Решение № 248 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2012 г.

Решение № 248 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв. С., срещу решение от 20.07.2012 г., постановено по в. гр. д. № 294/2012 г. на Апелативен съд - В., с което след отмяна на решение от 23.03.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г. на Окръжен съд - Варна, е уважен предявения от Ж. А. С. срещу С. П. И. иск с правно основание чл. 34 ЗЗД и е отхвърлен като погасен по давност насрещния иск на С. П. И. с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение № 642 от 22.05.2013 г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо по насрещния иск. Поради това и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на решението се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. В касационната жалба се поддържа, че решението е процесуално недопустимо поради недопустимост на предявения насрещен иск, евентуално неправилно поради това, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано. Представя писмени бележки чрез процесуални представители адв. Н. и адв. С. Претендира разноски. Ответникът Ж. А. С., чрез процесуален представител адв. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от Ж. А. С. срещу С. П. И., като наследник на П. И. И., иск с правно основание чл. 34 ЗЗД за заплащане на сумата 35 000 лв., платена по прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между П. И. И. и Ж. А. С. с н. а. № 109/2008 г. и е отхвърлен като погасен по давност насрещния иск на С. П. И. с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗЗД за унищожаване на едностранно волеизявление, материализирано в разписка, издадена от П. И. И. на 20.05.2008 г. за получаване на покупна цена по договора за покупко-продажба в размер на 35 000 лв. Въззивното решение е процесуално недопустимо по насрещния иск във връзка със задължението на съда да приложи делото /гр. д. № 1724/2008 г. на Варненски окръжен съд/, за което ищцата С. И. е твърдяла по приложеното гр. д. № 1448/2008 г. на Варненски окръжен съд, че е образувано по неин иск с правно основание чл. 5 ЗЛС и въз основа на данните по делото да прецени допустимостта на насрещния иск съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща, че унищожението по чл. 31, ал. 1 ЗЗД не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. По изложените съображения въззивното решение следва да се обезсили в частта по насрещния иск и делото се върне за ново разглеждане. Изходът на делото по насрещния иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД е от значение за изхода на делото по иска с правно основание чл. 34 ЗЗД, поради което въззивното решение следва да се отмени в частта по иска с правно основание чл. 34 ЗЗД и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение