Решение № 8150 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2011 г.

ВАСII отделение09.06.2011 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 719/30.11.2010 г. постановено по адм. дело № 684/2010 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8150 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Илия Георгиев Митов, от гр. Сандански, против Решение № 719/30.11.2010 г. по адм. дело № 684/2010 г. на Административен съд-Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а при разглеждането и по същество установи: С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на Илия Георгиев Митов против Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор /ИД/ на Агенцията по геодезия картография и кадастър /АГКК/ за одобряване на КК и КР на гр. Сандански, относно имот с идентификатор 65334.301.1407, като неоснователна. Прието е, че оспорената заповед в частта й относно границата и лицето на имота от запад е законосъобразна, тъй като отговаря на границата по ЗРП от 1956 г., както и на границата на имота по действащия към момента ЗРП от 2003 г. Решението е правилно. Предмет на обжалване е посочената по-горе заповед, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, с която е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Сандански, в частта й относно границата и лицето от запад, на поземлен имот с нов идинтефикатор 65334.301.1407, собственост на касатора и ответника Владимирка Чалгънова. При изработване на кадастралната карта, съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, респ. чл. 14, ал. 1, т. 1-5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, границите на поземлените имоти се установяват въз основа на посочени критерий, които административния орган е длъжен да спазва, като всеки предходен критерий изключва приложението на следващия в поредността им на визираните по-горе разпоредби. В случая, от данните по делото е безспорно установено, че спорната граница на място и по оспорената КК съвпада с границата на имота по първия кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Сандански от 1956 г., както и с действащия към момента ЗРП от 2003 г., като тази граница граничи с улично-регулационната линия и тангира по сградата, изградена в процесния имот. При тези данни и отсъствието на място на други означения за местоположението на тази граница, чрез поставени от собствениците трайни знаци /чл. 14, ал. 1, т. 1 от цит. Наредба/, респ. отсъствието на друга материализирана на място граница /чл. 14, ал. 1, т. 2/, извън границата по действащия ЗРП, правилно и законосъобразно съдът е приел, че заснетата по одобрената КК западна граница на имота трябва да съответства на кадастралните и регулационни планове, предхождащи приемането на новата кадастрална карта, както е в случая. Това заснемане отговоря на критерия по чл. 43, ал. 1, т. 5, б."в" и "г" от ЗКИР, съответно на този по чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от наредбата. С оглед на това неоснователно се поддържа, че спорната граница не отчита придаваемото от улицата държавно, респ. общинско място към парцела на касатора, извършено през 1966 г., за което същия е представил нот. акт по регулация № 1, т. I, д. № 2/1966 г. Изясняването на този въпрос, при липса на данни в нот. акт от кой общински имот е това придаваемо място, респ. при липса на данни в община-Сандански по тази регулационна преписка, не е предмет на това производство. Претенцията на касатора е свързана със спор за материално право с общината, който се разрешава по общия исков ред пред гражданския съд. При тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1