Решение № 15500 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7498/2018 г.

Решение № 15500 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7498/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МЛ-92" ЕООД, гр. С., срещу решение № 2397/11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 13772/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлено оспорването на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0333636/21.11.2017 г. запечатване на търговски обект-дрогерия в гр. С., ул. "Г. Вашингтон" № 53 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – С. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участваща в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в конкретния случай не е спорно, че при извършена продажба на стоки търговоцът не е изпълнил задължението си да издаде касова бележка, като не приема за основателно твърдението, че това е инцидентна грешка на управителя на дружеството, който не е имал задължение да извърши продажба. Съдът се е позовал и на констатацията за разлика между регистрираната и касовата наличност сума над 700 лв., което е мотив да се приеме, че и при други покупки не са издавани касови бонове. Така установените факти обосновават извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Решението е правилно. При извършена контролна проверка на 07.11.2017 г. от страна на контролиращия орган е извършена покупка на един пакет памперси на стойност 4, 80 лева, но не му е издаден касов бон. Установена е и разлика между регистрираната стойност на покупки и касовата наличност. При обясненията на лицето, което е продало стоката е установено, че е управителя на дружеството и същият е изложил твърдение, че е инцидентно на касата и няма функцията на продавач, за да издаде касов бон. Правилно съдът е обосновал изводите си за законосъобразност на обжалвания административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването факти, правилно първоинстанционния съд е осъществил преценка за законосъобразност на оспорения административен акт. Дружеството не е оспорило описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,