Решение № 7337 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14143/2009 г.

Решение № 7337 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14143/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Екатерина Николова Стефанова срещу решение № 50 от 03.08.2009 г. по адм. д. № 2686/2009 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 33-ти състав, с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Областен управител на Област София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Ответникът Столична община не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Екатерина Николова Стефанова срещу заповед № РД - 15 - 248/11.12.2008 г. на Областния управител на Област София, с която на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗА е отменена заповед № РД - 59 - 1/31.10.2008 г. на Кмета на Столична община, с която на основание чл. 5, чл. 14 и чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, решение № 16 от Протокол № 61 от 23.07.1999 г. на СОС и чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА е наредено да се изплати на Екатерина Николова Стефанова сумата 2 885 000 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ за конфискувания от наследодателя й Никола Димитров Петков с присъда № 568 от 16.08.1947 г. на Софийския областен съд недвижим имот: 1/4 идеална част от дворно място, находящо се на пл. "Народно събрание" № 6 /без сградата, която е разрушена от бомбардировките/. Въз основа на събраните доказателства съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като въпреки изложените мотиви, кметът на Столична община не е съобразил решение № 13273 от 21.12.2007 г. по адм. д. № 8739/2006 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, оставено в сила с решение № 8391 от 08.07.2008 г. по адм. д. № 1831/2008 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав на Първа колегия. При определяне размера на обезщетението не е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, съгласно която конфискуваните недвижими имоти и недвижимите имоти, които се дават в обезщетение, се оценяват по едни и същи цени, по които държавата към момента на връщане продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид, като по тези цени се оценява и конфискувания имот в случаите, когато се определя дължимото парично обезщетение. Тълкувайки тази правна разпоредба, се налага изводът, че при определяне на паричното обезщетение следва да се преценят само сделките, по които продавач е държавата и купувач е гражданин с предмет на сделката недвижим имот - собственост на държавата, със сходни характеристики на оценявания имот. Друг "пазарен аналог", при който се вземат предвид сделки с различни продавачи, без да е държавата, ще бъде незаконосъобразен. В конкретния случай размерът на обезщетението е определен въз основа на доклад за определяне на пазарната стойност, изготвен от консултантска къща "Амрита" ООД, оценителите от която са използвали метода на остатъчната стойност, метода на сравнителните продажби и метода на Негели, като вторият от тези методи е приложен на база на сделки с три имота, по които няма данни продавач да е държавата. Несъобразяването със законовото изискване по чл. 15, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, има за последица незаконосъобразност на оценката, което сочи на материална незаконосъобразност на заповедта на Кмета на общината и затова правилно Областният управител я е отменил. По тези съображения и при положение, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение