Решение № 336 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1133/2009 г.

Решение № 336 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1133/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1* от 30.09.2009 г., постановено по настоящото дело № 1133/2009 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 671 от 17.04.2009 г. по в. гр. д. № 3412 по описа за 2008 г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали почивките за служителите в службите Пожарна и аварийна безопасност към М. следва да се приспаднат от отработеното време, с оглед точното прилагане на разпоредбите на чл. 212, ал. 3 ЗМ. (отм.) и на чл. 148, ал. 3 ППЗМ. (отм.). Ответникът по касация от О. дирекция на М. гр. П. не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Пловдивският окръжен съд е отхвърлил исковете на С. С. М. срещу О. дирекция на М. гр. П. за присъждане на сумата 1396,50 лв. обезщетение за неизползвани допълнителни почивки при освобождаване от служба и за законната лихва върху тази сума, по съображения, че на ищеца не се полага претендираната допълнителна почивка от 60 дни. Въз основа заключението на вещото лице К. съдът е приел, че след приспадане на почивките, съгласно седмичната програма за разпределение на времето, за процесния период действително отработеното работно време е в по-малко от норматива с 418 часа. Касаторът счита правните изводи на въззивния съд за неправилни. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 148, ал. 3 ППЗМ. (отм.) е неприложима към настоящия казус, тъй като почивката се извършва на работното място и по време на почивката той също е бил на разположение на работодателя - например в случай на пожар. ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения. Действалата към процесния период 15.05.2001 г. - 31.05.2003 г. редакция на чл. 148, ал. 3 ППЗМ. (отм.), съответстваща на разпоредбите на чл. 151, ал. 1 и 2 КТ, е израз на общия принцип, че през работния ден задължително се предоставя една или няколко почивки и те не се включват в работното време. Съгласно чл. 151, ал. 1 КТ работодателят осигурява на работника ли служителя почивка за хранене, която не може да е по-малко от 30 минути, а съгласно ал. 2 почивката не се включва в работното време. Съгласно чл. 148, ал. 3 ППЗМ. (отм.) в редакцията му по ДВ бр. 133/98 г. и по ДВ бр. 62/2000 г., времето за почивки не се включва в продължителността на работното време. Редакцията на същия текст по ДВ бр. 39/2003 г., действала през част от процесния период, изрично предвижда, че времето за почивка не се включва в продължителността на работното време и на работещите на смени, когато им е осигурена такава. Това нормативно разрешение е възпроизведено и в заповед I - 77/11.04.2003 г. на М., предвиждаща, че когато дейността на работната смяна се осъществява от повече от един служител, в графика за работните смени се определя и времето за една или повече почивки /т. 4.1/, което време не се включва и не се отчита като работно време - т. 6. ВКС намира, че разпоредбата на 148, ал. 3 ППЗМ. (отм.), изключваща времето за почивки от продължителността на работното време, е приложима към настоящия случай, в който се претендира обезщетение за неизползвана допълнителна почивка за извънреден труд. Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за определяне на реда за обезщетение на служителите на М., положили труд при превишаване продължителността на нормативно установеното работно време (отм.), няма отношение към поставения въпрос включват ли се почивките в работното време. Полагащите се на офицерите и сержантите, работещи на удължено работно време, на смени и дежурства, допълнителна почивка /до 9 работни дни по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата/ е за работа над нормативно установеното работно време. Както бе посочено по-горе времето за почивки не се включва в работното време, съответно не се компенсира с допълнителни почивки или с обезщетение при освобождаване от служба. От заключението на вещото лице К., дадено във въззивното производство, е установено, че със седмичните графици за разпределение на работното време на служителите при втора РС "ПАБ" за периода 2001 - 2002 г. общо почивката при 24 часово дежурство е 10 часа - 1 час обедна почивка и 9 часа нощна почивка. След приспадане на почивките съгласно седмичната програма за разпределение на времето, за целия исков период отработеното от ищеца време е с 418 часа под норматива. По изложените съображения решението на Пловдивския окръжен съд следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение