Решение № 3329 от 12.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10412/2020 г.

Производството е по реда на чл.237 и следващите от АПК. Образувано е по предявено от А. Ч. от град Габрово искане за отмяна на влязло в сила решение 2171/29.03.2019г., постановено по административно дело 13110/2018г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 4937/27.04.2020г., постановено по административно дело 8328/2019г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В искането се твърди, че са налице следните основания за отмяна по чл.239 от АПК: По т.1 - налице са нови писмени доказателства от съществено значение за делото- решение на председателя на Патентното ведомство от 12.05.2020г., с което е оставено без разглеждане искане вх. 70143871/05.05.2020г. и писмо от Патентното ведомство с изх. 36157/10 от 14.05.20г.; По т.3 - решението на АССГ е основано на акт, който впоследствие е отменен; По т.4 - посоченото решение е в противоречие с решение 9393/13.07.2020г. по административно дело 12996/2019г. на Върховния административен съд; По т.5 - страната е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана и по чл.303, т.6 от ГПК- страната не е била надлежно конституирана и не е представлявана по лице от чл.29 от ГПК. Претендират се и направените по производството разноски. Ответниците- председателят на Патентното ведомство на Република България и АББ Авангард АД, чрез процесуалните си представители застъпват становище за неоснователност на искането. Поради това молят съда да отхвърли искането за отмяна като им присъди и съдебни разноски. След преценка на изложените в искането обстоятелства и приложените към него доказателства, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, констатира следното: Искането е процесуално допустимо. То е подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на сроковете по чл. 240, ал.1, т.1, 3 и 4 и ал.3 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно, тъй като не е налице нито едно от заявените от молителя основания по чл.239 от АПК. С решение 2171/29.03.2019г., постановено по административно дело 13110/2018г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 4937/27.04.2020г., постановено по административно дело 8328/2019г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлена жалбата на А. Ч. срещу решение 84/10.04.2018г. на председателя на Патентното ведомство на Република България. С посоченото решение отменена регистрацията на марка с рег. 37001 ААБ Авангард (AAB Avangard), словна за всички стоки, с които е регистрирана, с действие на отмяната 28.06.2012г. Съдът е установил следното: Началото на административното производство е поставено с искане вх. 70073286 от 28.06.2017 г., на АББ Авангард АД за отмяна на регистрацията на марка, рег. 37001, АББ Авангард (AВB Avangard) с притежател А. Ч. от град Габрово поради неизползването на марката за петгодишен период. Процесната марка с рег. 37001 е заявена на 01.10.1996г., регистрирана е на 09.12.1999г. и е със срок на защита до 01.10.2016г. На 08.08.2016г. е вписан отказ на притежателя А. Ч. от правото върху марка с рег. 37001 поради направено от страна на притежателя на марката искане от 21.07.2016г. Искането за отмяна е изпратено на притежателя на марката и му е даден тримесечен срок за становище и представяне на доказателства. В дадения срок становище от Ч. не е постъпило. След представяне на становище от комисия по чл.42, ал.3 от ЗМГО (отм.) председателят на Патентното ведомоство е постановил решение 84 от 10.04.2018 г., с което е отменена регистрацията на марка с рег. 37001 ААБ Авангард (AAB Avangard), словна, за всички стоки, с които е регистрирана, с действие на отмяната 28.06.2012 г. Съдът е приел, че оспореното решение на председателя на Патентното ведомство е валиден административен акт, тъй като е постановено по допустимо искане. Освен това е стигнал до извода, че това решение е постановено и в съответствие с материалните разпоредби на ЗМГО (отм). В настоящото производство по искане за отмяна А. Ч. представя решение на председателя на Патентното ведомство от 12.05.2020г., с което е оставено без разглеждане като недопустимо искане вх. 70143871/05.05.2020г. за вписване на отказ от право и прекратяване на действието на регистрацията на марка с рег. 37001, подадено от А. Ч.. В мотивите към административния акт е посочено, че искането е недопустимо, тъй като е налице влязъл в сила административен акт по искане със същия предмет и страни. Представено е и писмо изх. 36157/10 от 14.05.20г. на Патентното ведомство, с което Ч. е уведомен, че по негов сигнал ПИС А. Ч. е заличен като ПИС по марка 37001. Молителят счита, че решението на председателя на Патентното ведомство и посоченото писмо представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото и при решаване на спора тези доказателства не са му били известни. За да е налице основанието за отмяна по смисъла на чл.239,т.1 от АПК обстоятелствата или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото и да са нови. Те обаче трябва да са съществували към момента на решаване на делото, но да не са били известни на страната. Посоченото решение на председателя на ПВ е постановено на 12.05.2020г., а писмото е от 14.05.2020г., т.е и двете доказателства са създадени след влизане в сила на решението на АССГ(27.04.2020г.). Новосъздадените писмени доказателства, които не са съществували към момента на постановяване на решението на съда не попадат в изброените хипотези на нормата и не могат да служат като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Молителят Ч. поддържа алтернативен довод, че решението на председателя на Патентното ведомство от 12.05.2020г. представлява акт, който безспорно отменя предходното решение на председателя на ПВ с 84/10.04.2018г. или му противоречи, което се явява основание за отмяна по смисъла на чл.239, т.3 и 4 от АПК. Това становище на молителя е неоснователно и не намира подкрепа в доказателствата по делото. С решението от 12.05.20г. нито се отменя предходното решение от 10.04.2018г., нито между тези два акта съществува някакво противоречие. Напротив- с представеното решение от 12.05.2020г. искането на Ч. е оставено без разглеждане, тъй като е налице влязъл в сила административен акт по искане със същия предмет и страни. Това по никакъв начин не противоречи на решението от 10.04.2018г., което е било предмет на контрол по адм. дело 13110/2018г. на АССГ. Третото претендирано отменително основание- това по чл.239, ал.1, т.4 от АПК, също не е налице. Според цитираната норма актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. На първо място трябва да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които решенията са постановени. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. С представеното решение 9393/13.07.2020г. по административно дело 12996/2019г. е осъществен касационен контрол по отношение на решение, с което АССГ се е произнесъл по законосъобразността на Решение 85/10.04.2018г. на председателя на ПВ, което касае отмяната на регистрацията на различна марка- с рег. 59265. Последното основание за отмяна на влязлото в сила решение, което заявява Ч., е свързано с нарушаване на правото му на защита по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. За да е налице това основание, следва да е осъществена поне една от възможните хипотези, посочени в нормата. В случая Ч. нито е лишен от възможност да участва в делото, нито не е бил надлежно представляван, нито не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Съдебното производство е инициирано по жалба на Ч. и за провежданите съдебни заседания той е бил редовно призован- изпратените до него призовки са му връчени лично и при спазване на съответните процесуални срокове. Твърденията за нарушено право на защита поради съдържанието на оспорения акт Ч. е заявил още в хода на първоинстанционното съдебно производство. Тези доводи са били подробно обсъдени както от първоинстанционния, така и от касационния съд.Ето защо искането за отмяна и на това основание е неоснователно. Соченото като основание за отмяна ненадлежно конституиране на страните по делото и нарушаване на съответните правила в резултат на което жалбоподателят не е бил представляван от лице по чл.29 от ГПК не попада в лимитативно изброените в чл.239 от АПК основания за отмяна на влязло в сила решение, поради което не следва да се обсъжда. При констатираната неоснователност на молбата за отмяна претенциите на ответниците за присъждане на направените разноски са основателни. В полза на Патентното ведомство следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. На АББ-Авангард следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в размер на 540 лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия