Решение № 14704 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2009 г.
ВАСII отделение03.12.2009 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 497 от 26.03.2009 г., постановено по адм. д. № 3325/2008 г. по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14704 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Андрей Атанасов Ангелов, чрез пълномощника му адв. Анушка Киркорова, срещу решение № 497 от 26.03.2009 г., постановено по адм. д. № 3325/2008 г. по описа на Административен съд Варна, в което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ВН-62/21.11.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Началникът на РДНСК - гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Диляна Тодорова, намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници - Елка Димова Ангелова и Станислава Иванова Тодорова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Варна Андрей Атанасов Ангелов е оспорил заповед № ДК-02-ВН-62/21.11.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Ограда" между УПИ VII-499 и VI-500, кв. 87 по плана на гр. Аксаково. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Оспореното решение е постановено в производство по реда на чл. 215 от ЗУТ, инициирано по жалба на заинтересувано лице, подадена в установения в закона 14-дневен срок, поради което е допустимо. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 1998 г. Андрей Ангелов е извършил строителство на бетонова ограда с дължина 18.00 м, височина 0.60 м и широчина 0.25 м между УПИ VII-499 и VI-500, кв. 87 по плана на гр. Аксаково. Установено е също, че оградата е построена без издадени строителни книжа, както и това, че строежът не е бил заявен за узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството и липсата на декларация пред одобряващите органи, подадена до 31.12.1998 г., законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежите по § 16 от ПР на ЗУТ. Възраженията на касатора относно мястото на изграждането на оградата е неоснователно. Без значение в случая е обстоятелството дали оградата е построена по старата или по новата кадастрална граница. Релевантният факт е това, че за изграждането й не са издавани строителни книжа. Неоснователно е и възражението относно вида и времето на извършването на строежа. В тази връзка административният съд при постановяване на решението си детайлно е изследвал въпроса и мотивирано е приел, че премахвания строеж не е стара ограда, а нова такава, изградена от касатора. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,