Решение № 1426 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2013 г.

Решение № 1426 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Ивайло Георгиев Недялков против решение № 198/24.01.2013 г. по адм. д. № 390/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата за нищожност на Ревизионен акт /РА/ № 1611044866/17.11.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, и е осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с предишно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 049,66 лв. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се прогласи нищожността на посочения ревизионен акт и да се присъдят направените по делото разноски.

В хода на производството е направено искане за преюдициално запитване с въпроси:

"1. Принципът на "справедлив съдебен процес", имащ значение за данъчното облагане на доходите на физически лица, граждани на държава-членка на ЕС, следва ли да се тълкува в смисъл, че не се допуска да бъдат предмет на разглеждане отношения между дарител и надарен, когато тези отношения рефлектират върху данъчното облагане на надарения и когато надареният е върнал изцяло на дарителя си полученото от продажбата на дареното му имущество и дали при тези случаи надареният следва да поеме данъчната тежест за облагане на стойността от продажбата на надареното му имущество като облагаем доход при условие, че на органите на правителството са известни тези обстоятелства?

2. Принципът на "справедлив съдебен процес", имащ значение за данъчното облагане на доходите на физически лица, граждани на държава-членка на ЕС, следва ли да се тълкува в смисъл, че е допустимо прилагането на закон, отменен с нормативен акт, да се ползва от органите на правителството при определяне на данъчни задължения за период, следващ отмяната на този закон?"

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в представено писмено становище счита, че тъй като спорът не е по същество, искането за отправяне на преюдициално запитване е недопустимо в това производство. Счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по жалба, подадена до Административен съд -Пловдив, вх. № 2356/02.02.2012 г. за нищожност на РА № 1611044866/17.11.2011 г. издаден от орган по приходите ТД на НАП - Пловдив. Видно от данните по преписката, РА е бил връчен на лицето на 07.12.2011 г. Била е подадена жалба чрез ТД на НАП - Пловдив до ДД "ОУИ" - Пловдив вх. № 20-15-627/30.12.2011 г. Със заявление вх. № 20-15-627/11.01.2012 г. Ивайло Недялков е заявил, че оттегля възражението си във връзка с ревизионен акт № 1611044866/17.11.2011 г. Поради оттегляне на жалбата срещу РА, ДД "ОУИ" е прекратил производството с решение № 124/03.02.2012 г. Това решение е получено от Ивайло Недялков на 10.02.2012 г., видно от приложеното на л. 43 известие за доставяне. Няма данни решението на ДД "ОУИ" да е обжалвано. С оттеглянето на жалбата срещу РА, същият е влязъл в сила и жалба за незаконосъобразност на същия е недопустима, което е обосновало подаването на жалба за нищожност на РА, което искане е допустимо без ограничение във времето, съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК.

В жалбата за нищожност се твърдят пороци, посочени в чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 АПК с мотиви за незаконосъобразно извършване на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК и установяване на данъчни задължения по отменен материален закон - ЗОДФЛ (отм.), действащ до 31.12.2006 г.

В законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени, както в правната теорията, така и в съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и 2 АПК, а тези по т. 3 - 4 от същия текст, обосновават незаконосъобразност на ИАА. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика, в преобладаващата си част възприема част от изложените доктринарни критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици. В случая, първоинстанционният съд е обосновал изводи за липса на основания за прогласяване нищожността на РА, с мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция.

Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс.

Относими доводи за нищожност, каквито биха били липса на компетентност на органа или неспазване на определената по закон форма, не са поддържани и не са установени по делото. При осъществяване на съдебен контрол, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е постановен от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Твърденията за нарушения на чл. 122 ДОПК при издаване на РА, са неотносими към нищожност на издадените РА, тъй като тези доводи касаят законосъобразността на РА, която не е предмет на производството пред съда, поради това, че подадената жалба срещу РА е била оттеглена от лицето - адресат на акта Ивайло Недялков и всички възражения, свързани с начина на формиране на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и определяне на данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, са недопустими за обсъждане в това производство. Настоящото производство не е по съществото на спора, поради което и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с въпроси, касаещи съществото на спора, е недопустимо.

Предвид изложеното и с оглед на установената фактическа обстановка, административният съд е направил верни изводи, че не са налице условия за прогласяване нищожността на обжалвания ревизионен акт и решението като правилно, следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,