Решение № 54 от 26.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1001/2013 г.

Решение № 54 от 26.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1001/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 2 и т. 3 на ЗМТА. Образувано е по предявен от А. И. Х. против [фирма], С. иск за отмяна на Арбитражно решение № 3-0438 от 24.08.2012 г. по арбитражно дело № 201208080438 на Арбитражен съд "Арбитер Юстициарум" СНЦ, действащ като институционален арбитраж по българското законодателство. Ищцата иска отмяна на арбитражното решение като твърди, че е постановено при отсъствие на сключено арбитражно споразумение-липса на валидно сключен в писмена форма процесуален договор под формата на арбитражна клауза или като отделно споразумение, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА. Цитираната в арбитражното решение арбитражна клауза в т. 13 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица била недействителна поради липса на изрично писмено съгласие на ищцата. Наред с това в цитираната т. 13 ОУ били посочени имената на трима арбитри, т. е. визиран е арбитраж "Ад хок", но никой от тях не фигурирал като арбитър в арбитражен съд "Арбитер Юстициарум"СНЦ, а и самият арбитражен съд не бил изрично посочен като орган /институционален арбитраж/, компетентен да разреши спора. Ищцата поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред, тъй като при постановяването му не обсъден и взет предвид депозираният от нея отговор на исковата молба пред арбитражния съд, който изпатила по пощата с приложено към настоящата искова молба известие за доставяне ИД РS 700000JUG5, получено в АС на 22.08.2012 г. Отговорът и възраженията били игнорирани, а доказателствата и исканията не са обсъдени в решението. Поддържа, че с отговора пред АС оспорила основателността на иска с доводите, че договорът за револвиращ заем № [ЕГН] от 07.03.2011г не е подписан от нея, в него липсват съществени елементи /идентификация на заемодателя, имена на законен представител/, неустойката е прекомерна, клаузата за лихви е нищожна. Ответникът [фирма]-гр. С. оспорва допустимостта на молбата и основателността на искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 3, предл. второ ЗМТА поради противоречие с обществения ред. В писмения отговор не оспорва, а признава твърдението на А. Х., че депозираният от нея писмен отговор на исковата молба по образуваният арбитражен процес, постъпил на 22.08.2012 г. не е приложен по делото, поради което е налице нарушаване на правото на защита и правото на участие в делото. Счита, че искът за отмяна на арбитражното решение може да бъде уважен, но на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА, което обуславя връщането на делото за ново произнасяне от арбитражния съд. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното: Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим- предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. При безспорния факт, че арбитражното решение е връчено на А. Х. на 03.10.2012 г., а настоящата молба е изпратена по пощата на 03.01.2013 г. /видно от клеймото на пощенския плик на л. 14 от материалите по делото/, преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е спазен. Производството по арбитражно дело № 201208080438 е образувано пред Арбитражен съд "Арбитер Юстициарум" СНЦ по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу А. И. Х. и В. Й. Г. за заплащане на сумата 4 876.55 лв. в качеството им на главен и солидарен длъжник по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 07.03.2011 г. Компетентността на сезирания арбитражен съд в исковата молба е обоснована с клаузата на 13.1 от ОУ към договора за револвиращ заем. Искът е уважен изцяло с постановеното по делото арбитражно решение № 3-9438/24.08.2012 г. при солидарното осъждане на А. Х. и В. Г. да заплатят исковата сума, от която главница 3 158.69 лв., договорна неустойка 1 717.86 лв. и разноски за арбитражното производство. Видно от мотивите към арбитражното решение, арбитражният съд е посочил, че ответниците не ангажират доказателства, не оспорват твърденията на ищеца, не изпращат отговор на молбата и не вземат отношение по предмета на делото и по допуснатите доказателства. От неоспорения протокол за извършена почеркова експертиза се установи по несъмнен начин, че подписът за "солидарен длъжник" в договора за револвиращ заем № [ЕГН] от 07.03.3011 г. не е положен от А. И. Х.. Следователно, доказано е наведеното от ищцата твърдение - липса на съгласието й за сключване на арбитражната клауза, инкорпорирана в договора за револвиращ заем. Налице е основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 предложение първо ЗМТА-арбитражното споразумение не е било сключено и арбитражната институция не е имала компетентност да разгледа спора и постановеното решение подлежи на отмяна. За изчерпателност следва да се посочи, че е основателно и твърдението на ищцата, че арбитражното дело не съдържа и депозирани от нея книжа /отговор на исковата молба и др./, чието изпращане не се оспорва от ответника в настоящото производство. На основание чл. 175 ГПК съставът на ВКС преценява това признание, наред с приложеното от ищцата писмено доказателство- известие за доставяне на доставка ИД РS 700000JUG5, изпратена от нея до Арбитражен съд "Арбитер Юстициарум"СНЦ с данни за получаването й на 22.08.2012 г. от В. М.. Въз основа на горното, следва изводът, че предприетите от ищцата процесуални действия за защита в арбитражното производство са останали извън рамките на делото и тя е била лишена от възможност за участие в това производство очевидно поради бездействие на администрацията /секретариата/ за прилагане по делото на депозираните своевременно книжа. Не е налице основанието по чл. 47, т. 3, предл. второ ЗМТА, тъй като неизлагането на мотиви не е резултат на игнориране и необсъждане на възражения, с които решаващият орган е сезиран, а следствие на нерпилагане по делото на становище на страната. Само при приобщени към делото доказателства, оспорвания и искания, с които арбитражния съд обективно е бил в състояние да се запознае, отсъствието на преценка и груби пропуски при мотивирането на крайния акт, би представлявало нарушение на конституционно установените принципи на равенство и състезателност на страните в процеса и като цяло на правните принципи на съдопроизводството, гарантирани от Конституцията. С оглед основанието за отмяна на арбитражното решение, неоснователно е становището на ответника, че делото следва да бъде върнато на арбитражния съд за ново разглеждане. Ответникът следва да заплати на ищцата поисканите и доказани разноски за настоящото производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК- сумата 695.06 лв. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т. о.