Решение № 4409 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2012 г.

Решение № 4409 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Нитекс - импорт - експорт" ЕООД гр. Перник против решение № 1183/5.03.2012 г., постановено по адм. дело № 116 от 2011 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 141001754 от 10.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Перник, потвърден в същата част с решение № 1749/19.11.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, материално незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА, в обжалваните части. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование ДД "ОУИ"/ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. По съществото й намира следното: С решение № 1183/5.03.2012 г., постановено по адм. дело № 116/2011 г. по описа на АССГ, в обжалваната част, е отхвърлена жалбата на "Нитекс - импорт - експорт" ЕООД гр. Перник против РА 141001754/10.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Перник, потвърден в същата част с решение № 1749/19.11.2010 г. на директор на ДД "ОУИ" София относно непризнато право на данъчен кредит по: 18 бр. фактури, издадени от "Винтранс" ЕООД с предмет - "евродизел" и "бензин", 1 бр. фактура, издадена от "Руна" ЕООД с предмет -лек автомобил БМВ с 5 места, 3 бр. фактури, издадени от "СПМ 2000" ЕООД с предмет -"транспортни услуги", 3 бр. фактури, издадени от "Фаст фейвър" ЕООД с предмет "транспортни услуги", 6 бр. фактури, издадени от "Дари" ЕООД с предмет "транспортни услуги", 7 бр. фактури, издадени от "Вива ойл" ЕООД с предмет "транспортни услуги", 1 бр. фактури, издадена от "Неси - 13" ЕООД с предмет "скална маса", 1бр. фактура, издадена от "Спейс - П" ЕООД, 2 бр. фактури, издадени от "Жетрон" ЕООД с предмет "стоманени тръби, винкел, арматурно желязо" и "СМР", относно допълнително начислен ДДС за м. 11.2007 г. в размер на 6705,19 лв. по доставки на СМР при бартер, относно установени задължения за корпоративен данък за 2004 г. вследствие на увеличен финансов резултат /ФР/ със 169 482,55 лв., относно установени задължения за корпоративен данък за 2005 г. вследствие на увеличен ФР с 47 493,77 лв., относно установени задължения за корпоративен данък за 2005 г. вследствие на увеличен ФР с 69 619,21 лв. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора, правилно е преобразуван финансовият резултат за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., съответно правилно е начислен допълнителен корпоративен данък за същите периоди. Така постановеното решение е правилно. Първото оплакване в жалбата е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване решението на съда. Оплакването е неоснователно. С разпореждане от 12.01.2011 г. съдът е указал на страната разпределението на доказателствената тежест в процеса като изрично е посочено, че съществуването на фактите и обстоятелствата по жалбата, от които страната черпи благоприятни за себе си последици, следва да бъдат установени от страната, вкл. и чрез назначаване на експертиза. Чрез това указание съдът е изпълнил задължението си да напътства страната по отношение на предмета на доказване. Вярно е, че фактите и обстоятелствата не са посочени конкретно от съда, но това нарушение не е съществено, тъй като същите са посочени като определяеми - съдържащи се в жалбата такива, от които страна черпи благоприятни последици. Не е нарушено правото и възможността за защита на лицето. Неоснователно е оплакването, че неправилно е разпределена доказателствената тежест в процеса предвид правилото на чл. 170, ал. 1 АПК. В тежест на органа е да установи фактическите основания в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Така установеното правило е спазено от съда. От друга страна обаче, както правилно е преценил съдът, правото на приспадане на данъчен кредит е субективно материално право, което страната твърди, че е възникнало в нейна полза, поради което доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникването му, тежи върху страната, която се позовава на него. Като е приел, че е в тежест на жалбоподателя да установи предпоставките за възникване на това право, за всяка отделна доставка, съдът е спазил закона. На следващо място касаторът твърди, че съдебният акт страда от липса на мотиви, както и че в хода на производството е отказано събиране на доказателства и доказателствени средства, с което е нарушено правото му на защита, възможността да докаже твърденията си и да се изясни фактическата обстановка по спора. Оплакването е неоснователно. Съдът е изложил правни и фактически основания за направените от него изводи, във връзка със спорните предпоставки по всички доставки. Вярно е, че съдът не е отговорил на всички наведени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт, но този порок не е съществен, тъй като направените възражения са неоснователни, поради което крайният акт на съда не бил различен. В тази връзка мотивите на АССГ могат да бъдат допълнени от касационния съд при обсъждане на материално-правните предпоставки по съществото на спора. Съдът не е нарушил процесуалните правила, съответно спорът не е останал неизяснен от фактическа страна, предвид оставените без уважение искания на жалбоподателя за разкриване на данъчна и осигурителна информация по отношение на доставчиците, както и за допускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. В разпорежданията си от 2.09.2011 г. и 2.02.2012 г. съдът е мотивирал отказите си. Касационният съд намира, че съдът е процедирал правилно. Релевантно за спора е изясняването наличието на редовно водено счетоводство при доставчиците, както и установяването на материалната, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на спорните доставки. За установяването на тези обстоятелства, при условията на пълно доказване, е необходимо извършване на проверка в счетоводствата на доставчиците. Исканията на жалбоподателя са били свързани с документална проверка на изходящи от доставчиците документи, намиращи се при приходната администрация, при която проверка не могат да се установят релевантните факти и обстоятелства, свързани с реалността на доставките. На следващо място, касаторът навежда оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Оплакванията са неоснователни. Обратно на твърденията в жалбата, касационният съд намира, че както съдът, така и приходните органи, при постановяване на актовете си, са съобразили и приложили материално-правните норми, действащи към съответния проверяван данъчен период, за който са начислени данъчните задължения. Касаторът счита, че на основание § 18 ПЗР ЗИД ЗДДС /в сила от 1.01.2009 г./ и предвид неприключеното към 1.01.2009 г. административно и съдебно производство по РА, по отношение на доставките, предмет на РА, е приложима нормата на чл. 73а ЗДДС /в сила от 1.01.2009 г./. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 73а ЗДДС, касаторът счита, че правилно е упражнено от него правото на приспадане на данъчен кредит. Доводите на касатора са несъстоятелни. Разпоредбата на чл. 73 а ЗДДС е приложима само за доставки, данъкът за които е изискуем от получателя. С оглед данните за регистрация на страните по ДДС, вида и мястото на изпълнение на процесните доставките, същите са от категорията доставки, при които се прилага принципа, че данъкът е изискуем от доставчиците. В тези случаи чл. 73а ЗДДС не намира приложение. Цитираните от касатора общностни актове в областта на ДДС и конкретни съдебни решения на СЕО, са неотносими като неприложими за доставките, осъществени преди присъединяването на РБ към ЕС /1.01.2007 г./ и съответно преди действието за РБ на общностните актове. От друга страна, както и относно доставките извършени след това, както и с оглед решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото "Булвес"АД срещу България, актовете и решенията на които се позовава касаторът са неотносими поради различната фактическа обстановка по настоящия казус. Релевантният въпрос за настоящия спор, по всяка доставка, е дали е доказано извършването на същата. Право на приспадане на данъчен кредит възниква само когато е налице данъчно събитие, т. е. когато има прехвърляне на право на собственост върху стоки или извършване на услугите. Наличието на данъчно събитие е предпоставка за правомерното начисляване на ДДС. Наличието на издадена фактура, редовното й осчетоводяване при страните, е релевантно, но не е достатъчно за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Както вече се посочи по-горе, доказателствената тежест за установяване на настъпилото данъчно събитие тежи върху лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, в случая и по процесните доставки - върху ревизираното лице като получател по тях. Ето защо, като е преценявал липсата или наличието на данъчни събития по доставките и е изложил мотиви в тази връзка, съдът, отграничавайки спорните от безспорните обстоятелства, е достигнал до същността на спора. Всички останали факти и обстоятелства, така както са посочени от касатора - досежно съдържанието на фактурите, осчетоводяването им, подаването на СД и др., са от значение и подлежат на преценка, но само ако се установи на първо място настъпването на данъчни събития. Досежно доказването на настъпилите данъчни събития, касаторът се позовава в жалбата си на установена кадрова обезпеченост на доставчиците - предвид налични трудови и граждански договори, на всички събрани доказателства и на приетите експертни заключения. Доводите освен бланкетно изложени, са и несъстоятелни. По отношение доставките на стоки - горива, съдът е отчел липсата на доказателства за техническа обезпеченост на доставчика, за транспорта и стоките, за предаването им и за използването им за облагаеми доставки. Относно доставките на транспортни услуги съдът е отчел липсата на доказателства за техническа обезпеченост на доставчика - транспортни средства, на кадрова обезпеченост, както и на документиране на извършените услуги - пътни листа и др. По отношение доставката на лек автомобил /БМВ/ съдът е отчел наличие на предпоставка по чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС отм. вр. с чл. 65, ал. 2 ППЗДДС отм., при която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице - не е доказано, че с автомобила се извършва основна дейност на лицето. По отношение на доставката от "Спейс - П" ЕООД е установено, че РЛ не е вписано като получател по фактурата, по която иска приспадане на данъчен кредит. Относно доставките на скална маса не е установен обекта, наличието на договорки, извършването на транспорта, а по отношение доставките на СМР, тръби, винкел и желязо - не е доказана техническата обезпеченост на доставчика, транспортът, приемането и предаването на услугите - към който момент услугата се счита извършена и настъпва данъчно събитие. Изводите на съда са обосновани и материално законосъобразни. Касационният съд намира същите за правилни. В обжалваната част на решението на АССГ по ЗКПО за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. касаторът счита принципно, че са били налице всички предпоставки за отчитане на разходите по доставки, с които е увеличен финансовият резултат на дружеството. Оплакването е неоснователно. За всички доставки, за които не е било доказано реалното им извършване и за които данъкът се явява начислен неправомерно, не е налице документална обоснованост, поради което направените разходи не се признават за данъчни цели. "Документална обоснованост" е налице, когато в данъчния документ се отразява вярно и точно всяка стопанска операция, което не е налице при липса на доставки. По отношение на другите пера, по които е увеличен ФР на дружеството, не са изложени конкретни касационни оплаквания. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха пороци на същото. Предвид изложеното дотук касационният съд намира, че жалбата е изцяло неоснователна. Решението на АССГ, в обжалваните му части, е правилно, поради което следва да се остави в сила. Неоснователна е жалбата на касатора и в частта й за присъдените от АССГ разноски в полза на приходната администрация. След проверка, се установи, че съдът е съобразил материалния интерес, съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата, като разноските са присъдени и по компенсация, което е допустимо на основание § 2 ДР ДОПК с оглед приложението на съответните разпоредби от ГПК. С оглед изхода на спора в касационното производство разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, тъй като на основание приложимия текст на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК, на приходната администрация се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, каквото възнаграждение вече е присъдено в първата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,