Решение № 3855 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2015 г.

Решение № 3855 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на "Людяни 2002" ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника му адв. Арабаджиева, против решение № 21 от 8.01.2015 г. по адм. дело № 2640/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмо изх. № МВ-01-24/25.08.2014 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив. Направени са оплаквания за неправилност на решението, основаващи неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска същото да бъде отменено и се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът по жалбата, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив /БДУВИР/ чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по жалбата на "Людяни 2002" ООД, гр. Стара Загора, против писмо изх. № МВ-01-24/25.08.2014 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив, с което е отказано провеждане на процедура по искано изменение на издадено на дружеството разрешително за водовземане от минерална вода - изключителна държавна собственост. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че законосъобразно е отказано исканото от дружеството изменение, тъй като не са налице условията на чл. 73 от ЗВ, а освен това искането касае ново водовземно съоръжение, при което следва да бъде извършена преценка по реда на чл. 62, ал. 1 от ЗВ, във вр. с чл. 163, ал. 1 от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Решението е неправилно. Безспорно е установено по делото, че с разрешение за водовземане от минерална вода № 31610036/4.04.2012 г., издадено от директора на БДУВИР с център Пловдив, на титуляра на разрешителното, "Людяни 2002" ООД, гр. Стара Загора е предоставено правото на водовземане на минерална вода, за други цели, от находище "Старозагорски минерални бани" - № 84 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, водовземно съоръжение КЕИ 1 и КЕИ 2, като са определени и параметри на разрешеното водовземане. От титуляра на разрешителното е направено на 2.08.2013 г. искане за изменението му, с мотив, че минералната вода ще се използва от деца, предоставеното водовземане от КЕИ 1 и КЕИ 2 не удовлетворява нуждите, с оглед температурата на водата. Искането е за предоставяне на водовземане от Каптаж № 6, където водата е с по-висока температура. Административният орган е постановил, че по подаденото искане процедура няма да бъде открита, защото съгласно изискванията на Закона за водите /ЗВ/ и Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води смяната на водовземно съоръжение от находище за минерална вода - изключителна държавна собственост не подлежи на изменение на разрешителното, а следва да се проведе процедура по прекратяването му и откриване на нова, за издаване на ново разрешително. Изменение на разрешително може да се извърши от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ служебно, при условията на чл. 73 и 74 и по молба на лицето, в полза на което е предоставено - чл. 72, ал. 1 от ЗВ, относима в случая редакция ДВ бр. 47 от 2009 г. Тогава, когато искането е от лицето, в полза на което е предоставено, компетентния орган проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. В случая оспорения пред съда писмен отказ е на компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, директора на БДУВИР Пловдив, по подадено искане от притежателя на разрешително на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Същият обаче не отговаря на изискването за съдържание, предписано от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно наличие на фактически и правни основания за издаване на акта. В него от фактическа страна е налице посочване на част от съдържанието на издаденото разрешително, относно находището от което е разрешено водоползване, дебит и температура на водата, както и свободния ресурс и температура на сондаж № 6 от находище "Старозагорски минерални бани". В останалата му част обжалваният отказ съдържа извод, че смяната на водовземно съоръжение от находище за минерална вода - изключително държавна собственост не подлежи на изменение на разрешителното, а е необходимо да се проведе процедура по прекратяване на издаденото разрешително за водовземане и откриване на нова процедура за издаване на разрешително за водовземане от минерална вода от находище "Старозагорски минерални бани", сондаж № 6. Този извод се основава на "изискванията на Закона за водите и Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води". Това съдържание на административния акт не удовлетворява изискванията на закона за изложение в административния акт на фактическо и правно основание за издаването му. Не може да се приеме за изпълнено изискването на закона акта да съдържа правно основание, при посочване в него само на заглавията на нормативни актове, както е в случая. В оспорения пред съда писмен отказ не се съдържа нито една правна разпоредба, основаваща го. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК въвежда императивното изискване административния орган да издаде или откаже издаването на административния акт с мотивирано решение, съществен елемент от които мотиви са именно фактическите и правни основания, каквито в случая, основаващи разпоредителната му част, няма. Липсата на мотиви на административния акт основава незаконосъобразността му, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и задължително води до отмяната му. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение. Всъщност съдебното решение извежда несъществуващи мотиви на обжалвания административен акт от установената по делото фактическа обстановка и доводите на ответника по жалбата, направени в хода на съдебното производство, недопустимо мотивиращи го в хода на съдебното производство. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваният писмен отказ на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив директора се отмени като незаконосъобразен. Следва преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне с акт, с формата и съдържанието, предписани от чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК по подаденото до него искане. Касационният жалбоподател претендира да му се присъдят направени разноски в размер на 525 лева, от които 25 лева внесена държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2015 г., за които е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответника по жалбата е направил в съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от АПК. Съдът намира възражението за своевременно направено и основателно. Адвокатското възнаграждение е за процесуално представителство в касационно производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което платеното възнаграждение в размер 500 лв. е прекомерно и следва да се намали до размер, съобразен с Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такъв по чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от ДР от нея, а именно - 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение