Решение № 189 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 455 / 13.03.2023 г. по адм. дело 2940 / 2022 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба М. Ангелова, от гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 455 / 13.03.2023 г. по адм. дело 2940 / 2022 г. Административен съд Пловдив е отменил решение 2153-15-313 / 03.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер] / протокол 2140-15-756 / 04.10.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ и е върнал преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Позовал се е на константна съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуване хипотезата на действителен осигурителен стаж в случаите на ползване на отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. Решението е правилно. Съгласно чл. 68, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Съгласно чл. 68, ал.3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Правото на пенсия по чл. 68, ал.3 КСО за 2022 г., когато е подадено заявлението от М. Ангелова, се придобива при навършване на възраст от [възраст] и наличие на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, независимо по условията на коя категория труд е положен. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст М. Ангелова е имала навършени [възраст]. Т.е. налице е материалноправната предпоставка възраст за придобиване на правото. Обосновано съдът е зачел като положен при условията на първа категория труд осигурителният стаж на лицето за периода 27.09.1973 г. 25.08.1974 г. с продължителност 10 месеца и 28 дни на длъжност апаратчик изпарения към синтез и рециклаж , Карбамидно производство в Химически комбинат Враца. Зачетеният осигурителен стаж без периодите на безработица и раждане и отглеждане на деца е с продължителност 13 години, 08 месеца и 14 дни. Спорен за възникване на правото на пенсия е придобитият осигурителен стаж, зачетен на основание чл. 9, ал.7 КСО за отглеждане на дете, който касае два периода: от 17.08.1978 г. до 17.08.1979 г. 01 година, 00 месеца и 00 дни и от 29.10.1980 г. до 29.12.1981 г. с продължителност от 01 година, 02 месеца и 00 дни обща продължителност от 2 години и 2 месеца. Пенсионните органи са се позовали на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и са приели, че този стаж е недействителен. Административният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 9, ал.2, т.1 КСО не прави разграничение за изчисляване на действителния осигурителен стаж и в хипотезата на чл. 74, ал.3 КСО, който следва да се зачита еднакво, когато майката е ползвала отпуск по майчинство и когато тя фактически е полагала труд. Позовал се е на съдебна практика на Върховния административен съд. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не следва да изоставя наложената константна съдебна практика, тъй като същата е в съответствие с точното тълкуване на закона. Тълкуването извършено от пенсионните органи не отчита многообразието на житейските хипотези през периода на майчинството, динамиката на икономическите възможности на гражданите, правния статус на жените-майки. Уредената особена закрила на жената майка от чл. 47 от Конституцията на Република България допуска еднаквото третиране на същата с оглед нейните осигурителни права както за периода, в който е осъществявала трудова дейност, така и в случаите, когато в рамките на съществуващо трудово и осигурително правоотношение е била в отпуск за раждане и отглеждане на дете. Правилни са указанията на първоинстанционния съд за зачитане като действителен на осигурителния стаж на периодите от 17.08.1978 г. до 17.08.1979 г. 01 година, 00 месеца и 00 дни и от 29.10.1980 г. до 29.12.1981 г. с продължителност от 01 година, 02 месеца и 00 дни обща продължителност от 2 години и 2 месеца, когато М. Ангелова е родила и ползвала отпуск за отглеждане на своите деца. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение