Решение № 7064 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2015 г.

Решение № 7064 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 27.10.2015 г. по адм. д. № 8525/2014 г. Административен съд С. - град е отменил мълчалив отказ на началника на М. С. по искане за възстановяване на акциз по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС с вх. № Н47-0187/27.12.2013 г., мълчаливо потвърден с решение на директора на Агенция "Митници" при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Върнал е преписката на административния орган за произнасяне по искането на "Н. Б." АД съобразено дадените в мотивите на решението указания. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на Агенция "Митници". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба "Н. Б." АД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: "Н. Б." АД е подало искане до М. С. с дата 27.12.2013 г. за възстановяване на акциз на основание чл. 22, ал. 3 ЗАДС в размер на 41 017,24 лв. В срока за произнасяне административният орган (началникът на М. С.) не е издал административен акт. По реда на административното обжалване, с решение от 9.04.2014 г. директорът на Агенция "Митници" е отменил оспорения мълчалив отказ и е върнал преписката за произнасяне по искането. При новото произнасяне искането е оставено без движение за отстраняване на нередовности на 25.04.2014 г. В срок нередовностите са отстранени на 21.05.2014 г. В срока по чл. 27, ал. 13 ЗАДС началникът на М. С. отново не се е произнесъл. Срокът е изтекъл на 4.06.2014 г. Отказът е обжалван по административен ред пред директора на Агенция "Митници", който не се е произнесъл в срок. Налице е мълчаливо потвърждаване по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК. За да постанови посочения резултат, Административен съд С. - град е приел, че са налице предпоставките по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. "Н. България" АД е използвало етилов алкохол за дезинфекция като необходима част от производствения процес на дружеството за производство на храни и хранителни продукти. Възстановяването на акциза следва както от разпоредбите на националното законодателство, така и от европейското такова. Оплакването за недопустимост на решението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13 (с което началникът на митницата се произнася по отправено до него искане) може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на Агенция "Митници", който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването на жалбата. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Предвид цитираната изрична норма, правилно съдът е приел за допустима подадената от "Н. Б." АД в законоустановения срок за това жалба против непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" по жалба срещу мълчалив отказ за възстановяване на акциза сумата 41017,24 лв. със законната лихва . Предмет на оспорването в случая е именно непроизнасянето на директора на Агенция "Митници", а препращането към ДОПК обосновава извод, че по същество на проверка за законосъобразност подлежи решението на началника на М. С., оставено в сила чрез оспореното непроизнасяне. С оглед горното - обратно на твърдението на касатора, съдът се е произнесъл по повдигнатия пред него административно-правен спор, като решението му е допустимо и в двете части, с които са отменени както непроизнасянето на директора на Агенция "Митници", така и потвърденото с него решение на началника на М. С.. Срещу решението на последния има вече подадена жалба - тази пред директора на Агенция "Митници", поради което не е необходимо подаването на втора такава и пред съда. С отмяната на акта на директора на Агенция "Митници" остава висяща жалбата на "Н. Б." АД срещу решението на началника на М. С., по което съдът също дължи произнасяне. Решението е правилно. По искането на "Н. Б." АД от 27.12.2013 г. за възстановяване на платен акциз административният орган не се е произнесъл в предвидения от закона срок, поради което е налице мълчалив отказ. Неоснователно е оплакването за това, че административното производство е било спряно поради нова проверка на основание чл. 103 ЗАДС, за което дружеството ответник е уведомено с писмо Н-47-0187/13/5.06.2014 г. Цитираното писмо не е приложено в административната преписка. В нея се съдържа писмо № 4425/193 от 25.07.2014 г., с което дружеството е уведомено, че е започната проверка по чл. 103 ЗАДС, поради което срокът за произнасяне по чл. 27, ал. 13 спира да тече. Дори и да е налице цитираното в касационната жалба и в писмото от 25.07.2014 г. писмо от 5.06.2014 г., с което е сложено началото на нова проверка, това писмо не може да се приеме като акт за спиране на административното производство. Основанията за спиране на административното производство са изчерпателно изброени в чл. 34 ДОПК и чл. 54 АПК. Инициирането на нова проверка по чл. 103 ЗАДС в административното производство, образувано по искане за възстановяване на акциз от 27.12.2013 г. не е основание за спиране на производството, още повече, че началникът на М. С. е бил задължен да се произнесе по искането след отмяната на първоначалния му мълчалив отказ с решение на директора на Агенция "Митници". Сред дадените от висшестоящия административен орган указания не се съдържат такива за извършването на нова проверка по смисъла на чл. 103 ЗАДС, а за отстраняване на нередовности на искането. Това е сторено и срокът за отстраняване на нередовностите не е бил взет предвид при определяне на срока за произнасяне на органа съгласно чл. 24ж, ал. 5 ЗАДС. Т. срок е изтекъл на 4.06.2014 г. Като не е уважил искането за спиране на производството по делото до произнасянето на СЕС, Административен съд С. - град не е допуснал съществено процесуално нарушение. Не са били налице предвидените в закона основания за това-наличието на преюдициален спор пред друг съд. С решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/2014 г. СЕС се е произнесъл по аналогичен на процесния казус. К. се е позовал на това решение, Административен съд С. - град не е допуснал нарушение на закона, тъй като е изложил и други съображения в подкрепа на изводите и се е позовал и на друга национална и европейска съдебна практика, свързана с процесния казус. Съгласно чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС се възстановява платения акциз за вложения алкохол в производствения процес, при положение, че крайният продукт не съдържа алкохол. Основната дейност на "Н. Б." АД е производство на храни и хранителни продукти. Производственият процес е сложен, един от задължителните му етапи е дезинфекцията на машините и съоръженията за производство. Установено е по делото, че дезинфекцията е отделен, самостоятелен технологичен процес, различен от почистването, поради което законосъобразно Административен съд С. - град е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС. А. съд С. - град е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е възприел заключението на експертизата, която установява, че за дезинфекция на машините и оборудването дружеството, ответникът по касационната жалба е използвало етилов алкохол от 75 %. Всички оплаквания в касационната жалба относно заключението на експертизата, на което се е позовал съдът не следва да се обсъждат в касационното производство. Процесуалният представител на жалбоподателя пред първата инстанция не е оспорил заключението, не е искал нова експертиза или допълване на заключението на представената такава пред съда. Административен съд С. - град не е допуснал нарушение, като е приел, че приложимата норма при възстановяване на акциз е чл. 27 ЗАДС. П. относно дължимостта на лихвата и началния момент, следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон - ЗАДС, чл. 27, ал. 1 липсва изрична уредба в тази насока. Касае се за непълнота на специалния нормативен акт, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА е приложим реда по чл. 128 - 130 ДОПК, относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, вкл. акциз - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4, т. е. регламентирани са две хипотези, с оглед различния момент, от който се дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не. Решението на Административен съд С. - град следва да се остави в сила като законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд