Решение № 60156 от 25.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 633/2020 г.

Решение № 60156 от 25.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 633/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕСТ" АД и В. С. С., представлявани от адв. Сибина Ефтенова, срещу решение № 2575 от 22.11.2019 г. по в. т. д. № 2313/2019 г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1082 от 09.02.2019 г. по гр. д. № 11359/2017 г. на СГС, ГО, 23 състав, поправено с решение № 1977 от 13.03.2019 г. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявенитe от В. С. С. против "ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ" АД искове с правно основание чл. 164, ал. 2 вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 65 429, 18 лева, от която сумата 58 359, 39 лева – главница за периода от 01.01.2016 г. до 22.11.2016 г., и сумата 7 069, 79 лева – обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва за периода от 01.02.2016 г. до 05.09.2017 г., и касаторите са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 2000 лева. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Излагат съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че при липса на доказано прекратяване на сключения между " ЕСТ" АД и ответника неформален договор за заем за послужване на процесните имоти упражняваната от ответника през исковия период фактическа власт е на валидно правно основание, като намират, че този извод противоречи на разпоредбата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД и практиката на ВКС по прилагането й, както и на събраните по делото доказателства. Поддържат, че с оглед прекратяването на договора за заем за послужване за процесния период "ЕСТ" АД не се намира в договорни отношения с ответника относно ползването на описаните имоти, поради което ищецът С. като процесуален субституент на дружеството – кредитор не разполага с друга правна възможност да защити своите права на заложен кредитор на вземанията, освен да предяви иска за неоснователно обогатяване. Поддържат, че с оглед основателността на предявения главен иск се явява основателен и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД. Поради това молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и им бъдат присъдени направените разноски. Ответникът "ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ" АД оспорва касационната жалба. Намира, че на въпроса дали се прекратява действието на договора за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД с изявление, съдържащо противопоставяне на заемодателя да продължи безвъзмездното ползване на дадената в заем за послужване вещ, без да се съдържа изрична покана до заемателя за връщането на вещта, следва да се отговори отрицателно. Поддържа, че посочените от касатора съдебни решения не съставляват трайна, а изолирана практика на ВКС, която дописва закона, като между страните е постановено решение за предходен период в противния смисъл. Излага съображения, че отправеното до него изявление представлява предложение на едната страна по договора до другата за трансформиране на договора от безвъзмезден във възмезден, но не е достатъчно да се развали договорът. Поддържа още, че в случая заложният кредитор е упълномощен да събира вземанията на залогодателя по възмездните договори за заем, а по възмездни договори няма пълномощие, защото няма годен предмет, който да му е прехвърлен. Счита, че ищецът В. С. се явява трето лице по договор за заем за послужване, което няма изрично пълномощно и не е направило изрично волеизявление за прекратяване на договора, а само такова, че иска да сключи договор за наем. Сочи още, че в договора за залог няма упълномощаване на заложния кредитор нито да прекратява безвъзмездни договори за заем за послужване, нито пък да иска връщане ползването на обектите, а още по-малко да "извежда" ползватели от офиси. Поддържа, че дори и такива права да са предвидени, то те надхвърлят предмета на договора за залог, тъй като годен предмет на такъв договор са само вземания по възмездни договори за наем, но не и безвъзмездни договори за заем за послужване. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. С определение № 151 от 24.03.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: "Прекратява ли се действието на договора за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД с изявление, съдържащо противопоставяне на заемодателя да продължи безвъзмездното ползване на дадената в заем за послужване вещ, без да се съдържа изрична покана до заемателя за връщането на вещта?" Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск, е споделил фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях, като е изложил и собствени мотиви за неоснователност на направените във въззивната жалба оплаквания. Изложил е съображения, че от начина, по който е формулирана разпоредбата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че прекратяването на договора за заем за послужване безусловно е обвързано с връщането на вещта, като по силата на отправеното от заемодателя волеизявление да бъде дадена обратно предоставената вещ настъпва и прекратяването на правото на заемателя да ползва същата безвъзмездно. По тези съображения въззивният съд не е споделил даденото разрешение в цитираното от въззивниците решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., че прекратяването на договора за заем за послужване може да настъпи и без да е налице искане от заемодателя за връщане на вещта, а само въз основа на отправено към заемателя предложение за заплащане на наемна цена. Посочил е, че трансформирането на правното основание на облигационната връзка следва да бъде резултат от еднозначна идентичност в намеренията на страните да продължат създаденото между тях правоотношение от договор за заем за послужване в договор за наем и в случай на непостигане на такава еднаквост в намеренията им, то тогава на разположение на заемодателя е даденият в закона ред за прекратяване на договора, посредством искане за връщане на вещта. Намерил е, че друга алтернатива за прекратяването на договора като "противопоставянето на безвъзмездното ползване", но без да се иска вещта обратно, в закона не е предвидена. Изтъкнал е, че противопоставянето на безвъзмездното ползване обективира само намерението на заемодателя да промени основанието, на което се ползва вещта, но то може да бъде проведено отново единствено при съгласието и на насрещната страна. Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява изявление до ответника за връщане на вещта, тъй като липсва искане за прекратяване на фактическата власт върху процесните имоти от заемодателя "ЕСТ" АД. Намерил е, че договорът за залог, сключен с ищеца В. С. като заложен кредитор, не включва клауза, делегираща му правомощие за прекратяване на заема за послужване, като разпоредбите на чл. 5 и на чл. 6 от договора регламентират действията на заложния кредитор по запазване и събиране на заложеното вземане /дефинирано като вземане за неоснователно обогатяване, резултат от ползването на процесните вещи без правно основание/, но не и правомощието да упражни от името на заемодателя – заложния длъжник, правото да прекрати договора за заем за послужване. Посочил е още, че отправените покани до ответника не съдържат изявление за предаване на фактическата власт, а с тях се иска само заплащане на ползването в посочения размер с предупреждението, че ако не бъдат заплатени, сумите ще бъдат събрани принудително по съдебен ред. Във връзка с установяване прекратяването на договора с гласни доказателства въззивният съд е приел, че в случая в подкрепа на този факт е само казаното от св. Е. С., но е намерил, че освен личната й обвързаност с ищеца /свидетелката е заявила, че живее на съпружески начала с него/, тя е и адвокат на същия, предвид казаното от нея, че е участвала при изготвянето на документите и е консултирала при учредяването на обезпеченията с процесния договор за залог, поради което е преценил, че свидетелката е очевидно заинтересована. Посочил е, че други доказателства за установяването на достигнало до ответника изявление за връщане на вещите не са ангажирани. Поради това въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд, че при липсата на доказано прекратяване на сключения между "ЕСТ" АД и ответника неформален договор за заем за послужване на процесните имоти, упражняваната през исковия период фактическа власт от ответника е на валидно правно основание, поради което и не следва да бъдат разисквани предпоставките на фактическия състав на неоснователното обогатяване. По поставения материалноправен въпрос: По приложението на чл. 249, ал. 2 ЗЗД и прекратяването на безвъзмезден договор за заем за послужване е формирана съдебна практика, обективирана в решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 164 от 07.01.2021 г. по гр. д. № 4132/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., с които е прието, че с противопоставянето от страна на заемодателя на безвъзмездното ползване на вещта договорът за заем за послужване се прекратява на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД, като е без значение дали заемателят е откликнал на предложението за сключване на договор за наем, както и че е продължил да ползва вещта. Настоящият състав споделя това разрешение по следните съображения: С договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, която заемателят се задължава да върне на уговорения срок или след уговореното ползване. Договорът се сключва с постигане на съгласие на страните и предаване на фактическата власт на вещта. Когато не е уговорен срок за ползването или не е определена целта на ползването, съгласно чл. 249, ал. 2 ЗЗД заемодателят може винаги да иска вещта си обратно. В посочената хипотеза договорът за заем за послужване се прекратява с изявление на заемодателя, без настъпването на тези правни последици да е обусловено от фактическото връщане на вещта с оглед липсата на такова изискване в цитираната разпоредба. Следователно, за прекратяване на договора е достатъчно изявление на заемодателя, съдържащо волята му за връщане на вещта, т. е. за преустановяване на безвъзмездното ползване на вещта от заемателя. Изявлението на заемодателя, с което се противопоставя да продължи безвъзмездното ползване от страна на заемателя, дори без да съдържа изрична покана за връщането на вещта, по същество представлява изявление за прекратяване на договора за заем за послужване, тъй като имплицитно съдържа в себе си оттегляне на даденото съгласие за безвъзмездно ползване на вещта, което е необходимо за съществуването на договорно правоотношение. Поради това настоящият състав намира, че действието на договора за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД се прекратява с изявление, съдържащо противопоставяне на заемодателя да продължи безвъзмездното ползване на дадената в заем за ползване вещ, и без да се съдържа изрична покана до заемателя за връщането на вещта. По основателността на касационната жалба: Въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос в противоречие с дадения отговор, което е обусловило и неправилност на обжалваното решение, налагащо неговата отмяна. Тъй като не е необходимо събиране на други доказателства, делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че с приемо-предавателни протоколи от 05.10.2009 г. "ЕСТ" АД е предало на ответника "ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ" АД за ползване офис № 6 и офис № 7, находящи се в сграда – "Бизнес център Евротур" в УПИ VII – 505, 535, 565, 577 в квартал 14а по плана на [населено място], НПЗ "Изток", местност "К. ". С оглед обстоятелството, че за ползването на имотите не е уговорена наемна цена, следва да се приеме, че между тези дружества са възникнали правоотношения по договор за заем за послужване. С договор за залог върху вземания от 28.02.2015 г., сключен между В. С. С. като заложен кредитор и "ЕСТ" АД като залогодател, залогодателят е учредил в полза на заложния кредитор залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания към трети лица, произтичащи от ползването на обекти, собственост на залогодателя – помещения или части от помещения, намиращи се на етаж първи, втори и трети от сграда – Бизнес Център "Евротур", находяща се в [населено място], район "Младост", [улица], описани в чл. 2/1 от договора, за обезпечаване на вземанията на заложния кредитор по договор за заем от 29.06.2012 г., по който залогодателят е солидарен длъжник. В чл. 2/2 са посочени вземанията на залогодателя във връзка с ползването на описаните обекти, включващи се в предмета на договора, сред които са и вземания от ползвателя "Лев Корпорация" АД за ползване на офис № 6 и офис № 7 по приемо-предавателни протоколи от 05.10.2009 г. в месечен размер съответно на 1900 евро и 880 евро без ДДС. Съгласно чл. 2/3 основанието на посочените вземания е ползването от страна на посочените лица на съответните обекти без заплащане на наем, като вземанията ще станат изискуеми след отправяне на писмено искане за плащане до съответните ползватели, за отправянето на което заложният кредитор се счита овластен от залогодателя с подписването на договора. С две уведомления от 03.02.2015 г. В. С. С. е уведомил "Лев Корпорация" АД за сключения договор за залог на вземания, посочил е, че офис № 6 и офис № 7 се ползват, без да се заплаща наем, и е отправил по овластяване от залогодателя покана за плащане на наем от 1900 евро без ДДС месечно, считано от 01.01.2015 г. Уведомленията, изпратени на адреса на управление на ответното дружество, са получени на 09.02.2015 г. При така установените обстоятелства настоящият състав намира за установено, че по силата на сключения договор за залог в полза на ищеца В. С. С. е учреден залог върху бъдещи вземания на залогодателя "ЕСТ" АД по отношение на "Лев Корпорация" АД, произтичащи от ползването на офис № 6 и офис № 7, описани в договора. Предмет на договор за залог могат да са и бъдещи вземания, ако са определяеми, като е без значение източникът на тези вземания. Вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване, могат да бъдат предмет на договор за залог, тъй като липсва ограничение в този смисъл в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, вземанията, предмет на процесния договор, са определяеми, тъй като са посочени длъжникът и основанието, както и е посочен начинът на определяне на размера на вземането - съизмеримо с пазарния наем за ползването на имотите. Поради това ищецът В. С. е легитимиран да предяви иск за събиране на заложеното в негова полза вземане на "ЕСТ" АД за обезщетение за ползване без основание на посочените имоти през исковия период. По делото не е спорно обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвал безвъзмездно офис № 6 и офис № 7 по силата на договор за заем за послужване, сключен с "ЕСТ" АД. С оглед отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че с достигането до заемателя на уведомлението, съдържащо противопоставяне на заемодателя да продължи безвъзмездното ползване на дадената в заем за послужване вещ, договорът за заем за послужване е прекратен. Изявлението е направено от заложния кредитор въз основа на съдържащото се в чл. 2/3 от договора за залог изрично овластяване от залогодателя да отправи от негово име искане към ответника за заплащане за ползването. Обстоятелството, че овластяването на залогодателя се съдържа в договора за залог, не е пречка за настъпване на целените с него правни последици. Като изявление в такъв смисъл следва се цени и исковата молба, по която е образувано т. д. № 12236/2015 г. на СГС, I ГО, 17 състав между страните за заплащане на обезщетение за ползване на имотите за период, предхождащ процесния. Предвид изложеното, считано от 10.02.2015 г., ответникът е продължил ползването на офис № 6 и офис № 7 без основание, доколкото към този момент сключеният договор за заем за послужване е бил прекратен, а между страните не е постигнато съгласие за сключване на договор за наем, и дължи обезщетение за това ползване на собственика на имота на основание чл. 59 ЗЗД. Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза стойността на пазарния наем за исковия период от 01.01.2016 г. до 22.11.2016 г. за офис № 6 възлиза на 3683, 58 лева или 39 537, 09 лева общо за периода, а за офис № 7 – на 1706, 16 лева или 18 312, 78 лева общо за периода. Поради това предявеният иск е основателен в посочения размер и следва да бъде уважен, като за разликата над 57 849, 87 лева до 58 359, 39 лева следва да бъде отхвърлен. Съгласно постоянната практика на ВКС – решение № 217 от 08.10.2013 г. по гр. д. № 1290/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., паричното обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква ежедневно и неизпълнението му поражда друго акцесорно задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо от деня на забавата. Прието е, че съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът ще изпадне в забава за това свое акцесорно задължение от деня на поканата, като правопораждащото действие на същата се отнася занапред. В тази връзка, кредиторът може да кани длъжника да му заплаща вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл. 59 ЗЗД, но не би могъл да бъде поканен да заплати, наред с вече съществуващото, и друго – невъзникнало и несъществуващо към датата на поканата главно задължение за обезщетение, което би възникнало, ако длъжникът несобственик продължи да ползва без основание вещта на кредитора. В настоящия случай уведомлението до ответника за сключения договор за залог съдържа изявление за прекратяване на договора за заем за послужване, но няма характера на покана за плащане на възникнало задължение за обезщетение за ползване на имотите без основание. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоистанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 57 849, 87 лева, вместо което ответникът "Лев Корпорация" АД следва да бъде осъден да заплати на "ЕСТ" АД сумата 57 849, 87 лева, от които 39 537, 09 лева - обезщетение за ползване на офис № 6 за периода от 01.01.2016 г. до 22.11.2016 г. и 18 312, 78 лева - представляваща обезщетение за ползване за същия период на офис № 7, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. В останалата му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете, както следва: на ищеца В. С. следва да се присъдят разноски в размер на 2667, 67 лева за първата инстанция /при общ размер на разноските за тази инстанция 3017, 18 лева/, а на ищеца "ЕСТ" АД следва да се присъдят разноски в размер на 7628, 52 лева, от които 2643, 99 лева – разноски за първата инстанция /при общ размер на разноските за тази инстанция 2990, 40 лева за заплатено адвокатско възнаграждение/, 3801 лева – разноски за въззивната инстанция /при общ размер на разноските за тази инстанция 4299 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение/ и 1183, 52 лева – разноски за касационната инстанция /при общ размер на разноските за тази инстанция 1338, 58 лева за заплатена държавна такса/. На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 405, 44 лева, от които 231, 68 лева – за първоинстанционното производство /при общ размер на разноските за това производство 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение/ и 173, 76 лева – за касационната инстанция /при общ размер на разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лева/. Следователно въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за разликата над 405, 44 лева до 2000 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 във връзка с ал. 2 ГПК