Решение № 5057 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2019 г.

Решение № 5057 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Хистова, против решение № 884 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 615/2018 г. по описа на Административен съд – Б.. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че С. Д. не е лице, което има право да подаде заявление за изработване и одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж, поради липса на качеството възложител. Напротив твърди, че има такова качество на основание чл. 444, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗС и възлагателно постановление на ЧСИ, с което е овластен да подаде искането за одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж. Твърди и неправилност на извода на съда за законосъобразност на оспорената пред първата инстанция заповед на началника на РДНСК – ЮЗР, тъй като посочва, че административният орган се е произнесъл по недопустимо оспорване на издаденото разрешение за строеж и одобрения проект на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а именно наличие на предходно произнасяне при наличието на предходен влязъл в сила административен акт на същото основание. Твърди и противоречие на оспореното решение на чл. 177, ал. 1 и 2 от АПК, тъй като посочва, че е налице предходно произнасяне на съда с влезли в сила решения по същия въпрос. И. оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на Началника на РДНСК – ЮЗР. Претендира разноски. О. Н. на РДНСК – Б., чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът Е. Деведжиев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Йовчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. О. Г. архитект на община П. не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Б. е образувано по жалба на С. Д. против Заповед № ДК -10 – ЮЗР – 68 от 25.06.2018 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 вр. чл. 216, ал. 2 ЗУТ по жалба на Е. Деведжиев са отменени одобрените на 13.03.2018 г. инвестиционни проекти и издаденото от главния архитект на община П. разрешение за строеж /РС/ № 30/20.03.2018 г. за "вътрешно преустройство на трети етаж – разделяне на апартамент с идентификатор № 56126.603.1566. 1. 2 по кадастралната карта и регистър на гр. П. на два самостоятелни обекта", находящ се в сграда в УПИ ХII, кв. 68 по плана на гр. П. в имот идентификатор № 56126.603.1566, като незаконосъобразно. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР е законосъобразна, постановено в съответствие със закона. Приел е, че законосъобразно административният орган е посочил, че С. Д. няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е нито собственик на обекта, предмет на одобрените проекти и разрешението за строеж, нито е лице, на което е учредено право на строеж или такова имащо право да строи в чужд имот, поради и което не е имал право да подава искане за издаване на разрешението за строеж. Приел е, че постановлението на ЧСИ от 27.03.2015 г. по изпълнително дело, на което се позовава Давидов не може да се противопостави на законовата разпоредба на чл. 144 от ЗУТ, даваща право само на лице, имащо качеството възложител да инициира производство по издаване на разрешение за строеж. Приел е и че законосъобразно административния орган е установил допуснати нарушения при изработването на одобрените проекти и издаването на разрешението за строеж, които обосновават отмяната на същите, което е направено и с оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР, като е приел, че установените от началника на РДНСК – ЮЗР нарушения са безспорно доказани от събраните по делото доказателства, включително приетата по делото СТЕ. Приел е и че е неоснователно възражението за нищожност на заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР, тъй като развилото се предходно производство по оспорване на постановено отказ № 5 от 04.04.2016 г. от главния архитект на община П. и отмяната му със заповед на началника на РДНСК – ЮЗР, потвърдена с влезли в сила съдебни решения, е по мотиви, които не са били предмет на съдебен контрол при оспорване на предходния отказ. Поради това е отхвърлил оспорването на заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР от 25.06.2018 г. като неоснователно. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР. Правилен е приетото от административния орган, че С. Д. не е лице, имащо качеството възложител, за което е признато правото да иска одобряване на инвестиционни проекти и издаването на разрешение за строеж. Постановлението на ЧСИ, на което се позовава касатора, не е основание, по силата на което да се приеме, че касаторът може да придобие качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Постановлението на ЧСИ е издадено на основание чл. 444, т. 7 от ГПК. Според посочената разпоредба "Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността". Посочената разпоредба описва имуществото, върху което може, съответно върху което не може, да бъде насочено изпълнението, но не предоставя правомощие на ЧСИ да овласти взискателя да изработи и внесе за одобрение проект или да подаде искане за издаване на разрешение за строеж за разделяне на имота. Правомощието за това е изрично записано в специалния закон – чл. 144 вр.