Решение № 1570 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10060/2008 г.

Решение № 1570 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10060/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на началника на РДНСК-Перник срещу решение № 469/10.06.08 г., постановено по адм. д. № 805/08 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Георги Иванов Стойков не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С оспореното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-П-к-16/14.08.07 г. на началника на РНДСК-Перник, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на Георги Иванов Стойков да премахне "септична яма към казан за варене на ракия", находящ се в УПИ ХIV, кв. 88 по плана на с. Студена, общ. Перник, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ямата, с предназначение за събиране отпадни продукти от ракиения казан, не представлява строеж по определението на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. От фактическа страна размерите на изкопа - 2.0/2.0 м и дълбочина 1 м, ползването му като септична яма за събиране отпадъците от изваряване на ракия и липсата на разрешение за изграждането му - са безспорно установени. От разпоредбите на чл. 46, ал. 1 ЗУТ, определящ септичните ями като второстпенени постройки на допълващо застрояване и на чл. 147, ал. 1, т. 8 ЗУТ, изискващ за изкопи с дълбочина до 1 м и площ до 30 кв. м. разрешение за строеж следва, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съответствия с техническите и санитарно хигиенните изисквания за подобни съоръжения са били изискуеми и от разпоредбите на чл. 119, ал. 7 и чл. 159, ал. 2 ППЗТСУ (отм), действал към периода на изграждането на процесното. Ето защо, като е приел обратното и е отменил разпореждащата премахването на строежа като незаконен административна заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, подлежащо на отмяна в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК. Мотивиран от изложеното Върховният администратвен съд, II-ро отделение