Решение № 15214 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9733/2010 г.

Решение № 15214 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9733/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Мария Христова Тончева, Богдан Желев Богданов, Марина Желева Сагаева и Радка Желева Димитрова, всички от гр. Бургас против решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. Твърди се в жалбата, че собствените им имоти, съответно с идентификатори № 51500.510.98 и № 51500.510.99 по кадастралната карта на гр. Несебър попадат в обхвата на оспореното решение. С доводи за нищожност и незаконосъобразност се иска обявяването й, евентуално отмяна на решението. Ответникът по жалбата-Министерски съвет, чрез своя пълномощник оспорва жалбата. Заинтересованите страни Министерството на физическото възпитание и спорта и Националната спортна академия "Васил Левски", чрез своите пълномощници вземат становища за недопустимост и неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна -Министерство на образованието, младежта и науката не взема становище. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди представените по делото доказателства и направените от страните доводи, намира следното: I. По допустимостта на жалбата: По делото е представен нот. акт № 115, т. I, рег. № 756 д. 111/2006 г. на нотариус рег. № 208 с район на действие РС-Несебър, с който жалбоподателите се легитимират като собственици на поземлени имоти с идентификатори № № 51500.510.98 и 51500.510.99, находящи се в м. Акротирия, землището на гр. Несебър. Тези поземлени имоти изрично са включени в територията, обявена за обект с национално значение с оспореното решение на Министерския съвет. Последното засяга упражняването на собственическите правомощия. Определянето на обекта, като такъв с национално, регионално или местно значение, не се отразява на правата на собственост, но води до промени в териториалния му статут, вкл. и промяна в органите, компетентни да осъществяват административно производствените действия по ЗУТ за одобряване на планове и строителни книжа за обекта. Тази промяна в статута на имота, настъпваща от оспореното решение, засяга правата на собствениците и те имат право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. За жалбоподателите е налице правен интерес за оспорване на решението на Министерския съвет, но само в частта му, касаеща техните имоти. В останалата част решението не поражда задължения, нито пък непосредствено засяга или застрашава права, свободи или законни интереси на жалбоподателите. Поради това жалбата им в частта, касаеща поземлените имоти - предмет на решението на Министерския съвет, извън описаните в жалбата с идентификатори № 51500.510.98 и 51500.510.99 по кадастралната карта на гр. Несебър, поради липса на правен интерес за оспорване и като недопустима, ще следва да бъде оставена без разглеждане. Правото на жалба е субективно материално право, което може да бъде упражнено от неговия носител. В конкретния случай това субективно право принадлежи на адресатите на акта - собствениците на поземлените имоти в обхвата на решението на Министерския съвет. Неоснователно се поддържа от ответниците, че НСА "Васил Левски" е единствен адресат на акта. Поземлените имоти на жалбоподателите са включени изрично в територията на обявения за обект с национално значение. Споровете за собственост върху имотите включени в тази територия не подлежат на разглеждане в административното производство и нямат значение за законосъобразността на оспорения акт. II. По основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. В посочената норма обаче е определен само смисъла на понятието "обект с национално значение". Разпоредбата не е материалноправна и не съдържа предпоставки за признаване на обособена територия за обект с национално значение. В този смисъл посочената норма не съставлява правно основание за издаване на акт със съдържание и последица като оспорения. Министерският съвет притежава компетентност да издава актове за обявяване на обекти като такива с национално значение, поради което оспореното решение не е нищожно, както неоснователно се твърди от жалбоподателите. С изменението на ЗУТ с ДВ, бр. 87 от 5.11.2010 г., т. 62, § 5 от ДР е допълнена, че "Обект с национално значение" е обект, определен със закон или с акт на МС. Въпросът относно спортните обекти и съоръжения е уреден в текста на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Съгласно ал. 1 на цитираната норма спортните обекти и съоръжения с национално значение, представляващи публична собственост, са определените съгласно приложение № 1, което приложение може да се изменя от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. В ал. 3 на чл. 47а от ЗФВС е посочено, че спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. При анализ на тази специална разпоредба се налага извода, че за да бъдат определени спортните обекти и съоръжения на посочената академия като обекти с национално значение, следва да са налице две предпоставки: въпросният обект следва да е публична държавна собственост и да е бил предоставен за ползване от Министерския съвет по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Липсата на която и да е от тези предпоставки не може да бъде заместена с акт на Министерския съвет от вида на процесния. Това е така, защото с предоставянето на обект - публична държавна собственост, за ползване на Националната спортна академия "Васил Левски", този обект става такъв с национално значение по силата на закона, а не по силата на решение на Министерския съвет. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Както беше посочено по-горе, поземлени имоти с идентификатори № 51500.510.98 и № 51500.510.99 са частна собственост на оспорващите. По делото няма данни и посочените имоти да са били предоставяни за управление на Националната спортна академия "Васил Левски" по реда на чл. 6 и следващите от ППЗДС. По делото са представени два акта за държавна собственост на недвижими имоти № № 382 и 383, издадени на 20 януари 1974 г., с които на посочената академия (тогава ВИФ "Георги Димитров") са предоставени сгради. Представен е и акт № 4744/17 септември 2009 г. за публична държавна собственост, в който е отразено, че на Националната спортна академия "Васил Левски" са предоставени права на управление върху описаните в акта имоти, но тези имоти представляват сгради. Не са представени доказателства по делото, удостоверяващи предоставянето на ПИ за ползване на академията. Като мотиви на оспореното решение следва да се приемат изложените в Доклада на вносителите на проекта за решение на МС. В него са посочени причини за "неуредените права на НСА върху земята на спортната база" и е предложено да се приеме решение за обявяване на обекта за такъв с национално значение, за да се създаде "възможност за запазване целостта на базата и запазване на възможността за ползването й от студенти за обучение по всички видове водни спортове". Така изложените фактически основания не обосновават национална значимост на обекта. Настоящият състав счита, че на изложените фактически и правни основания за издаването му, оспореното решение на МС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта касаеща имотите на жалбоподателите. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,