ръководител. В този им вид те са възприети и от кадровия орган на съдебната власт. Изложените мотиви освен че страдат от вътрешно противоречие, не обосновават и възприетата оценка за отсъствие на необходимата висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. В своето становище до ВСС административният ръководител на жалбоподателката - окръжният прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Х. посочва: "В досегашния си професионален стаж, няма наложени дисциплинарни наказания и не е поощрявана. Ползва се с авторитет и има много добре име в обществото и сред колегите си. Спазва законите и Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Няма данни за нарушаване на правилата на професионалната етика. Притежава необходимата висока професионална квалификация и добросъвестно изпълнява служебните си задължения ... Въпреки гореизложеното, не мога да обоснова и посоча конкретни обстоятелства вкл. и персонални данни, сочещи за образцово изпълнение на служебните задължения и висока професионална квалификация на следовател Георгиева, които достатъчно да я отличават при изпълнение на служебните задължения от останалите магистрати с висока квалификация". Комисията по предложенията и атестирането на ВСС е възприела посочените мотиви и не е изложила свои критерии, даващи съдържание на бланкетно формулираното от законодателя правило на чл. 234 ЗСВ за "доказана висока квалификация" и "образцово изпълнение на служебните задължения". Висшият съдебен съвет не е изложил конкретни мотиви по случая, позовавайки се на тези на своя помощен орган. Многократно в своята съдебна практика Върховният административен съд е посочвал, че в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво и при оценка на степента на професионална квалификация и начина на изпълнение на служебните задължения критериите за преценка следва да бъдат своевременно оповестени. В случая, освен че това не е направено, но липсва и анализ на конкретните факти, които биха могли да обосноват подобна теза. Изразеното волеизявление на ВСС не е с ясно очертани и оповестени критерии за оценка работата на конкретния магистрат. Липсата на единни критерии и правила по прилагане на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ затруднява не само работата на кадровия орган на съдебната власт за изготвяне на обективни оценки, но е пречка и за пълноценното упражняване на правото на защита на засегнатия магистрат. При тези съображения неизлагането на конкретни мотиви по случая, задоволявайки се с квалификации без доказателствена обезпеченост, оспореното решение следва да се счита за издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснатото вътрешно противоречие в мотивите потвърждава наличието на посочения порок и сочи наличието на основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. По изложените съображения и след проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК, Върховният административен съд намира същия за незаконосъобразен и като такъв подлежащ на отмяна. Предвид изхода на спора в тежест на Висшия съдебен съвет следва да бъдат поставени заявените от жалбоподателката разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие 571670 № 435/7.10.2015 г. с платежно нареждане и вносна бележка за внесена държавна такса) възлизат на сумата от 490,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение