Решение № 3561 от 4.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на П. Димитров от [населено място], община Сливен, чрез представител по пълномощие адв. Д. Бомбалов от Адвокатска колегия - Сливен, за отмяна на основание чл. 239, т. 1, вр. с чл. 237, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 от АПК на влязлото в сила Решение 36/09.03.2022 год. постановено по адм. дело 409/2021 год. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение УРИ 1670з-269/05.11.2021 год. на началник РУ Сливен към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Сливен, с която на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отнето издаденото на П. Димитров разрешение за съхранение, носене и употреба на ловна пушка едноцевка ИЖ-18ЕМ, кал.12х76, с рег. 03016081 и е разпоредено да се изземе притежаваното от същия огнестрелно оръжие. Искателят моли съда да отмени Решение 36/09.03.2022 год. постановено по адм. дело 409/2021 год. по описа на Административен съд - Сливен, тъй като са възникнали нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора. Представя доказателства, за прекратяване на производството по гр. дело 4783 по описа на Районен съд Сливен за 2021 г. и отмяна на заповед за незабавна защита. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение на основание за отмяна - чл. 239, т. 1 АПК. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание искателят не се представлява. Ответникът по искането началник на РУ към ОД на МВР гр. Сливен, чрез представител по пълномощие - главен юрисконсулт К. Борнавска, представя писмено възражение по молбата за отмяна и оспорва същата, като заявява твърдение, че искането е неоснователно, поради което формулира искане за отхвърлянето му и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител. Върховният административен съд счита искането за допустимо подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да постанови решението, от фактическа страна административният съд е приел, че на П. Димитров е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с 20210784609/20.09.2021 год. валидно до 19.09.2026 год. Въз основа на така издаденото разрешение, Димитров е притежател на ловна пушка едноцевка ИЖ-18ЕМ, кал.12х76, с рег. 03016081. На 18.10.2021 год. по гр. дело 4783/2021 год. по описа на Районен съд Сливен е издадена заповед за незабавна защита 25, с която е постановена незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), като П. Димитров е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. Димитров, както и да го приближава на разстояние по-малко от 20 метра. В заповедта е посочено, че заповедта за незабавна защита има действие до издаване на заповед за защита по чл. 16 от ЗЗДН или влизане в сила на отказ за издаване на такава, като заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Предвид горното и с оглед изложеното в докладна записка от 04.11.2021 год., се установява, че спрямо Димитров е издадено Решение УРИ 1670з-269/05.11.2021 год. на началник РУ Сливен към ОД на МВР гр. Сливен, с което на основание чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е разпоредено отнемане на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие 20210784609/20.09.2021 год., валидно до 19.09.2026 год. и е разпоредено отнемане на притежаваната от лицето ловна пушка едноцевка ИЖ-18ЕМ, кал.12х76, с рег. 03016081. На 29.11.2021 год. П. Димитров е подал жалба до Административен съд - Сливен срещу Решение УРИ 1670з-269/05.11.2021 год. на началник РУ Сливен към ОД на МВР гр. Сливен, по повод която е образувано административно дело 409/2021 год. по описа на съда. На 09.03.2022 год., Административен съд - Сливен е постановил Решение 36/09.03.2022 год. по адм. дело 409/2021 год., с което е отхвърлил жалбата на П. Димитров срещу Решение УРИ 1670з-269/05.11.2021 г. на началник РУ Сливен към ОД на МВР гр. Сливен. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 26.03.2022 год. На 20.05.2022 год. Районен съд - Сливен е постановил Определение 1314 по гражданско дело 4783 по описа за 2021 год., с което е прекратил производството по гр. д. 4783 по описа на Районен съд - Сливен и е отменил на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита от 25.10.2019 год. С Определение 1316 от 20.05.2022 год. Районен съд Сливен, поради допусната техническа грешка е изменил свое Определение 1314 от 20.05.2022 год., от изписаното: Отменя на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита от 25.10.2019 година на Отменя на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита от 18.10.2021 година. Определението е влязло в законна сила на 06.06.2022 год. Пред настоящата инстанция е подадено искане от П. Димитров, за отмяна на основание чл. 239, т. 1, вр. с чл. 237, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 АПК на Решение 36/09.03.2022 год. постановено по адм. дело 409/2021 год. по описа на Административен съд Сливен, като са представени като доказателства препис от Определение 1314/20.05.2022 год. по гражданско дело 4783 по описа за 2021 год. на Районен съд Сливен и Определение 1316/20.05.2022 год. по гражданско дело 4783 по описа за 2021 год. на Районен съд Сливен. При така установените по делото факти съдът приема искането за отмяна за неоснователно. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. В подаденото до съда искане за отмяна, искателят е посочили разпоредбата на чл. 239, т. 1, вр. с чл. 237, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът на съда подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото. В конкретния случай искателят поддържа наличието на ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор, позовавайки се на Определение 1314/20.05.2022 год. по гражданско дело 4783 по описа за 2021 год. на Районен съд Сливен и Определение 1316/20.05.2022 год. по гражданско дело 4783 по описа за 2021 год. на Районен съд Сливен. По мнение на искателя, същите са установявали по надлежния ред факт от съществено значение за делото, а именно прекратява производството по гр. д. 4783 по описа на Районен съд - Сливен и отмяна на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита от 18.10.2021 год. Твърди се, че сочените нови обстоятелства от страна на искателя не са били налице към момента на постановяване на съдебния акт. Така заявените доводи на искателя са неоснователни. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН, а според чл. 155 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от основанията по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 от ЗОБВВПИ разрешителното се отнема. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1 ,т. 8 от ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до отпадане на основанията за издаване на разрешителното. Следователно, при настъпване на факта по точка 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 12 и 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Те са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 6 ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 - като привременна мярка и по чл. 15 - в съдебно производство. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Законодателят не е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. По делото е установено, че към момента на издаване на оспореното решение, спрямо искателят е наложена конкретна ограничителна мярка Заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежаваната от лицето П. Димитров, ловна пушка едноцевка ИЖ-18ЕМ, кал.12х76, с рег. 03016081. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Следователно при настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Без значение за законосъобразността на заповедта е обстоятелството, че гр. д. 4783/2021 г. на Районен съд - Сливен е било прекратено с Определение 1314 от 20.05.2022 г., тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Неоснователен е довода изложен от страна на искателя, че наличието на определението на съда с което е прекратено производството пред Районен съд - Сливен и е отменена приложената мярка за незабавна защита, влече като последица задължение за административния орган да върне отнетото разрешение и оръжие, тъй като липсва изрична законова разпоредба в тази насока, както в ЗОБВВПИ, така и в АПК. Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето разрешение за носене на оръжие и самото оръжие, задължава началника на РУ Сливен да следи за тригодишния срок на мярката, наложена с него. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно, с оглед на което следва да го отхвърли. Доколкото от страна на ответника не е заявено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, такива не се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение