Решение № 15482 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2019 г.

Решение № 15482 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности"- Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител срещу решение № 803 от 18.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3519/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № 265-ФК/21.11.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Ауто гуми Варна" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка(ПАМ) – "запечатване" на стопанисвания от дружеството обект – магазин – сервиз автогуми, находящ се в гр. Варна, ул. "Ян Палах", ст. "Спартак" и забрана на достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "Ауто гуми Варна" ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "Ауто гуми Варна" ЕООД, в писмен отговор дава становище за неоснователност на жалбата. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд – Варна е била Заповед № 265-ФК/21.11.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Ауто гуми Варна" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка(ПАМ) – "запечатване" на стопанисвания от дружеството обект – магазин – сервиз автогуми, находящ се в гр. Варна, ул. "Ян Палах", ст. "Спартак" и забрана на достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът след преценка на представените доказателства по делото е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че административният орган при налагането на ПАМ е действал при условията на обвързана компетентност. Посочил е, че в случая няма спор, че в стопанисвания обект е извършена услуга на обща стойност 40 лв. и че не е издаден касов бон, като се е позовал, че тези факти се съдържат в протокола за проверка, представляващ официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от жалбоподателя. Съдът е счел, че не са изложени мотиви или изложените не представляват същински такива относно определеният срок за налагане на ПАМ. Според него, обжалвания административен акт не съдържа никакъв конкретен извод на административния орган каква е тежестта на нарушението, какви са последиците от него и какви са спецификите, налагащи конкретния срок на запечатване на обекта и следващи от необходимостта за осигуряване на обществения интерес. Административният съд е приел, че в конкретния случай налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случаят при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите – липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни или други подобни. Посочил е, че в случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Съдът е изложил, че докато "Ауто гуми Варна" ЕООД е възпрепятствано да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращо действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда. С оглед на това съдът е приел, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Така постановеното решение е неправилно. Не е спорно между страните, че при проверка, извършена на 19.11.2018 г., в търговския обект на "Ауто гуми Варна" ЕООД- магазин – сервиз автогуми, находящ се в гр. Варна, ул. "Ян Палах", ст. "Спартак", е установено, че не е издаден фискален бон за сумата от 40 лв., получена от извършване на услуга – смяна на гуми. Правилно е изложеното от Административен съд – Варна, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. Предвид факта на установено нарушение на съответната разпоредба от наредбата, уреждаща реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени мотиви, като вида и местоположението на обекта, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Незаконосъобразни и противоречиви обаче са съжденията на административния съд по отношение на съответствието на наложената ПАМ с целта на закона. От една страна първоинстанционният съд е посочил, че докато "Ауто гуми Варна" ЕООД е възпрепятствано да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения (превантивна функция), а от друга е приел, че наложената ПАМ не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Следва да бъде посочено, че след като законът императивно предвижда в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС в кои случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС, то той действа при обвързана компетентност. С оглед на това след като законодателят изрично е посочил, че в тези случаи следва да бъде наложена ПАМ – "запечатване на обект за срок до един месец", и фактическата обстановка съответства на хипотезата на нормата (което е установено в хода на производството), то налагането на ПАМ от този вид във всеки случай съответства с целта на закона. Незаконосъобразно административният съд е достигнал до извода, че наложената ПАМ е определена в такъв вид и обем, че да ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. С оглед на установената по делото фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест касационната инстанция намира, че ограничаването на правата на "Ауто гуми Варна" ЕООД, доколкото ПАМ го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок не надхвърля необходимото за осъществяване на целта на закона. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата "Ауто гуми Варна" ЕООД срещу Заповед № 265-ФК/21.11.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете инстанции и заплатената държавна такса в размер на 70 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение