Решение № 9730 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5754/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение 9913 от 21.03.2025 г., постановено по адм. д. 7830/2022 г. Административен съд София - град (АССГ) по жалба на Интерпласт БГ ЕООД, ЕИК 202473527, е отменил ревизионен акт (РА) P-22221521005798-091-001 от 26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, потвърден с решение 1114 от 13.07.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер над 18 775,97 лв. до пълния размер от 582 727,94 лв. главница и лихви за забава в размер над 1084,92 лв. до пълния размер от 4 269,98 лв. - лихва, изчислена към 26.04.2022 г. Със същия съдебен акт е отхвърлена жалбата на Интерпласт БГ ЕООД срещу РА P-22221521005798-091-001 от 26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1114 от 13.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП в останалата част.

Срещу решението на АССГ, в частта, с която е отменен РА за допълнително установените задължения по Закон за данък добавена стойност (ЗДДС) общо в размер на 563 951,97 лв. главница и лихви в размер на 3 182,98 лв. е подадена касационна жалба от Е. Павлова, в качеството й на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител. Излагат се оплаквания, че решението на АССГ, в частта, с която е отменен РА, е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в тази част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА, в посочената част. В съдебно заседание пред касационната инстанция този касатор се представлява от юрк. Калоферова, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Срещу решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата относно отказания с РА данъчен кредит в размер от 18 775,97 лв., е подадена касационна жалба от Интерпласт БГ ЕООД с ЕИК 202473527, със седалище и адрес на управление гр. София, р н Средец , [адрес], представлявано от И. Стоев, в качеството му на управител, чрез адв. Наумов от САК. В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в оспорената част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА, в посочената част. В проведеното открито съдебно заседание, този касатор се представлява от адв. Наумов, който поддържа жалбата. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими. По същество счита, че жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е основателна, а тази на Интерпласт БГ ЕООД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА P-22221521005798-091-001 от 26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1114 от 13.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с който на Интерпласт БГ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за покупка на черен гранулат (пластмасови гранули) в размер на 563 952,00 лв. по 31 бр. фактури, издадени от Итал сервиз груп ЕООД през ревизирания период 01.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и в размер на 18 775,97 лв. за м. 10.2021 г. по фактура 0000000074 от 20.09.2021 г. издадена от дружеството Гаппласт България ЕООД и лихви за просрочие в размер на 4 269,98 лв.

С цел изясняване валидността на положените електронни подписи на документите издавани в хода на ревизията, както и в РД и РА, административният съд е допуснал провеждането на основна и допълнителна съдебно-техничекси експертизи (СТЕ). Допълнителното заключение е оспорено от жалбоподателя.

Съдът е отхвърлил, като неоснователни твърденията на жалбоподателя за нищожност на оспорения РА. В тази насока АССГ е коментирал представените доказателства и е изложил подробни аргументи, кредитирайки и заключението на вещото лице Г. Радков по допълнително назначената СТЕ, от която е установено, че заповедта за възлагане на ревизия, с която е започнало ревизионното производство, както и заповеди за нейното изменение и издадените в последствие РД и РА са подписани с валиден КЕП от техните издатели.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че РА е правно валиден като издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, съответно издаден при спазване на административно-производствените правила.

В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи (ССчЕ), заключенията, по които са приети без оспорване от страните и кредитирани от съда.

При преценка на материалната законосъобразност и обоснованост на РА АССГ е приел, че същия е незаконосъобразен в частта, с която с акта е отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице в общо в размер на 563 952,00 лв. по 31 фактури издадени от доставчика Итал сервиз груп ЕООД с предмет на доставките стоки черен гранулат .

За да постанови частична отмяна на оспорения РА в посочената част, първостепенният съд е приел, че от представените по делото доказателства се установява настъпването на данъчното събитие, като е осъществен предвидения в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт за упражняване правото на данъчен кредит и процесните стоки са прехвърлени от доставчика в патримониума на ревизираното лице. В тази насока съдът е извършил съпоставка между съпътстващите документи по фактурите издадени от Итал сервиз груп ЕООД на ревизираното дружество за стоки ABS 6421 черен гранулат . Прието е, че по делото са представени клиентски поръчки за доставка, договори за покупко-продажба на пластмаса, при някои от фактурите - протоколи за прехвърляне на собственост, при други фактури - приемо-предавателни протоколи, както съпътстващи документи към някои от фактурите се явяват и Delivery Note (известие за доставка).

В съдебното решение е установено, че по счетоводни данни и документи от процесните общо 31 бр. фактури, издадени от Итал сервиз груп ЕООД на Интерпласт БГ ЕООД за проверявания период 01.07.2021 г. - 31.10. 2021 г., по 10 от тях са издадени кредитни известия от доставчика, поради неосъществена доставка (в т.ч. 1 КИ с дата 23.12.2021 г. и 9 КИ с дата 25. 07.2022 г.) и 2 са анулирани с Протокол от 01.09.2022 г. Прието е, че това са документи, които са издадени и са намерили счетоводен израз в отчетен период, който е извън обхвата на ревизирания период и в РА липсват констатации за тях.

По отношение на останалите 19 бр. фактури издадени от Итал сервиз груп ЕООД на Интерпласт БГ ЕООД за покупки на стоки ABS 6421 черен гранулат , АССГ е съобразил гореизброените доказателства наред с установеното от заключението на ССчЕ, че по 14 бр. от фактурите са извършени пълни или частични плащания в общ размер на 1440631,81 лв., което също е индиция за реално осъществени облигационни отношения между страните по сделките. Въз основа на представените доказателства (в т. 2, лист 370 380) е направен извод за прехвърляне на собствеността на процесните стоки от доставчика към ревизираното дружество. Според съда се установява и заприхождаването на стоките при Интерпласт БГ ЕООД, като е налице редовно водено счетоводство на търговеца и предвид извършените счетоводни записвания по процесните фактури следва да се приеме за достоверна дата тази, посочена в тях, доколкото са налице счетоводни записвания в книгите на търговеца. В съдебния акт е отчетено обстоятелството, че автентичността и верността на частните свидетелстващи документи представени от ревизираното лице в хода на ревизията не е оспорена от приходните органи и същите следва да бъдат ценени в съвкупност с всички останали писмени доказателства, от които според се установява реалността на спорните доставки.

На отделен ред в своето решение АССГ е посочил, че установяването на произхода на стоките не е предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. В тази насока съдът е изложил, че произхода на стоката би бил от значение при твърдения на приходните органи за наличие на данни за данъчна измама с участието на ревизираното лице или за знание у него на обстоятелства за неправомерно поведение на прекия му доставчик. Прието е, че приходните органи не са доказали установеност на наличие за данъчна измама с участието на данъчно задълженото лице или с неговото знание. АССГ се е позовал на приетото в решения на СЕС по дело с-18/13 и по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и е обосновал извод, че не може да се откаже право на данъчен кредит на получателя, единствено с мотива за липса на установеност на произхода на стоката при прекия доставчик.

За да отхвърли оспорването срещу РА в частта, с която на Интерпласт БГ ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 18 577, 97 лв. по фактура 0000000074/20.09.2021 г. издадена от Гаппласт България ЕООД с предмет продажба на стоки пластмасови гранули , АССГ е приел, че в хода на ревизията както и в хода на съдебното производство не са представени доказателства за предаването на стоките, както и такива относно транспортирането на същите. Отбелязано е, че е представено единствено платежно нареждане за сумата от 9 600 лв. Според съда, доколкото доставките с предмет стоки АВС 6421 гранулат са родово определени вещи и правото на собственост, върху същите се прехвърля с предаването им то е необходимо наличието на доказателства установяващи положителните факти на реалното съществуване, движение, транспортиране, предаване и приемане на стоките. След анализ на нормативната уредба относно правото на приспадане на ДДС и след съвкупна преценка на доказателствата, съставът на АССГ е обосновал извод, че в процесния случай са издадени и осчетоводени документи, които не отразяват реални стопански операции и законосъобразно с РА в тази част е отказано право на приспадане на данъчен кредит на Интерпласт БГ ЕООД в размер на 18 775,97 лв.

Първоинстанционният съд е изчислил дължимата лихва за просрочие в размер от 1084,92 лв. върху задължението за главницата от 18775,97 лв. на основание чл. 162 ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК за периода от 01.10.2021 г. до 26.04.2022 г., като за определените размери на лихвата за просрочие над 1084,92 лв., до пълния размер от 4 269,98 лв. РА е отменен.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното извършване на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика) . Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К).

Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане са формулирани константно в съдебната практика на СЕС, както и в тази на ВАС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. .

По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП:

Настоящия съдебен състав споделя изводите на административния съд за наличие на реални доставки по процесните фактури издадени от доставчика Итал сервиз груп ЕООД към ревизираното лице и ги намира за обосновани на установените факти и събраните доказателства по делото, съответстващи на материалния закон.

Между страните по делото не е спорно, че за ревизирания период ревизираното дружество има за основен предмет на дейност продажба на стоки, използване на контейнери и извършване на услуги отдаване под наем на територията на Република България.

Кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства са изводите на административния съд, че във връзка с процесните доставки по делото са представени клиентски поръчки за доставка, договори за покупко-продажба на пластмаса, спорните фактури съдържат описание на видовете стоки, единична цена и стойност, като за удостоверяване предаването на тези стоки са представени неоспорени от приходната администрация приемо-предавателни протоколи, протоколи за прехвърляне на собственост, както и Delivery Note (известие за доставка). Всички тези документи са редовни и съответстват помежду си, като чрез представените приемо-предавателни протоколи е извършено индивидуализирането на стоките по вид и количество и категорично се установява прехвърлянето на собствеността от Итал сервиз груп ЕООД на Интерпласт БГ ЕООД. Събраните по делото доказателства ценени в своята съвкупност обуславят извода, че е налице пораждащият правото на приспадане на данъчен кредит юридически факт.

Основните доводи в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП са относно липсата на доказателства за произхода на стоките и разполагаемостта със същите при прекия доставчик на ревизираното лице, както и за липсата на търговски обект за съхранение на стоките от доставчика, липсата на кадрови персонал, нарушение на данъчното законодателство и наличието на задължения към бюджета.

Тези доводи са неоснователни. В процесния случай е доказано получаването на стоките с представените и неоспорени доказателства, поради което следва да бъдат съобразени решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11 и C-285/11. В този смисъл следва да се отбележи, че първоинстанционното решение е съобразено с постановеното от СЕС решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft и Pеter Dаvid. Фактите по главния спор според т. 43 и т. 52 от същото решение са сходни с тези по настоящия, тъй като не е спорно, че данъчно задълженото лице е получател по доставките на стоки и услуги и те са използвани от него за собствените му облагаеми сделки. В този случай според т. 61 данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери дали издателят на фактурата за стоките разполага с тези стоки и дали е в състояние да ги достави, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация в разрез с разпоредбите на Директивата ДДС прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица (т. 65). Според т. 49 от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото отказът да се признае правото на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В случая, такива обективни обстоятелства не се доказват от приходната администрация.

При така установените факти и обстоятелства по спора, АССГ е направил верни и обоснован фактически извод за установени при условията на пълно доказване реални доставки на фактурираните стоки. Данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, и са използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на последващата реализация на стоките, правилно съдът е съобразил постановеното решение 7827 от 25.06.2024 г. по адм. д. 3079/2024 г. по описа на ВАС, с което доставките на ревизираното лице към Пи ес ем пропърти ЕООД са приети за реално осъществени.

При съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на облагаеми доставки от Итал севриз груп ЕООД към Интерпласт БГ ЕООД по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, както правилно е приел и АССГ.

По касационната жалба на Интерпласт БГ ЕООД:

Настоящата инстанция споделя крайния извод на АССГ за недоказаност на доставката по фактура 0000000074/20.09.2021 г. издадена от Гаппласт България ЕООД с предмет продажба на стоки РА-66 G.F.20 % RAL7035 черна гранула , съответно за законосъобразност на РА в тази му част.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства по отношение на тази доставка, включително и неоспореното заключение по допуснатата ССчЕ, като е формирал правилен и обоснован извод за липса на реалност на доставката, фактурирана от Гаппласт България ЕООД. За да обоснове наличието на реална доставка в хода на ревизията от ревизираното дружество е представена спорната фактура придружена с договор от 15.02.2021 г. между Интерпласт БГ ЕООД - купувач и Гаппласт България ЕООД - продавач, съгласно който продавачът продава пластмаса черна гранула, уговорена цена 2.00 евро/ кг. без включен ДДС, а купувачът се задължава да заплати на продавача цената на стоката по чл. 1, съгласно фактура, издадена от него. Приложено е банково извлечение от 21.09.2021 г. и платежно нареждане за сумата от 9 600 лв. Обосновано както приходните органи, така и първостепенният съд са приели липсата на писмени документи, от които да се определи индивидуализация на предмета на доставката в насока установяване по категоричен начин на приемо-предаването на стоката от доставчика на ревизираното лице, както и липсата на доказателства за транспортирането на същата. В тази връзка недоказани са доводите на този касатор за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. Твърдението на касатора за последващата реализация на процесната стока към италианско дружество не доказва относимия факт на приемо-предаване на стоката по пряката доставка при липса на писмени доказателства удостоверяващи това обстоятелство. Съобразявайки наличния по делото доказателствен материал правилни са изводите на АССГ, че фактурата издадена от Гаппласт България ЕООД не документира реално извършена стопанска операция и не отразява вярно обективираните в нея данни. Единствено притежаването на фактура и счетоводното й отразяване не са достатъчни да обосноват фактическото извършване на отразената в нея стопанска операция, след като липсват доказателства за реалното извършване на доставката. При издадена фактура и начислен с нея данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за възникване правото на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, както правилно е съобразил и административният съд.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за противоречие на изводите на приходната администрация със законодателството на ЕС, както и с националното законодателство. Отказът на приходните органи да признаят претендираното от ревизираното лице данъчно предимство не е в разрез с практиката на СЕС, както и с тази на националните съдилища, доколкото както се посочи и по горе, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стока или услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци.

Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че касационните жалби са неосноватени, а решението на АССГ не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Решението на административния съд е правилно и в частта му за установени задължения за лихви в размер на 1 084,92 лв. Следва да се посочи, че спрямо тази част от него не се поддържат оплаквания в касационните жалби и при условията на чл. 221,ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

По разноските пред настоящата съдебна инстанция:

При този изход на спора разноски се следват в полза и на двете страни.

Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. От страна на процесуалния представител на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е направено искане за присъждане на разноски в размер на 53 327,98 лв. юрисконсултско възнаграждения за всяка една съдебна инстанция и 1 700 лв. заплатена държавна такса, както и депозит за вещо лице по допусната СТЕ пред АССГ в размер на 500 лв. вж. списък с разноски на л. 38 от делото.

Относно размера на юрисконсултското възнаграждение настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. Процесуалният представител на ответника претендира посочената сума на основание разпоредбите на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

2. С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

3. В случая по делото, по което спорът е с висок материален интерес при липса на фактическата и правна сложност, действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват с изготвяне на касационна жалба, както и с кратко изложение на становище в единственото по делото открито съдебно заседание на касационната инстанция, като не е депозирана писмена защита, нито отговор на касационната жалба на Интерпласт БГ ЕООД.

С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК дружеството касатор Интерпласт БГ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Национална агенция за приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната страна по касация, юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 000 лв. за настоящата инстанция, както и заплатената държавна такса в размер на 1 700 лв. Претендирания депозит за вещо лице в размер от 500 лв. за допуснатата СТЕ пред АССГ не следва да бъде присъждан с настоящото решение, предвид изхода от спора и доколкото същият е присъден с първоинстанционното решение.

4. От страна на Интерпласт БГ ЕООД са претендирани разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 8 400 лв. и заплатена държавна такса в размер на 184,37 лв. Съобразно горните мотиви на настоящото решение в частта за разноските, на дружеството следва да бъдат определени разноски в размер на 5 000 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса за касационното производство в размер на 184,37 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,