Решение № 5856 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „СИМАО-РТ“ ЕООД, ЕИК 206866517, подадена чрез адв. Г.-Димитрова срещу Решение №26901/08.08.2025 г. постановено по адм. д. № 11024/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221423005823-091-001/07.06.2024 г., издаден от В. В. Владимирова - орган, възложил ревизията, и Д. Ачева - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1344/03.10.2024 г., издадено от директорa на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП”/ София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда относно наличието на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16 ЗКПО във връзка с осъществена продажба на черен слънчоглед под покупната цена. В касационната жалба се поддържа, че при определяне на пазарната цена органите по приходите не са приложили предвидените в § 1, т. 10 ДР ДОПК методи, нито са извършили анализ на съпоставимостта съгласно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Касаторът счита, че вместо да определи пазарна цена по нормативно установения ред, приходната администрация неправилно е приела за такава покупната цена на стоката. Поддържа се, че липсва реално съпоставяне с аналогични сделки при сравними условия и не е извършен анализ по приложимите методи за определяне на пазарни цени. Излагат се подробни доводи по съществото на спора, като искането е за отмяна на решението и оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директора на Дирекция „ОДОП” - София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и претендира възнаграждение за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-22221423005823-091-001/07.06.2024 г., издаден от В. В. Владимирова - орган, възложил ревизията, и Д. Ачева - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1344/03.10.2024 г. издадено от директор на дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП, с който по отношение на „СИМАО-РТ“ ЕООД допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 6 679,89 лв. и лихви в размер на 854,78 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/№ Р-22221423005823-020-001 от 05.10.2023 г.,изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-22221423005823-020-002 от 17.01.2024 г., с обхват на ревизията - задължения на „СИМАО-РТ“ ЕООД за корпоративен данък за периода от 17.03.2022 г. до 31.12.2022 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22221423005823-092-001 от 03.04.2024 г., след което е издаден оспорения РА № Р-22221423005823-091-001/07.06.2024 г. При обжалване по административен ред РА е потвърден с решение № 1344/03.10.2024 г. издадено от директор на дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият състав на административния съд е изложил подробно установената фактическа обстановка и основанията на органите по приходите за определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Обсъдени са събраните в ревизионното и съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на допуснатата в съдебната фаза съдебно-оценителна експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия и в предвидената от закона форма, като в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Относно материалната законосъобразност съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и обоснован. За да мотивира този си извод, административният съд е приел за установено, че „СИМАО-РТ“ ЕООД е закупило 44 тона черен слънчоглед от дружеството „Бревис“ ООД на цена значително надвишаваща средната пазарна стойност на стоката, а в същия ден е реализирало последваща продажба към украинско дружество на цена, водеща до загуба за ревизираното дружество в размер на 66 798,88 лв. Решаващият състав е анализирал и представения договор с украинското дружество „Broker-Hrupp LLC“, съдържащ уговорки относно количеството, цената и неустойката при неизпълнение, като е съобразил съотношението между договорената продажна цена и пазарните стойности на стоката към релевантния момент. Кредитирал е заключението на съдебно-оценителната експертиза със задача да определи средната пазарна цена на 1 тон черен слънчоглед към 30.11.2022 г. С оглед на изложеното административният съд е приел, че липсва икономическа логика за реализиране на подобна сделка при такива условия, още повече че загубата многократно надхвърля уговорената в договора неустойка при неизпълнение. Формиран е краен извод, че органите по приходите правилно са приложили разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, доколкото извършените сделки са довели до отклонение от данъчно облагане чрез изкуствено намаляване на финансовия резултат на дружеството. Прието е, че чрез процесните сделки дружеството е постигнало намаляване на финансовия резултат в отклонение от данъчното облагане, поради което извършеното от органите по приходите преобразуване на финансовия резултат е правилно и законосъобразно. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. По силата на чл.16, ал.1 ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Според § 1, т. 14 ДР ЗКПО пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 ДР ДОПК, т. е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Разпоредбата на § 1, т. 10 ДР ДОПК изрично посочва методите за определяне на пазарната цена, като препраща към реда и начина, регламентиран с Наредба Н-9/14.08.2006 г. на Министъра на финансите. Съгласно чл. 2 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., същата е приложима и при определяне на пазарни цени по сделки между несвързани лица в предвидените от закона случаи. В чл. 4 от наредбата е предвидено, че прилагането на методите за определяне на пазарните цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Според чл. 5 методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка, а съгласно чл. 6 за целите на това сравнение се извършва анализ на съпоставимостта въз основа на посочените в наредбата фактори. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. предвижда, че методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия, като съгласно ал. 2 неконтролирана сделка е съпоставима, когато различията между сравняваните сделки не влияят съществено върху цената при пазарни условия или могат да бъдат извършени корекции по чл. 11 от Наредбата. С оглед на изложеното, определянето на данъчната основа се извършва въз основа на обосновани пазарни цени по реда на Наредба № Н-9/2006 г. Органът по приходите е длъжен да извърши реален анализ на съпоставими сделки и да приложи конкретен метод за определяне на пазарната цена. В случая такъв анализ не е извършен. Основателно е възражението на касатора, че органите по приходите не са приложили нито един от методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, не са извършили анализ на съпоставимост, не са анализирали съпоставими неконтролирани сделки. Вместо това са приели, че покупната цена на стоката представлява автоматично и пазарна цена, което не е сред предвидените в закона методи и е в противоречие с регламентирания в Наредба № Н-9 механизъм за определяне на пазарни цени. Следва да се посочи още, че от заключението на вещото лице по приетата в съдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че средната пазарна стойност на 1 тон черен слънчоглед, тип 407, размер +3,8, реколта 2022 г., към 30.11.2022 г. е 1 120 лв. на тон без ДДС. Продажбата, извършена от „СИМАО-РТ“ ЕООД, е на стойност 942,46 лв. на тон, т.е. разликата между определената от вещото лице средна пазарна стойност и продажната цена е 177,54 лв. на тон. Органите по приходите, обаче, са възприели за покупната цена на стоката за пазарна без изследване на същата по реда на приложимата наредба. В допълнение следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство не са установени фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че сделката е сключена с цел отклонение от данъчно облагане. Липсват доказателства за изкуствено формиране на условията по сделката или за симулативност на сделката. Въз основа на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено, ведно с потвърдения с него ревизионен акт. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 2 452,67 евро, от които: 1 200 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационна инстанция и 1 252.67 евро разноски за първоинстанционно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,