Решение № 2952 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2018 г.

Решение № 2952 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на "Дифрент" ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя Д. Вандев и на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, против Решение № 3943 от 13.06.2018 г. по адм. дело № 3722 по описа за 2015 година на АССГ, с което по жалба на дружеството е обявена нищожността на Акт за прихващане или възстановяване № П-22221414062819-004-01/23.12.2014 г. на ТД на НАП–София, потвърден изцяло с Решение № 358/11.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, с който е отказано ДДС за възстановяване за данъчен период м. 01.2011 г. в размер на 79 817. 14 лв. (седемдесет и девет хиляди осемстотин и седемнадесет лева и четиринадесет стотинки). В касационната жалба на дружеството се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото съдът следвало да отмени АПВ и да върне преписката на административния орган като го задължи да възстанови сумата. В касационната жалба на Директора на Д "ОДОП" се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото неправилно съдът приел, че оспореният АПВ е нищожен. Актът бил подписан с квалифициран електронен подпис, за което се представяли доказателства с касационната жалба, които не били изискани в първоинстанционното производство. Отделно, актът не повтарял предходно произнасяне на административния орган по идентично искане за възстановяване. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на АПВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на дружеството и за основателност на тази на ДД "ОДОП" в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби ги намира процесуално допустими като подадени от легитимирани страни против подлежащ на оспорване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 210 АПК. Обратно на поддържаното в становището на представителя на Върховната административна прокуратура, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира жалбата на дружеството също за допустима, защото съдебното решение, с което е обявена нищожността на акт за прихващане и възстановяване /АПВ/, с който е отказано възстановяване на поискана за възстановяване сума и изрично е постановено, че не следва административният орган да се произнася отново по направеното искане за възстановяване, не е благоприятно за жалбоподателя. Като обсъди направените в касационните жалби оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, съдът намира по съществото им следното: Производството пред АССГ е започнало по оспорване на дружеството-касационен жалбоподател на Акт за прихващане или възстановяване № П-22221414062819-004-01/23.12.2014 г. на ТД на НАП–София, потвърден изцяло с Решение № 358/11.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, с който е отказано ДДС за възстановяване за данъчен период м. 01.2011 г. в размер на 79 817. 14 лв. (седемдесет и девет хиляди осемстотин и седемнадесет лева и четиринадесет стотинки). Пред АС е установено, че на 14.02.2011 г. "Дифрент" ЕООД е подал две справки-декларации по ЗДДС за данъчен период м. 01.2011 г., с първата от които е декларирана процесната сума за възстановяване, а с втората е деклариран нулев резултат за посочения данъчен период. С ревизионен акт/РА/ от 17.04.2012 г. на дружеството са установени данъчни задължения за данъчен период м. 01.2011 г. по ЗДДС – 74 517, 67 лв. главница и 9 029, 57 лв. лихви. С Решение № 3697 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 9704/2012 г. АССГ отменил изцяло посочения РА. Съдебното решение било оставено в сила с окончателно Решение № 5091 от 11.04.2014 г. на Върховния административен съд, по адм. д. № 10455/2013 г. По повторно искане от 28.04.2014 г. за възстановяване отново на сумата 79 817, 14 лв. бил издаден Акт за прихващане и възстановяване от 28.05.2014 г. /стр. 178 от делото на АССГ/, с който било отказано исканото възстановяване. Този АПВ бил връчен редовно на дружеството и като необжалван влязъл в сила. Дружеството подало ново искане за възстановяване на същата сума на 28.07.2014 г. /стр. 45 от делото на АССГ/, съгласно приложеното решение № 5091/11.04.2014 г. по адм. д. № 10455/2013 г. на ВАС, по което бил постановен АПВ от 27.08.2014 г., с който отново било отказано възстановяването на сумата. Този акт бил оспорен и с Решение № 2063 от 21.11.2014 г. на ДД "ОДОП" София е отменен, а преписката - върната за ново произнасяне на органа по приходите по заявлението за възстановяване. В отменителното решение са дадени указания да се провери дали начисленият с РА от 17.04.2012 г. ДДС е внесен или прихванат и ако този данък е събран, като недължимо внесен той подлежи на възстановяване. След изпълнение на това решение бил издаден процесният АПВ, с който отново било отказано възстановяването на сумата поради обстоятелството, че установените, с впоследствие отменения РА, публични задължения са заличени и не е установено да са внесени или събрани суми по РА. За да обяви нищожността на оспорения АПВ, първоинстанционният съд е приел, че пред него не е доказано подписването на АПВ от компетентния за издаването му орган, като на издателя е дадена възможност да представи доказателства. От друга страна, актът е нищожен и на второ основание, защото с него повторно се отказва възстановяване на процесната сума ДДС за възстановяване, след влязъл в сила предходен АПВ, с който е разгледано идентично искане за възстановяване. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е основание за допустимост на производството по издаване на индивидуален административен акт. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че АПВ № 1425751/28.05.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, с който е отказано възстановяването на сумата по искане вх. № 1453-00-3635/28.04.2014 г. поради зачитане на задължителната сила на решение № 5091/11.04.2014 г. по адм. д. № 10455/2013 г. на ВАС е такъв стабилен административен акт. Обосновано съдът е приел, и че е налице пълно обективно и субективно тъждество между искане вх. № 1453-00-3635/28.04.2014 г. и по-късно подаденото от дружеството искане вх. № 145300-6522 от 28.07.2014 г., по което издаден процесният АПВ. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че индивидуален административен акт, влязъл във формална законна сила, проявява своето действие и станал окончателен не може последващо да бъде оттеглен, отменяван или изменян произволно или по волята на издателя си. Това може да стане само при изрично определените от закона условия и ред. В съответствие с принципа за правна сигурност, административният орган е обвързан от издадения от него административен акт и след влизането му сила не може свободно да пререшава решения с него въпрос, независимо дали е съдебно обжалван или не, придобити ли са или не права и/или колко време е минало от издаването му. Предвид изложеното, като издаден от лишен от компетентност орган по приходите, оспореният пред АС АПВ е нищожен и решението, с което тази нищожност е обявена следва да остане в сила. Ясно е също и защо след обявяването на нищожността на акта административната преписка по по-късно подаденото заявление не следва да се връща за ново произнасяне. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение