Решение № 7942 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу решение 11103/31.03.2025 г., по адм. дело 11478/2024 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отменено негово решение 10625/08.10.2024 г. в частта, с която е отказан хуманитарен статут на И. А. А., гражданин на Сирия, и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Твърди се, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който жалбата, по която е образувано производството пред първата инстанция да бъде изцяло отхвърлена. Ответникът - И. А. А., чрез процесуален представител дава становище за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно преценил, че лицето е било принудено да напусне страната си произход поради тежки заплахи срещу живота и личността му. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез редовно назначеният му от съда процесуален представител адв. Лилов, срещу Решение 10625/08.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на лицето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е отменил оспорения административен акт в частта, в която е отхвърлена молбата на И. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне. Производството пред административния орган е образувано по молба на И. А. А. от 30.07.2024 г. за предоставяне на международна закрила в Република България. В хода на проведено интервю е установено, че е напуснал Сирия нелегално и преминавайки през Турция, също нелегално е влязъл на българска територия. Посочил, че трима от неговите братя се намират в България и имат предоставена международна закрила. Твърди, че преди да напусне родината си е живял в [населено място], обл. Дейр ал Зор заедно с родителите си, четирима братя и четирите си сестри. Основна причина за напускането била войната. Баща му го изпратил в чужбина да работи и да създаде семейство. Посочил, че може да се върне в селото си и да живее при семейството си. Липсват данни да е участвал във военни действия, да е бил жертва на отвличане, физически или психологически тормоз, да е имал проблеми заради принадлежността си към [заличен текст] етническа група или изповядваната от него религия, да е членувал в политическа партия или организация, да е имал проблеми с властите или неправителствени организации. При така установените данни и при съобразяване с информацията по справки вх. ЦУ-1841/23.08.2024г. и вх. ЦУ-1624/12.07.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, председателят на ДАБ е приел, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а за да намери по-добър стандарт на живот. След подробно обсъждане на изложените от чужденеца по време на проведеното интервю факти и обстоятелства, административният орган не намерил основание по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според първоинстанционният съдебен състав, от представените по преписката и в съдебно заседание справка дирекция "Международна дейност" от 14.03.2025 г., обстановката в Сирия категорично сочела за гражданска война. Съдът се ползвал и на множество статии от интернет. Падането на режима на президента Башар Асад и поемането на властта от групировката "Хаят Тахрир ал Шам" не водело до нормализиране на положението в Сирия. В решението е отразена позиция на специалният пратеник на ООН за Сирия, според която сигурността в някои региони се подобрява, но безредици продължават в крайбрежните региони, Хомс и Хама. Посочил, че през 2024 над 90 процента от сирийците са живели под прага на бедността, а най-малко 16,7 милиона сирийци се нуждаят от хуманитарна помощ. При тези данни, съдът е приел, че за жалбоподателя са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, поради липсата на данни, че обстановката в Сирия се е подобрила и е безопасно връщането му, както и поради обстоятелството, че И. А. А. е непридружен непълнолетен, поради което същият, като част от уязвима група, в още по-голяма степен отговаря на предпоставките да получи закрила. Административния орган не взел предвид висшите интереси на детето, доколкото жалбоподателят е непридружен непълнолетен и неговото уязвимо положение е обсъдено формално. Касационната жалба е подадена от участник в производството, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна. Решението е неправилно в обжалваната му част. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин. При запознаване с данните, съдържащи се приложените по делото четири справки относно Сирийската арабска република, последната от които с дата 14.03.2025 г., както и при съобразяване с общоизвестните факти за политическото и общественото положение в тази държава, настъпило след свалянето от власт в началото на м. декември 2024 г. на президента Башар Асад, следва да се формулира извод за липсата на основание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец. За да са налице такива, следва да се установи, че е налице реална опасност от безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия, и в частност - в област Дейр ал Зор не се съдържат в приобщените по делото доказателства (справка с вх. ЦУ-1624/12.07.2024г.). В противовес на необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, касационната инстанция счита за правилни изводите на административния орган, обективирани в процесния административен акт, за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от справка вх. МД-02-159/14.03.2025 г., след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., над 480000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. около 1,2 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Според споделеното от настоящия съдебен състав трайно застъпено в практиката на Съда на ЕС /СЕС/ схващане, международна закрила по Директива 2011/95/ЕС трябва да се предоставя на всеки гражданин на трета държава и всяко лице без гражданство, който или което е изложен/о на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от посочената директива, която не предвижда да се предоставя статут на субсидиарна закрила /хуманитарен статут/ на други граждани на трета държава или лица без гражданство, извън посочените в чл. 15 от директивата /в този смисъл - решение от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 47 и т. 48/. Следва да се посочи и, че разпоредбата на чл. 3 от Директива 2011/95/ЕС позволява на държавите членки да въвеждат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на дадено лице, като лице, отговарящо на условията за субсидиарна закрила, както и за определяне на съдържанието на международната закрила, но само доколкото тези стандарти са съвместими с горепосочената директива, при което са забранени стандартите, при които е възможно признаване на статут на субсидиарна закрила на граждани на трети страни или лица без гражданство, намиращи се в положения, напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила, какъвто според касационният състав е разглежданият в настоящото производство случай /решение на СЕС от 09.11.2021 г. по дело С-91/2020, т. 38 и т. 40; решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 71/. Следва да се отбележи обстоятелството, че по отношение на лицето са спазени всички гаранции за отчитане на висшия интерес на детето. С подаването на молбата за закрила чужденецът е бил подробно уведомен на език, който владее за вида на производството, за решенията, които се взимат и възможността да ги обжалва, както и за предвидените в закона права и задължения на непридружен непълнолетен. Назначен е представител от НПББ, както и представител на социалните служби. Видно от мотивите на решението на председателя на ДАБ са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и при преценката на най-добрия интерес на детето е извършена преценка на състоянието на неговите близки, доколкото е отчетено, че неговите роднини продължават да живеят в родното [населено място], област Дейр ал Зор. Не без значение е и обстоятелството, че И. А. А. вече е навършил пълнолетие на [заличен текст]. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки с вх. МД-02-199/08.04.2025г., вх.МД-02-194/03.04.2025г. и вх. МД-02-367/01.07.2025г. относно общото положение в провинцията Дейр ал Зор, информация за отбиването на редовна военна служба и актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид. Видно от същите, в Сирия и в провинцията Дейр ал Зор понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид напълно изяснените и необходими за правилното приключване на производството факти и обстоятелства, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган, и в частта му, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,