Решение № 6579 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2011 г.

Решение № 6579 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП против решение № 1884/19.07.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2161/2011 г. С обжалваното решение, по жалба на "Стивексим агро" ЕООД е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 180990900001646/28.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Русе, потвърден с решение № 211/13.05.2011 г. на началника на отдел "ДОП" при дирекция "ОУИ"-Варна, с който на осн. чл. 176, т. 1 от ЗДДС е разпоредено прекратяване на регистрацията на "Стивексим агро" ЕООД, считано от датата на връчване на акта. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 550 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство-"Стивексим агро " ЕООД чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба по съображения, развити подробно в съдебно заседание и повторени в писмени бележки. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил акт за дерегистрация по ЗДДС, индивидуализиран по-горе. В акта е прието, че е осъществен състава на чл. 176, т. 1 от ЗДДС, тъй като дружеството не е открито на адреса му за кореспонденция при две посещения (извършени през м. 02.2011 г.)от органите по приходите. Административният съд е приел, че в конкретния случай не е осъществена хипотезата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС, тъй като по преписката са приложени достатъчно доказателства, опровергаващи извода на органа по приходите, че субектът не може да бъде открит. Нещо повече, съдът е установил, че по делото са налице данни, че искането, за което органът по приходите е извършил посещение на адреса на 3.02.2011 г. е връчено по електронен път на субекта на другия ден. От друга страна, съдът е преценил, че обжалваният акт страда и от порок във формата, тъй като в него липсват мотиви, каквито задължително изисква приложението на чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че с решението на директора на дирекция "ОУИ"-Варна недопустимо е въведено и допълнително основание за дерегистрацията на субекта, а именно - чл. 176, т. 2 от ЗДДС. Изложени са съображения, че преценката за наличието или липсата на основание за дерегистрация е допустимо да се извърши единствено и само от органа по приходите, на който е възложена проверката. Въвеждането на ново основание за първи път от органа, който трябва да извърши контрол за законосъобразността на акта по административен ред, лишава данъчния субект от възможността да получи защита в предвидения като задължителен административен контрол, което е недопустимо. Върховният административен съд споделя съображенията на административния съд, че двукратното посещение на адреса за кореспонденция на субекта и то в рамките на кратък интервал от 12 дни не обосновава хипотезата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС. От друга страна, както правилно е посочил административният съд в конкретния случай, административният съд не е изложил в акта за дерегистрация съображения, които да обосноват преценката му, че дерегистрацията е наложителна. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се прецени като незаканосъобразен обжалвания административен акт. Не могат да бъдат споделени обаче съображенията на административния съд относно недопустимостта на въведеното от директора на дирекция "ОУИ"-Варна допълнително правно основание за дерегистрация. Съгласно чл. 83, ал. 4 от ДОПК актът за дерегистрация може да се обжалва по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. По аргумент от чл. 155, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК решаващият орган може да събира нови доказателства, които могат да доведат в някои случаи до изменение на обжалвания акт, но не и във вреда на жалбоподателя (чл. 155, ал. 8 от ДОПК). С въвеждането на допълнителното основание за дерегистрация, решаващият орган не утежнява положението на жалбоподателя стига на последния да му е дадена възможност да се защити и срещу това основание, което води до същия резултат за него. От друга страна, засегнатият от дерегистрацията субект би могъл да защити правата и интересите си срещу допълнително въведеното основание в съдебната фаза на обжалването на административния акт. За това е налице както законова гаранция, така и реална възможност да го направи посредством възражения и доказателствени искания пред съда. Тоест, въвеждането на допълнително основание, водещо до приетия в обжалвания акт резултат, не е изменение на акта във вреда на жалбоподателя, а е в изпълнение на законовите правомощия на решаващия орган да разреши спора по същество. Като краен резултат, решението на съда е правилно и в тази част, тъй като липсват мотиви на приходния орган въз основа на които да се анализира правилността на преценката на административния орган за нуждата от дерегистрация на субекта. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд