Решение № 9660 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2019 г.

Решение № 9660 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната срещу решение № 882/22.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8097/2018 г. по описа на ВАС, пето отделение - тричленен състав, с което е обявена нищожността на част от заповед №ОХ - 461/31.05.2018 г. на министъра на отбраната по т. 1 относно израза "или по трудово правоотношение по Кодекса на труда". Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът – С. Събев оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е заповед №ОХ - 461/31.05.2018 г. на министъра на отбраната относно определяне на задължените лица и обявяване на Указания относно вида и реда за подаване на декларациите за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 и т. 4 в изпълнение на пар. 2, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), в частта по т. 1, относно израза "или по трудово правоотношение по Кодекса на труда". Същата е издадена на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), пар. 2, ал. 2 от ДР на ЗПКОНПИ и в съответствие с указания № ЦУ 01/6105 от 28.05.2018 г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). В частично оспорената т. 1 са изброени категориите лица в системата на Министерство на отбраната (МО), които подават декларации за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗПКОНПИ пред органа по избора или назначаването или пред оправомощените от министъра на отбраната длъжностни лица по чл. 146, т. 2 и т. 3 ЗОВСРБ, в сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПКОНПИ. Между изброените категории лица са и "... цивилните служители, назначени по служебно правоотношение по Закона за държавния служител или по трудово правоотношение по Кодекса на труда, без тези, заемащи технически длъжности... ". Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба тричленният състав на ВАС приема, че формулировката в заповедта "цивилни служители... по трудово правоотношение по Кодекса на труда " в системата на Министерство на отбраната е по - широка от очертаната в материалния закон - ЗПКОНПИ и чл. 107а КТ и разширява кръга на задължените лица спрямо очертания нормативен обхват. Обоснован е извод, съобразно който министърът на отбраната, като разширява кръга на задължените лица по пар. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, при липсата на материална компетентност, издава заповед, нищожна в частта по т. 1 относно израза "или по трудово правоотношение по Кодекса на труда". Развити са съображения, че заповедта противоречи както на цитираните норми на ЗПКОНПИ и чл. 107а КТ, така и на целта - а именно декларации за имущество и интереси да подават изчерпателно изброените в закона категории лица. Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия споделя изводите на тричленния състав и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Тричленният състав на ВАС надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обжалваната заповед, за разлика от ЗПКОНПИ и чл. 107а КТ, обхваща и цивилните служители на академични длъжности във висшите военни училища, работещи също по трудово правоотношение по Кодекса на труда, видно от разпоредбите на чл. 97, ал. 4 ЗОВСРБ. Обосновано тричленният състав на ВАС приема, че порокът на процесния административен акт, в оспорената част, се изразява в разширяване обхвата на кръга на лицата, като задължава всички работещи по трудово правоотношение в Министерство на отбраната, включително и академичния състав на висшите военни училища да подават декларация за имущество и интереси по чл. 35 ЗПКОНПИ. Неоснователни са доводите на касатора досежно приложението на нормите на чл. 188а и чл. 285а ЗОВСРБ, в редакцията им към момента на издаване на процесната заповед. От съдържанието на същите не се извлича вмененото задължение за цивилните служители на академични длъжности във висшите военни училища. Съгласно чл. 78 ЗОВСРБ военните академии и висшите военни училища са структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. В съответствие с нормата на чл. 93 ЗОВСРБ военните академии и висшите военни училища се създават с решение на Народното събрание. По силата на разпоредбата на чл. 94 ЗОВСРБ военните академии и висшите военни училища прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав в Република България. В конкретния случай Националният военен университет "Васил Левски" е създаден с Решение за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски", Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов" и Висшето военновъздушно училище "Г. Бенковски" в Национален военен университет "Васил Левски", прието от Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с чл. 16, ал. 1 от Закона за висшето образование (обн. ДВ, бр. 62 от 2002 г.). Предвид изложеното, петчленният състав на ВАС намира, че цивилните служители на академични длъжности във военните училища не са нито цивилни служители в администрацията на МО, нито цивилни служители в администрацията на орган, създаден със закон, поради което не са задължени лица па пар. 2 от ДР на ЗПКОНПИ. С оглед на горното, тричленният състав на ВАС правилно обявява нищожността на оспорената част от заповедта, като издадена от орган без материална компетентност, тоест при липса на право да издава актове с този предмет. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Липсата на компетентност не може да се санира. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на тричленния състав на ВАС е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,