Решение № 5539 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2015 г.

Решение № 5539 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 176, във връзка с чл. 228 АПК. Образувано е по искане, подадено от "Екип" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от адвокат А. Т., за допълване на Решение № 2364/24.02.2017 г., постановено по административно дело № 12945/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Твърди се, че с постановеното решение съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по поддържаното от дружеството искане за обявяване нищожността на ревизионния акт, както и не бил разгледал резултатите от приетата в хода на първоинстанционното съдебно производство съдебно-счетоводна експертиза, респективно не се е произнесъл по искането за преизчисляване на осигуровките и лихвите към тях съобразно експертното заключение. Иска се постановяване на допълнително решение, с което Върховният административен съд да се произнесе по въпроса за действителността на ревизионния акт, както и по повод начисленията за осигуровки. От ответната страна - Д. Д. "ОДОП" гр. В., чрез главен юрисконсулт К. Д. е постъпило писмено становище, в което се съдържат доводи за недопустимост на искането за допълване на съдебното решение, поради което се иска да бъде оставено без разглеждане и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането, поради което предлага да бъде отхвърлено като неоснователно. Искането е подадено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и от страна по делото, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството по административно дело № 12945/2015 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. против Решение № 1845/17.09.2015 г., постановено по административно дело № 1267/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03-1400052-091-02/23.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 56/26.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., относно определените в тежест на "Екип" ЕООД задължения по ЗКПО за 2008 г. в размер на 47 916,60 лева и лихви забава в размер на 28 813,46 лева и задължения за ЗОВ по КСО за периодите юни 2011 г. - октомври 2013 г. за фонд ДОО, за вноски по ЗЗО и за фонд ДЗПО - УПФ. Съдържащите се в касационната жалба основания за касиране на оспореното решение са допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Производството по делото е приключило с Решение № 2364/24.02.2017 г., с което оспореното решение на първоинстанционния съд е частично отменено - в частта, с която съдът е отменил ревизионния акт относно определените с него в тежест на "Екип" ЕООД задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО за периодите юни 2011 г. - октомври 2013 г. за фонд ДОО, за вноски по ЗЗО и за фонд ДЗПО - УПФ, в която част касационният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт относно установените с него публични задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО. В останалата част, решението на Административен съд - В. е оставено в сила. За да се произнесе по искането за допълване на посоченото по-горе съдебно решение, настоящият съдебен състав съобрази следното: Разпоредбата на чл. 176 АПК е приложима в случаите, когато съдът не се произнесъл по цялото оспорване, като определяща е волята, изразена в диспозитива на съдебното решение. Недопустимо е чрез този институт да се допълват мотивите, съдържащи се в решението, както и да се пререшава правния спор. В конкретния случай, видно от диспозитива на процесното решение е, че касационният съд се е произнесъл по цялото заявено с касационната жалба оспорване и по целия спорен предмет, касаещ преценка на правилността на постановения съдебен акт от Административен съд - В., на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. От съдържанието на процесното решение става ясно, че касационният съд споделя възприетите от първостепенния съд мотиви относно валидността на ревизионния акт, поради което неоснователно се твърди, че съдът не се бил произнесъл по този въпрос. О. е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, имащо отношение към дължимите осигурителни вноски, но очевидно същото не е възприето, като по този въпрос, касационният съд е изложил самостоятелни мотиви, обосноваващи законосъобразността на ревизионния акт в тази му част, които съответстват на диспозитива на съдебното решение. Освен това, дори когато съдебният акт не е достатъчно мотивиран или съдът не се е произнесъл по всички поддържани от страните доводи, това не би било основание за допълване на решението, след като с диспозитива на решението е налице произнасяне по целия заявен спорен предмет. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, счита, че не се налага допълване на постановеното съдебно решение, тъй като съдът се е произнесъл по цялото оспорване, поради което искането по чл. 176 АПК като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. При този изход на настоящото съдебно производство, в полза на ответната страна - Дирекция "ОДОП гр. В., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, е в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение