Решение № 12622 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. П. С. от [населено място], [улица], община Добричка, чрез процесуален представител адв. Г. Тенев, срещу Решение 460 от 06.03.2024 г., постановено по административно дело 589/2023г. по описа на Административен съд Добрич. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал извода на административния орган, че С. не попада в кръга на лицата, визирани в чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Твърди, че обстоятелството, че същата не е в родство по правя линия с лицето, за което се иска издаване на удостоверение за наследници, не означава че не може да бъде негова наследница по смисъла на чл. 8 от Закона за наследството. Счита, че в случая е приложима и разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което да се задължи община Добрич да издаде исканото удостоверение за наследници. Ответната страна - кметът на Община Добрич, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Добрич е отхвърлил жалбата на Т. П. С. против отказ на кмета на Община Добрич, обективиран в писмо с рег. 94Т-00-336 #1 от 04.10.2023 г., за издаване на удостоверение за наследници на И. М. И. по заявление с рег. 94Т-00-336 от дата 28.09.2023 г. За да постанови оспореният отказ, административният орган е установил, че починалата на 18.09.2022 г. И. М. И. е била със семейно положение вдовица, без низходящи и възходящи наследници. Имала е брат, В. М. И., който е починал преди нея, на 01.08.1995 г., неженен и без деца. Установил е, че заявителката, Т. П. С., е първа братовчедка на починалата И. М. И., понеже е дъщеря на А. И. Д. - сестра на бащата на наследодателката И. И. - М. И. В.. Към момента на смъртта на И. М. И. тя е имала двама преживели чичо и леля, Й. А. К. и К. А. К., които са брат и сестра на майка й, К. А. К. (починала през 2012 г.) В заключение административният орган е посочил, че чичото и лелята от страна на майката на наследодателката са най-близките й живи роднини по съребрена линия и именно те са нейните наследници по закон. Административният съд е приел, че оспореният отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, издаден от компетентен орган, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, при спазване на изискванията за форма, с изложени фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че административният орган законосъобразно е отказал да издаде удостоверение за наследници на И. М. И., тъй като Т.С., макар и роднина на починалата нейна първа братовчедка, не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и не е наследник на И. М. И.. Приел е, че след като майката на починалата И. М., К. К., има преживели брат и сестра, Й. К. и К. К., който са чичо и леля на наследодателката и най-близки нейни роднини по съребрена линия, по силата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен, каквато е и жалбоподателката /първа братовчедка на наследодателката и роднина от четвърти ред, от четвърта съребрена линия, съгласно правилата на Закона за наследството/. В подкрепа на горното съдът се е позовал и на ТР 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС, съгласно което не се допуска наследяване по право на заместване на съребрените роднини от трета до шеста степен включително. По изложените съображения съдът отхвърлил жалбата на Т. С. срещу отказа за издаване на удостоверение за наследници по направеното от нея искане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е обосновал правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) (чл. 5, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. ). Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. изрично предвижда, че за определяне на наследниците по закон, длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК, в изпълнение разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Решаващият извод на съда е, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012г., поради което правилно й е отказано издаване на исканото удостоверение за наследници, в качеството й на наследник /първи братовчед/ на наследодателя И. М. И., с [ЕГН], починала на 18.09.2022 г.. Съдът е установил точно фактическата обстановка по спора. Въз основа на представеното удостоверение за наследници и родствени връзки, е формирал правилния извод, че наследници по закон на И. М. И. са нейните чичо и леля. В хипотезата на наследяване по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от ЗН, конкуренцията между наследници от четвърти ред, намиращи се в различна степен на родство, е изключена, в полза на по-близкия по степен роднина. Т. С., макар и да е роднина на починалата И. М. И. - нейна първа братовчедка, не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, тъй като в случая не е нейн наследник. Майката на починалата И. М. И., К. К., има преживели брат и сестра, Й. К. и К. К., който са чичо и леля на наследодателката и най-близки нейни роднини по съребрена линия. Чичовците и лелите на наследодателката са нейни роднини от трета съребрена линия. Първите братовчеди на наследодателката, каквато е жалбоподателката, са роднини от четвърти ред, от четвърта съребрена линия, съгласно правилата на Закона за наследството. Лелите и чичовците са по-близките по степен роднини от първите братовчеди, а съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, по - близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен. Жалбоподателката, макар и да е първа братовчедка на И.И., не е нейн наследник, именно поради наличие на наследници от по-близка степен - леля и чичо, сестра и брат на майката на починалата. В този смисъл е и постановеното от ВС в ТР 3 от 1994г. на ОСГК на ВС. Жалбоподателката не попада и в кръга на лицата по чл. 5, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Приложима за подобни искания е разпоредбата на чл.106, ал. 1, т. 1 от ЗГР, според която данните от системата ЕСГРАОН могат да се предоставят на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Искането на Т.С. обаче не е подадено на това основание и не отговаря на изискванията на чл. 144 от Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, тъй като в него не се посочва законовата норма, съгласно която заявителя, като трето лице, има право на достъп до търсените данни. След като Т.С. не е наследник на лицето, за което е поискала издаване на удостоверение за наследници, административният съд е формирал съответния на материалния закон извод за законосъобразност на оспорения отказ. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение