Решение № 8187 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2010 г.

Решение № 8187 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Митов Петров против решение № 2428 от 16.07.2010 г. по адм. дело № 1339/2010 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против решение № I -14595/1/12.06.2009 г. на началника на кабинета на министъра на вътрешните работи е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Като разгледа жалбата по същество съдът стигна до следните изводи: Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на началника на кабинета на министъра на вътрешните работи, с което е отказан достъп до исканата от Петров със заявление вх. № М 5717/28.05.2009 г. информация, е издадено от компетентния орган (съгласно заповед № Iз-135/27.01.2009 г. това е лицето, определено от министъра на вътрешните работи да се произнася по постъпилите заявления за достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в предвидената в чл. 38 писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно е преценено, че незначителното отклонение от срока за произнасяне, не представлява съществено нарушение на процедурата, тъй като не се отразява на взетото от органа решение. Изводите за съдебния състав за законосъобразност на постановеното решение в частите по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението за достъп до обществена информация, подадено от Петров също кореспондират с нормативната уредба. Правилно е заключението, че исканата по тези три пункта информация относно вида и характера на заявленията за издаване на документи за самоличност, както и начина на плащане на държавните такси, не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Сведенията по т. 1 и т. 2 от заявлението са свързани с административното обслужване на гражданите и са изключени от приложното поле на закона (чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ), а данните по т. 3 от заявлението са нормативно регламентирани в Закона за държавните такси и подзаконовите нормативни актове. Изводът на съдебния състав за законосъобразност на решението на административния орган в частта по т. 4 от заявлението на жалбоподателя Петров обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ определя като обществена всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължените по закона субекти. В случая в т. 4 от заявлението жалбоподателят Петров иска информация по какъв начин "Сибанк" АД е избрана от Министерството на вътрешните работи като банка, чрез която да се плащат държавните такси по заявленията за издаване на документи за самоличност. Тази информация е свързана с обществения живот и дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на министъра във връзка сключването на договори от името на ведомството, поради това следва да се приеме, че исканите сведения попадат в приложното поле на ЗДОИ и постановеният отказ за предоставяне на достъп до тях, на посочените в административния акт основания, е незаконосъобразен. Ето защо като приема обратното и отхвърля жалбата и в тази част, първоинстанционният съд постановява решение, което в тази част е в противоречие с нормативната уредба. Това налага извода, че решението на Административен съд - София град в частта, в която е отхвърлена жалбата против решение № I - 14595/1/12.06.2009 г. на началника на кабинета на министъра на вътрешните работи в частта по т. 4 от заявлението за достъп до обществена информация, е незаконосъобразно и следва бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който решение № I - 14595/1/12.06.2009 г. на началника на кабинета на министъра на вътрешните работи, в частта, в която се отказва достъп до обществена информация по т. 4 от заявление вх. № М-5717/28.05.2009 г. да бъде отменено и преписката - върната на административния орган за произнасяне по направеното искане. В останалата част решението е законосъобразно, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение