Решение № 13142 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на манастир Свети Георги, гр. Елхово, представлявано от игумена И. Косаков и процесуален представител адвокат Димитров срещу решение 1275 от 25.08.2021г., постановено по адм. дело 354 по описа за 2021г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 02/07/6/0/001903/01/03/01, изх.01-2600/6104/16.11.2020 г. на директора на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. С това решение на ДФЗ е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 169998,06 лв., представляващи разходи, заявени за възстановяване с подадена заявка за плащане като е направено уточнението, че се обжалва отхвърлителната част на решението между 48123,85 лв. и 169998,06лв. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба като конкретизира оплакването си до неправилно отразяване на фактическата обстановка от съда като не е възприел дадените факти от заключението на вещите лица. Иска се отмяна на постановения от първата инстанция акт и постановяване на решение на по същество на спора с присъждане на разноски в размер на платените държавни такси. Директорът на Държавен фонд Земеделие оспорва така подадената касационна жалба, счита решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Не се излагат мотиви в подкрепа на това становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 02/07/6/0/001903/01/03/01, изх.01-2600/6104/16.11.2020 г. на директора на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. С това решение на ДФЗ е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 169998,06 лв., представляващи разходи, заявени за възстановяване с подадена заявка за плащане. Съдът е приел от фактическа страна, че между страните касаторът и ответникът е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6 Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането, възстановяването и поодобряване на културното и природното наследство на селата от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програмата за развитие на селските райони конкретно помощта е свързана със строително-монтажни работи по проект Ремонт и реставрация на манастир Свети Георги, гр. Поморие. Няма спор, че е било договорено помощта да бъде изплащана авансово, междинно и окончателно ако ползвателят подаде съответно заявка, както и, че ако има неточно или непълно изпълнение на условие или задължение по договора или на основание действащ акт, ДФЗ прилага правила за намаляване или отказване на финансовата помощ. Съдът е изложил подробно приетото от административния орган, повторил е, включително в табличен вид данните, игнорирал е като относимо заключението на комплексната експертиза и е извел фактически извод, доколкото може да се установи, че са налице разходи от СМР, които са недопустими и правилно административния орган е отказал плащане изцяло в посочения размер. Възприел е и посочените от органа правни изводи за наличие на правно основание за отказа. Накратко с пространни мотиви съдът е възприел изцяло изводите фактически и правни на административния орган и е отхвърлил жалбата на Манастира. Решението неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и съответно нарушение на материалния закон касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. На първо място в решението на съда липсват мотиви фактически и правни, свързани с направеното изрично уточнение от страна на жалбоподателя пред първата инстанция, че поддържа искането си за отмяна на административния акт по отношение на неговия размер за разликата над 48123,85 лв. до 169998,06 лв. само на стр.20 от решението е споменато, че с писмената защита се поддържа искане за отмяна над тази сума до 169998,06лв. Т.е. при така направеното уточенение съдът е следвало да обоснове акта си само за тази разлика, не и по отношение на останалата необжалвана или по-точно неподдържана като оспорване част. На второ място, въпреки много подробното изложение, изводите фактически и правни са само на последните две страници и са неясни. Видно от останалата част на изложението спорът е сведен до данните от комплексната съдебно-техническа експертиза от вещо лице строителен инженер. Остава неясно причината поради която, допуснатата от съда експертиза и даденото от нея заключение остава невъзприето от съда в много подробен вид експертизата е посочила, че заявената сума от жалбоподателя по извършени СМР е била 721361,53 лв. , а определените чрез замерване извършени / самата първа инстанция признава, че са изпълнени/ СМР е с размер 673237,68 лв. остатък разлика 48123,85 лв., стойност на СМР, които не са изпълнени. Съдът не е обосновал защо приема цялата посочена в административния акт сума, без да се занимава с посочената от вещото лице. Заключението на комплексната експертиза от 22.6.2021г. е подробно, ясно, конкретно и представлява годно средство, което след като е допуснато от съда и е с дадена подробна конкретика, следва да бъде пояснено защо фактическите му констатации не се възприемат. Направен е опит да бъде обяснено в съдебният акт, но мотивите на съда в тази насока са неясни и противоречиви. Още повече, че от страна на ответника няма никакви възражения за приемането му в съдебното заседание, което пък от своя страна да наложи допълнително събиране на доказателства. Възраженията едва с писмените бележки не могат да бъдат приети процесуално, тъй като следва да бъдат направени изрично в съдебното заседание при приемане на експертизата. Като се даде възможност за събиране на допълнително доказателства или поне да се укаже за такова процесуално поведение. От страна на жалбоподателя е налице оспорване на тези данни, представени от административния орган в посочени позиции на СМР и заключението на вещото лице подкрепя тези негови твърдения. Няма никакви пречки да бъде възприето заключението на вещите лица, независимо от момента на проверката на извършените СМР разликата с проверката от страна на административния орган / доколкото може да се приеме, че е направена надлежно такава/в месеци не е много голяма, когато се касае за изпълнение на СМР, които не са сезонни работи, а последователни и надлежно изпълнени във времеви отрязък строително-монтажи. Като допълнение само следва да се отбележи, че част от тези СМР са за части от сградата, без която няма как тя да бъде завършена или приета, които са най-видни покрив и фасада. Поради което следва заключението да комплексната експертиза да бъде изцяло възприето и да се изведе извод, че недопустимите разходи са в посочения размер от 48123,85 лв. и в останалата част административния акт е незаконосъобразен. На следващо място за пълнота следва да бъде отбелязано следното налице е липса на мотиви в обжалвания административен акт. В частта на обжалвания акт, с която се отказва плащане е посочен целия размер 169998,06 лв., след което е последвало изброяване, без дори да се направи препратка към протоколи или други актове, които биха могли да бъдат приети като мотиви на настоящия акт. Посочено е само проверка на място, без в решението на ДФЗ да е посочено кога е извършена тази проверка на място. Дори да се приеме, че такава проверка е била направена именно в съдебното производство със съответните процесуални техники е дадена възможността такива констатации да бъдат оборени. Но доколкото в административния акт липсват фактически подробни мотиви, при подобно само изброяване и при наличие на изрични доказателствени данни по заключението на комплексната експертиза, следва да се приеме, че касаторът и доказал положителните си твърдения за извършени допустими строително-монтажни работи в обема по заключението. По тези съображения следва решението на първата инстанция да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора като се отмени атакувания административен съд в обжалваната му част между сумата 48123,85 до 169998,06 лв. съобразно заключение на комплексна експертиза от 22.6.2021г. по настоящето административно дело. На касатора се следват разноски за тази инстанция в размер на държавната такса 975 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение