Решение № 8407 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10979/2018 г.

Решение № 8407 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10979/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на З. Уйчева, чрез адв. Е. Василева от АК – Пловдив, срещу решение № 1584/09.07.2018 г., постановено по адм. дело № 617/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът навежда доводи за необсъждане от първоинстанционния съд в съвкупност на всички релевантни по делото доказателства. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка в пълнота, събирайки всички допустими и относими доказателства, въз основа на което жалбата обосновано е отхвърлена. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и обосновано, поради което счита, че същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема за установено следното: Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 2153 – 15 - 22 от 01.02.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и отмененото с него Разпореждане №[номер]/Протокол № 2141/15-ЗЗ от 11.12.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, в частта по т. 2, с която на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 13.06.2016 г. при базисен период 01.01.1991 г. - 30.09.1994 г. и вместо него е постановено отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 13.06.2016 г. при базисен период 01.01.1986 г. - 31.12.1988 г. и е потвърдено Разпореждане №[номер]/Протокол № 2141-15-ЗЗ от 11.12.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в останалата му част по т. 1, с която е отменено Разпореждане № [номер]/Протокол № N 01033/19.04.2006 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив и всички последващи го. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че не е удостоверен стаж от втора категория с продължителност 23 г. 01 м., при който е отпусната пенсията при условията на § 4, ал. 1 от КСО с Разпореждане № [номер]/Протокол № N 01033/19.04.2006 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. Въз основа на горното, решаващият съд приема, че при неустановен осигурителен стаж на жалбоподателката в хода на административната процедура по издаване на процесното разпореждане, и при липса на други доказателства ангажирани от страна на Уйчева в съдебната фаза на процеса, в подкрепа на посочения в Разпореждане № [номер]/Протокол № N 01033/19.04.2006 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив осигурителен стаж, в случая се касае за неправилно отпусната пенсия с Разпореждане № [номер]/Протокол № N 01033/19.04.2006 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. Обоснован е извод, съобразно който казусът се субсумира в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО в приложимата редакция. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира за правилно отменено Разпореждане № [номер]/Протокол № N 01033/19.04.2006 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което на Уйчева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.04.2006 г. при условията на § 4, ал. 1 от КСО и е постановено отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 13.06.2016 г., при базисен период 01.01.1986 г. - 31.12.1988 г. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Обоснован е изводът, съобразно който, както в рамките на административното производство, така и в съдебното, Уйчева не представя други документи, удостоверяващи положен от нея стаж, извън зачетения от пенсионния орган, поради което заключението на административния орган за наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО е неопровергано. Горепосочените факти, установяващи се от събраните по делото доказателства, подведени под цитираната правна норма на КСО дават основание за привеждане на отпуснатата и получавана от лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в съответствие с материалния закон и действителното фактическо положение, което е извършено от страна на административния орган с обжалваните административни актове, законосъобразно възприето за правилно от съда. Неотносими към спорния предмет са развитите от касатора съображения във връзка с унищожаването на оригиналното пенсионно досие и реда за възстановяването му. Пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В него се прилагат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените актове и пр. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. След отпускането на пенсиите трудовите книжки (те съдържат вписвания относно заеманата длъжност и се ползват с придадената им от чл. 347 от Кодекса на труда официална удостоверителна сила относно вписванията в тях) се връщат на лицата. Документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден образец, съхранявани в досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от НПОС въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Липсата на оригиналното пенсионно досие не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените ведомости (съдържащи вписвания в графите длъжност, работни дни и трудово възнаграждение). В ТП на НОИ – Пловдив не се съхраняват оригиналните документи, въз основа на които се отпускат пенсиите. Същите се връщат на пенсионерите с разпореждането за отпускане на пенсията, поради което оплакването за липсата им при пенсионния орган не е основание за отмяна на обжалвания акт. Възраженията, касаещи разпореждане № [номер], протокол № 2146-15-365/28.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО временно е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са неотносими към предмета на спора. Видно от данните по административната преписка жалбоподателката Уйчева е упражнила правото си на обжалване против този административен акт. Ирелевантни към предмета на спора са доводите засягащи добросъвестността, респективно недобросъвестността на касаторката Уйчева доколкото същият се концентрира в установяването на действителния стаж и доход, придобит от жалбоподателя през годините до датата на отпускане на пенсията на лицето през 2006 г. Разпореждането по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО и това по чл. 114, ал. 1 КСО се издават по различни административнопроизводствените правила, от различни длъжностни лица по чл. 98, ал. 1 КСО и по чл. 114, ал. 3 КСО и подлежат на обжалване в различни срокове, установени в чл. 117, ал. 2 КСО. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Неоснователно е твърдението на касатора досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, при преценка на доказателствата. Предвид горното, касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Оспореното административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, З. Живкова Уйчева следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,