Решение № 780 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15587/2014 г.

Решение № 780 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15587/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, представлявана от Светла Тодорова, чрез юрк. Тренева, против Решение № 12817 от 29.10.2014 г. на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, по адм. д. № 2937 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Овергаз Запад" АД, гр. Кюстендил е отменено Решение № Ц-6 от 21.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което е отказано утвърждаване на изменение на утвърдените цени на жалбоподателя с Решение № Ц-01 от 18.01.2010 г. на същия орган. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не уважил възражението на регулаторния орган за липса на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на процесното решение. Липсата на посочената абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването пред първата инстанция била доказана, предвид подаденото от жалбоподателя ново заявление от 15.01.2014 г., с което е поискано запазване на цените, определени с Решение № Ц-01 от 18.01.2010 г. на ДКЕВР. Жалбоподателят имал на разположение друг път за защита на правата си, различен и по-ефективен от този на оспорването на процесното решение. По същество първоинстанционното решение е неправилно, защото съдът не обсъдил представените пред него доказателства и по-специално отговора на въпрос 6 по приетото експертно заключение. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба "Овергаз Запад" АД, гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Кателиев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Неоснователно е главното касационно оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на правен интерес за жалбоподателя да оспорва Решение № Ц-6 от 21.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Обстоятелството, че в административното производство по подадено ново заявление от енергийното предприятие за утвърждаване на цени с вх. № Е-15-18-2 от 15.01.2014 г. предприятието е поискало същите цени, утвърдени с решение № Ц-01 от 18.01.2010 г., чиято промяна е била предмет на настоящото производство по издаване на индивидуален административен акт, правилно е преценено от тричленния състав на ВАС като неотносимо към въпроса за правния интерес на жалбоподателя да оспорва Решение № Ц-6 от 21.01.2013 г. Правилно тричленният състав е съобразил, че по новото заявление става дума за друг ценови период, друг регулаторен преглед и при действието на различен подзаконов нормативен акт. В крайна сметка, става дума за ново производство за издаване на нов индивидуален административен акт с различен предмет от процесния. Оплакването в касационната жалба за необсъждане на събраните по делото доказателства и по-специално отговора на въпрос № 6, поставен от страна на ответника в първоинстанционния процес по приетото експертно заключение, няма отношение към мотивите на тричленния състав за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт поради съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на акта по Наредбата за регулиране на цените на природния газ /НРЦПГ/ (отм.) ПМС № 131 от 15.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г., отменена с Наредба № 2 от 19.03.2013 г., обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г. и поради липса на мотиви за взетото при оперативна самостоятелност решение на административния орган. Доколкото описаните в тези мотиви пороци на административния акт сами по себе си са достатъчни за отмяна на акта, това касационно оплакване също не може да послужи като основание за отмяна на първоинстанционното решение. Отделно от това, тричленният състав на ВАС убедително е мотивирал и наличие на незаконосъобразност на акта поради противоречието му с материалния закон. Първоинстанционният съд се е позовал на категоричното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че утвърдените цени на "Овергаз Запад" АД с решение № Ц-01 от 18.01.2010 г. за пренос на природен газ, за снабдяване и за присъединяване на потребители, считано от 1.02.2010 г. са за регулаторния период 2009 - 2013 г., като при прогнозирането на разходите по години не се отчита очакваната инфлация - т. 25 от Указанията, приети с т. 8 по протоколно решение № 11 на ДКЕВР, тъй като методът на регулиране чрез стимули предвижда на всяка година от регулаторния период цените да се коригират с влиянието на инфлацията върху разходите, намалено с коефициента за подобряване на ефективността. Според приложимия по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" НРЦПГ метод на ценово регулиране чрез "Горна граница на цени", ДКЕВР утвърждава необходимите приходи на енергийно предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година по посочената в нормата формула. Част от нея е "И" - индекс на инфлация за предходен отчетен период съобразно нейното влияние върху разходите на предприятието и "Х" - коефициент за подобряване на ефективността. В допълнение към корекцията с инфлация и коефициент за подобряване на ефективността, цените се коригират в намаление при неизпълнение на целевите показатели за качество (чл. 4, ал. 2 НРЦПГ), а също може да бъде отчетено наличието на надвзет/недовзет приход - чл. 4, ал. 3 НРЦПГ. След като, според заключението на вещото лице, в оспореното решение № Ц-6 от 21.01.2013 г. не е записан конкретен размер на инфлацията, а е коректно той да бъде взет предвид (според НСИ инфлацията за 2009 г. е 2,8%, а за 2010 г. - 2,4%), нито е взет предвид коефициентът за подобряване на ефективността - "Х", тъй като такъв не може да се установи от представените материали, нито в доклада на комисията, нито в решението, първоинстанционният съд обосновано е приел, че ДКЕВР е нарушила изискването на т. 42, т. 43 и 44 от Указанията, приети от нея с т. 8 по протоколно решение № 11 от 24.01.2008 г. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия