Решение № 16323 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10721/2013 г.

Решение № 16323 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10721/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марийка Аргирова Николова, от гр. Варна, чрез пълномощника й - адв. Гинка Янкова, против Решение № 970/18.04.2013 г. по адм. дело № 1680/2012 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на СГКК-Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът Георги Василев Гайдаров поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмена защита от пълномощника му - адв. Петров. Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Марийка Аргирова Николова, против Заповед № КД-14-03-493/20.02.2012 г. на началника на СГКК-Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, е одобрено изменението на КК и КР на имот с идентификатор 10135.3516.154.5, представляващ сграда с площ от 33 кв. м., с предназначение: "жилищна-еднофамилна", находяща се в гр. Варна, ул. "Борис Игнатов" № 15, като неоснователна. Изменението е по отношение на КР на имота, като вписания за негов собственик-Мария Аргирова Николова се заличава и се вписват нови собственици Георги Василев Гайдаров - за 1/2 ид. ч., на основание нот. акт № 10/1991 г. и Рада Пеева Николова - на основание нот. акт № 126/1984 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е спазена процедурата по издаването й. Съставен е акт за непълноти и грешки, какъвто се изисква, съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, който е подписан от заявителя и съставителя. По отношение подписите на пряко заинтересованите собственици, съдът е приел, че такъв собственик е само Марийка Николова и че подписа й не е необходим, поради наличие на изключението по чл. 62, ал. 5, предл. първо от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, а именно разрешен от съда спор за материално право за този имот, между заявителя и Марийка Николова, с влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 3672/2006 г. на РС-Варна, по вгр. д. № 1814/2010 г. на ОС-Варна и определение по гр. д. № 659/2011 г. на ВКС, I г. о. Решението е частично правилно. Разпоредата на чл. 62, ал. 5, предл. първо от цитираната Наредба № 3/2005 г. е приложима при наличие на влязло в сила решение на съд, с който е разрешен спора за собственост между заявителя и всички пряко заинтересовани собственици, относно имота - предмет на изменението, поради което подписите им върху съставения акт за непълноти и грешки не е необходим. В случая пряко заинтересовани собственици са лицата, записани в КР към влязлата в сила КККР на гр. Варна /одобрена със заповед от 16.05.2008 г. на ИД на АГКК/ като носители на вещни права за имота-предмет на изменението, а именно за сграда, с идентификатор 10135.3516.154.5. Видно от приложената Скица на тази сграда /стр. 59/, в КР като неин собственик е вписан само касатора Мария Аргирова Николова, на основание нот. акт № 19/1995 г. По отношение на същата е налице влязло в сила решение по гр. дело № 3672/2006 г. на РС-Варна, потвърдено с решение по вгр. д. № 1814/2010 г. на ОС-Варна, с което е признато за установено, че същата не е собственик на процесната сграда, състояща се от стая, кухня, клозет в двора и навес, построени в държавно място-УПИ II, в кв. 2 по плана на 26-ти р. на гр. Варна и издадения на нейно име нот. акт № 19, т. Х дело № 5577/1995 г. за същия имот е отменен. Поради това правилно е прието, че същата като заинтересовано лице спрямо изменението, одобрено с оспорената заповед на началника на СГКК-Варна, не е било необходимо да подписва съставения АНГ, на основание цитираната разпоредба на чл. 62, ал. 5, предл. първо от Наредба № 3/2005 г. С оглед на отречените права на касатора върху процесния имот, с влязло в сила решение, правилни са и другите изводи на съда, че по отношение на заличаването му от КР като собственик на имот с идентификатор 3516.154.5, оспорената заповед се явява законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея в тази част правилно е отхвърлена, като неоснователна. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. Основателна е обаче касационната жалба спрямо обжалваното решение по отношение изводите в него за законосъобразност на заповедта в частта й, касаещи записванията на нов собственик в лицето на Георги Василев Гайдаров - за 1/2 ид. ч. В тази част обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 171, ал. 1 и 2 от АПК, съдът не е обсъдил относими към спора писмени доказателства, представени от касатора Николова, а именно влезли в сила съдебни решения за разрешени други вещноправни спорове между него и ответника Георги Василев Гайдаров, засягащи титула му за собственост, представен пред органа и въз основа на който същия е записан като собственик на 1/2 ид. ч. от процесната сграда. Става въпрос за нот. акт за продажба № 10, том ХХII д. № 6947/1991 г. на Нотариус при РС-Варна, по силата на който ответника Гайдаров се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от сграда, състояща се от стая, кухня, дворен тоалет и навес, строени през 1945 г. и на три стаи, входно антре, строени през 1969 г. Процесната сграда отговаря по описание на първата сграда от този нот. акт, строена през 1945 г. Видно от приложеното и влязло в сила на 16.12.2004 г. съдебно решение от 10.03.1999 г. по гр. д. № 62/1998 г. на РС-Варна, по уважен установителен иск за собственост срещу Георги В. Гайдаров и съпругата му Станка Й. Гайдарова, относно имоти - предмет на този нот. акт № 10/1991 г., същия е отменен изцяло. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за съдилищата и за всички учреждения и общини в РБ - чл. 297 ГПК, поради което е следвало да бъде взето предвид от органа и от съда при издаването на заповедта. Изложеното обуславя изводи за неправилност на обжалваното решение в тази част, съответно за незаконосъобразност на издадената заповед, в частта, с която като собственик на процесната сграда е записан ответника Георги Гайдаров, при необсъдени документи, касаещи правото му на собственост и квотата му, съответно тази на Рада Николова, на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Поради това като неправилно в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена, в частта й с която в КККР на сграда с идентификатор 10135.3516.154.5 е вписан като собственик Георги Василев Гайдаров - за 1/2 ид. ч. на основание нот. акт № 10/1991 г. и в същата част делото като преписка следва да бъде върнато на органа за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ, вр. с чл. 222, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение