Решение № 13399 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2009 г.

Решение № 13399 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 298 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Анжело - Данжело - Ангел Меченски" гр. Славяново, ул. "Цанко Бакалов" № 18, представлявано от Ангел Атанасов Меченски, против решение от 14.04.2009 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 699 по описа за 2007 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 1500693/04.07.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Плевен, потвърден с Решение № 679/05.09.2007 г. на Директора на Дирекция ДОУИ" В. Търново. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при необоснованост, при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за нереални доставки и липса на начисляване на ДДС по фактурите на "Балканплод холдинг"ЕООД и "Мадалин"ЕООД. В тази връзка не са съобразени приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза и ДРА на първия доставчик, в който няма корекции по доставките, по които лицето е изпълнител. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция ДОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е неоснователна поради следното: Спорно е било правото на данъчен кредит в данъчни периоди през 2001 и 2002 г. и м. 01.2003 г. общо в размер на 5 570 лв. по 16 бр. фактури, документиращи доставки на "Балканплод холдинг" ЕООД, гр. Пазарджик. Основание за отказ на това право са били констатираните при ревизията липса на начисляване и на доказателства за реалността на доставките. С прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че с ДРА № 228/02.10.2003 г. на данъчен орган при ТДД - Пловдив, издаден на прекия доставчик, не са извършени корекции по подадените справки-декларации за процесните данъчни периоди. Вещото лице изрично е заявило, че не може да даде заключение за отразяването на ДДС по фактурите, нито за отразяване на спорния ДДС в справки-декларации и дневници за продажби за периодите. С допълнително заключение експертизата е установила, че 14 от фактурите са отразени в справки-декларации и дневници за продажби, а две от тях - № № 1000000831/15.07.2002 г. и 1000001289/09.01.2003 г.- не са. Съдът обосновано е приел, че никакви доказателства за реалното предаване на процесните родовоопределени вещи не са представени както в хода на ревизията, така и в съдебното производство. ВАС многократно се е произнасял, че ДРА на прекия доставчик без корекции на декларирания ДДС по доставките, по които доставчикът е изпълнител може да бъде само косвено доказателство относно реалността на доставките. Спорно е било правото на данъчен кредит в данъчни периоди м. 06, 07 и 08.2002 г. общо в размер на 3 431,89 лв. по 5 бр. фактури с издател "Мадалин" ЕООД, гр. София. Отказът на данъчен кредит е на същите основания. С прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено счетоводното начисляване на ДДС от страна на прекия доставчик. Съдът обосновано е приел, че без проследяване на стоковия поток и доказателства за транспортиране и предаване на стоките не може да се направи обоснован извод относно реалността на процесните доставки на плодове и зеленчуци. Против останалата част на съдебното решение няма конкретизирани касационни оплаквания. Мотивите на съда, в тази част, са подробни, обосновани на събраните по делото доказателства и материалният закон е приложен правилно. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради присъждането на такова в първоинстанционното производство и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение