Решение № 241 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2581/2014 г.

Решение № 241 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2581/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение № 156 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 34/2013 г. на Великотърновски окръжен съд, влязло в сила на 18.10.2013 г. при условията на чл. 296, т. 3, пр. I-во ГПК с постановяване на определение № 506 по гр. д. № 4750/2013 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от М. Х. Г. - С. против Т. В. Л., осъден да и предаде владението върху четири ниви и лозе в землището на [населено място], В. област. С молба вх. № 590 от 21.01.2014 г., подадена от Т. В. Л. от [населено място] се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че след постановяване на решението, молителят е узнал, че за землището, в която се намират процесните имоти е изработен и влязъл в сила нов регулационен план; че е налице несъответствие между описанието на имотите по влязлото в сила решение и новия регулационен план, което създава проблеми при обозначаване на собствениците на имотите. Ответницата по молбата за отмяна М. Х. Г. счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира съдебни разноски. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Сочените в молбата за отмяна обстоятелства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изработването и приемането на регулационните планове съставлява публична процедура с гарантирано право на участие на заинтересованите страни и при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, молителят е могъл да узнае всички актове, постановени в тази процедура. Независимо от това, твърдяните като нови обстоятелства не са от значение за изхода на спора. За да постанови решението, чиято отмяна се претендира, съдът е приел, че ищцата е собственик на процесните имоти по наследство, а ответникът ги държи без основание, поради което е осъден да предаде владението им на ищцата на основание чл. 108 ЗС. Възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност е отхвърлено като неоснователно, предвид доказателствата, че до 2003 г. е държал имотите, натоварен с управлението им от роднина на ищцата; че до прекратяването на мандата за управлението им през 2003 г. и до завеждане на иска през 2010 г. не е отричал правото на собственост на ищцата и не демонстрирал намерение да държи имотите като свои. При така формираните в решението изводи, обстоятелството дали междувременно е приет нов регулационен план е без правно значение - номерацията на имота не рефлектира върху отреченото на ищеца право на собственост по давност. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 1200 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 11.06.2014 г. с адвокат В. Н. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение