Решение № 12628 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6572/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.с чл.323, ал.4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба на М. Тодорова, чрез адв. Доковска, против решение 5007/20.04.2021 г. по адм. дело 10631/2020 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, шесто отделение. Изложени са подробни доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, както и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл.209, т.1 и т.3 от АПК. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касаторката се позовава на новонастъпило обстоятелство произнасяне на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ, Съдът/ с решение от 19.10.2021г. по дело М. Тодорова срещу България, образувано по жалба 40072 от 2013г. В хода по същество се излагат подробни доводи за приложимост на констатираните от ЕСПЧ нарушения на чл.10 и чл.18 от Конвенция за правата на човека /КЗПЧ/ към настоящия казус и предписаната необходимост от прекратяване на тези нарушения по отношение на съдия Тодорова от административно-наказващия орган /ВСС/ или съдебната инстанция / ВАС/. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с отмяна на протоколното решение на СК на ВСС по т.3 от протокол 30 / 01.09.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание забележка на Тодорова със законните последици. Ответникът Съдийска колегия /СК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/, чрез юрк. Атанасова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Ответникът Инспекторат към ВСС /ИВСС/, чрез юрк. Върбанова, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да бъде потвърдено изцяло. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.323, ал.4 от ЗСВ, а разгледана по същество основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на съдия М. Тодорова против решение по т.3 от протокол 30 / 01.09.2020 г. на СК на ВСС, с което на основание чл. 308, ал.1, т.1 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание забележка за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т.1 ЗСВ в качеството й на съдия в Софийски районен съд за периода от м. 04. 2014 г. до м. 04. 2016 г. , изразяващо се в забавено /извън сроковете по ЗСВ/ изготвяне на съдебни актове /мотиви към присъди и решения/, констатирано от ИВСС и потвърдено в производството по образуваното дисциплинарно дело 17 / 2016 г. пред ВСС. Решението е мотивирано с валидност и законосъобразност на оспорения акт на ВСС, като постановен от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на задължителните указания, дадени на ВСС след отмяната на предходното му произнасяне с отказ за налагане на дисциплинарно наказание на Тодорова с решение 13743 / 16.10.2019 г. по адм. дело 4685 / 2019 г. ВАС , оставено в сила с решение 9886 / 20.07.2020 г. по адм. дело 534 / 2020 г. на ВАС, петчленен състав. Прието е, че с това съдебно решение е установено със сила на присъдено нещо наличието на извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т.1 ЗСВ от Тодорова, което подлежи на санкциониране от ВСС със съответно наказание от кръга на визираните в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. Изложени са подробни мотиви за вида на производството пред ВСС и наличието на безспорно установена системност на нарушението по чл. 307, ал.3, т.1 ЗСВ, която е налице при минимум три случая на установени по надлежния ред дисциплинарни нарушения, каквито са доказани с предходни две наложени дисциплинарни наказания на Тодорова. Прието е също, че е спазен принципа на индивидуалната и генерална превенция и целта на закона - да бъде мобилизиран магистратът, проявяващ системно забавяне при изготвянето на съдебните актове да преустанови това нарушение. Отчетено е и обстоятелството, че на Тодорова е наложено най-лекото, предвидено в закона наказание, с оглед установения явен превес на смекчаващите вината обстоятелства при извършване на дисциплинарното нарушение. Така постановеното решение, след извършена проверка по реда на чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, и във връзка с решение от 19.10.2021г. по дело М. Тодорова срещу България на ЕСПЧ се явява незаконосъобразно. Решението на ЕСПЧ съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл.142, ал.2 АПК, безспорно относимо към преценката за законосъобразност на оспореното по съдебен ред решение по т.3 от протокол 30 / 01.09.2020 г. на СК на ВСС, срещу което е отхвърлено оспорването на Тодорова с обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Това решение установява нови факти от съществено правно значение, които подлежат на преценка към момента на приключване на устните състезания в настоящето касационно производство. Задължителната сила на решението на ЕСПЧ за националния съд произтича от чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария във връзка с чл.46 от КЗПЧ, която Конвенция е ратифицирана от РБългария през 1992 г. и по силата на тази ратификация е призната и юрисдикцията на ЕСПЧ. Съгласно член 46, т.1 от КЗПЧ, РБългария, като високодоговаряща страна чрез съответните органи на власт и съдилищата, има международноправно задължение да изпълнява окончателните решения на ЕСПЧ, установяващи нарушения на Конвенцията, като съдейства или пряко отстранява установените нарушения с приложими и допустими мерки. Тези мерки са възложени под различна форма на законодателната, изпълнителната и съдебната власт с редица решения, резолюции и други документи на Комитета на министрите и Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ към Съвета на Европа и целят успешното изпълнение на решенията и предотвратяване на бъдещи нарушения на Конвенцията. Именно с оглед избягване на последващи негативни последици за Държавата /РБългария/ в хипотезите на чл.46, т.4 и т.5 от Конвенцията, настоящата инстанция намира, че законосъобразността на обжалваното решение и потвърденото с него дисциплинарно наказание на съдия Тодорова , следва да бъдат преценени на плоскостта на установените нарушения на чл.10 и чл.18 от КЗПЧ по отношение на предходните две дисциплинарни наказания на съдия Тодорова, които са включени от тричленния състав на ВАС в преценката за системност на процесното дисциплинарно нарушение, а също и от административно-наказващия орган /ВСС/. С решението на ЕСПЧ от 19.10.2021г. по дело М. Тодорова срещу България се приема, че предходните две дисциплинарни наказания на съдия Тодорова са й наложени заради критиката ѝ към ВСС и изпълнителната власт, като преобладаващата цел /паралелна на законосъобразната цел/ е била тя да бъде наказана и сплашена заради позициите си, а не да се гарантира спазването на сроковете по делата /§ 191-§210/. Нещо повече, в §211 се визира ,че реализирания стремеж да се използват дисциплинарните производства като отмъщение за изразените от жалбоподателката позиции е особено тревожен. Този извод и други такива, изразени по-долу, както и в §212, са дали основание за класифициране във второ ниво по важност на това решение на ЕСПЧ. В тази връзка е и постановеното в §176, в който се визира, че Съдът не пренебрегва факта, че тези наказания са имали като формално основание сериозни професионални пропуски на жалбоподателката, които са отделно от публично изразяваните от нея позиции и чието действително съществуване не може да бъде оспорено, но Съдът приема, че наложените й дисциплинарни наказания са имали един възпиращ и обезкуражаващ ефект както върху жалбоподателката, така и върху другите магистрати за изразяване на мнения и то по въпроси от обществена значимост, свързани с независимостта на съдебната власт . Същевременно, ЕСПЧ неколкократно визира, че забавянето при изготвяне на съдебните актове безспорно съставлява дисциплинарно нарушение, но обосновава извод за налагане на дисциплинарните наказания на съдия Тодорова с доминиращо прикрита цел, описана в §176, §179, §205, §208 и §210. Съдът разглежда от фактическа и правна страна това неоспоримо доказателство /извършените нарушения от Тодорова/ на плоскостта на допуснатите нарушения по чл.10 и чл.18 от КЗПЧ, като отчита, че мотиви в тази насока не са излагани нито от ВСС, нито от съдебните инстанции, произнесли се по законосъобразността на двете предхождащи настоящето дисциплинарно наказание решения на ВСС. В този смисъл е §178 - националните органи не са посочили в решенията си относими и достатъчни причини, които да обосноват, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени на жалбоподателката, са били необходими и пропорционални на законните цели, преследвани в конкретния случай. В следващия параграф / §179/ се приема, че дисциплинарните производства срещу жалбоподателката и наложените ѝ санкции са намеса в упражняването от нея право на свобода на изразяване, която намеса не е била необходима в едно демократичното общество в преследване на законосъобразните цели, визирани в чл.10 от Конвенцията. Изложените неизчерпателно правни изводи на ЕСПЧ сочат на липса и при двете предхождащи настоящето дисциплинарни наказания на обсъждания и мотиви от административно-наказващия орган /ВСС/ на визираните в решението на Съдът предпоставки по чл.10 и чл.18 КЗПЧ. В този смисъл са и критично насочените в решението на ЕСПЧ констатации за проведения последващ съдебен контрол - § 177, §178 и §212. Обсъжданото решение на ЕСПЧ подлага на съмнение и дискредитира наложените две предходни наказания на съдия Тодорова и то по начин, задължаващ Държавата да признае този факт. В тази връзка приетата от ВСС и първоинстанционният съд в обжалваното решение системност по чл. 307, ал.3, т.1 ЗСВ е не само разколебана, а и несъществуваща, т.е. налице е несъответност на правното основание, визирано в обжалвания административен акт с установената фактическа обстановка пред ЕСПЧ, относима и изцяло приложима в настоящето касационно производство с оглед заложеното в §201 от решението. Така описаните констатации на ЕСПЧ, щадящо пресъзданени в настоящето решение, сочат на проведени и приключили две предходни дисциплинарни производства срещу съдия Тодорова в нарушение на нормите на чл.10 и чл.18 от КЗПЧ. Установената от Съдът по безспорен начин връзка между активната дейност /критична/ на Тодорова срещу дейността на ВСС, в различно от дисциплинарното му качество, с продължаващото дисциплинарно преследване на Тодорова, рефлектира и върху наложеното й дисциплинарно наказание забележка с решение по т.3 от протокол 30 / 01.09.2020 г. на СК на ВСС, което е било предмет на контрола за законосъобразност пред първата съдебна инстанция. Следователно, обжалваното решение на тричленният състав на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Тодорова срещу решение по т.3 от протокол 30 / 01.09.2020 г. на СК на ВСС се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал.1 АПК - постановено друго по същество, с което се отмени решението за СК на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание забележка на съдия М. Тодорова. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице противоречие на гореизложения правен извод с влязлото в сила решение 13743 / 16.10.2019 г. по адм. дело 4685 / 2019 г. ВАС , оставено в сила с решение 9886 / 20.07.2020 г. по адм. дело 534 / 2020 г. на ВАС, петчленен състав, тъй като ЕСПЧ изрично визира в обсъжданото решение от 19.10.2021г. по дело М. Тодорова срещу България, че значителното просрочие на изготвянето на съдебните актове от съдия Тодорова безспорно е нарушение на националното законодателство /§204/ и основание на налагане на дисциплинарно наказание /законосъобразна цел/, но само и единствено когато с наказанието не се преследва и друга цел и то с доминиращ характер. Именно такава паралелна цел се установява с §208 от решението на ЕСПЧ извършването на проверките е било мотивирано в основната си част от стремежа да бъде санкционирана жалбоподателката, а не от законосъобразна загриженост да се отстрани прекомерното забавяне на съдебните производства. Освен това установената като абсолютно изискуема преценка за евентуално нарушение изискванията на чл.10 и чл.18 КЗПЧ не е извършена както от ВСС, така и от първоинстанционният съд. Съгласно т.1 от ТР 7 от 30.06.2017г. по тълк. дело 7/2015г. на ООС от I и II колегии на ВАС, след отмяната на решение по т.3 от протокол 30 / 01.09.2020 г. на СК на ВСС не се дължи връщане на преписката на административния орган /ВСС/ за ново произнасяне. Разноски не се претендират от касатора и пред двете съдебни инстанции, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховен административен съд, петчленен състав