Решение № 3566 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2018 г.

Решение № 3566 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от "Ликор 1" ЕООД, срещу решение № 893 от 23.04.2018 г. по адм. дело № 2238/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на "Ликор 1" ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-16002615010051-091-001/23.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с ревизионен акт №П-16002616115523-003-001/29.06.2016 г., потвърдени с решение № 595/29.08.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта на непризнат данъчен кредит за м. 07. 2013 г. в размер на 5 729,16 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 408, 61 лв. по фактура № 7/13.07.2013 г., издадена от "Гълев М Трейдинг" ЕООД и същия е изменен в частта на допълнително определената дължима сума за корпоративен данък за 2013 г., като е намален размера на данъка от 11 284,01 лв. на 5 381,93 лв. и размера на акцесорното задължение за лихви от 2 559,20 лв. на 1 289,57 лв., като жалбата на "Ликор 1" ЕООД е отхвърлена в останалата й част. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-16002615010051-091-001/23.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с ревизионен акт №П-16002616115523-003-001/29.06.2016 г., потвърдени с решение № 595/29.08.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта на непризнат данъчен кредит за м. 07.2013 г. в размер на 5 729,16 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 408,61 лв. по фактура № 7/13.07.2013 г., издадена от "Гълев М Трейдинг" ЕООД, както и в частта, в която същия е изменен в частта на допълнително определената дължима сума за корпоративен данък за 2013 г., като е намален размера на данъка от 11 284,01 лв. на 5 381,93 лв. и размера на акцесорното задължение за лихви от 2 559,20 лв. на 1 289,57 лв. Твърди, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ликор 1" ЕООД, чрез адв. Терзиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът - "Ликор 1" ЕООД обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени решението в обжалваната част и претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонева, е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП и неоснователност на касационната жалба на "Ликор 1" ЕООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил РА №Р-16002615010051-091-001/23.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с РА №П-16002616115523-003-001/29.06.2016 г., потвърдени с решение № 595/29.08.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта на непризнат данъчен кредит за м. 07. 2013 г. в размер на 5 729, 16 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 408, 61 лв. по фактура № 7/13.07.2013 г., издадена от "Гълев М Трейдинг" ЕООД и е изменил същия в частта на допълнително определената дължима сума за корпоративен данък за 2013 г., като е намалил размера на данъка от 11 284, 01 лв. на 5 381, 93 лв. и размера на акцесорното задължение за лихви от 2 559, 20 лв. на 1 289, 57 лв. и е отхвърлил жалбата на "Ликор 1" ЕООД в останалата й част. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Съдът е стигнал до извод, че жалбоподателят е опровергал констатациите на ревизиращите органи само по отношение доставките по процесните фактури № 7/13.07.2013 г. и 76/30.09.2013 г., издадени от "Гълев М Трейдинг" ЕООД. Приел е, че по делото са представени товарителници, заявки за извеждане на акцизни стоки, приемо-предавателни протоколи, декларации за съответствие на качеството и акцизни данъчни документи (АДД). Административният съд е установил, че от страна на прекия доставчик "Гълев М Трейдинг" ЕООД и на превозвача "Интер евро транспорт" ЕООД се представят идентични екземпляри на товарителници за превоз на товари с маршрут гр. София – с. Черепово. Съдът е приел, че незаконосъобразно е извършено преобразуването на финансовия резултат в увеличение със сумата в общ размер на 59 020, 79 лв. и определените въз основа на това допълнителни задължения за корпоративен данък за годината, ведно с прилежащите лихви, във връзка с горепосочените фактури. По отношение констатацията за допълнително начислен ДДС в размер на 2 500 лв. ведно с прилежащите лихви за данъчен период м. 12. 2011 г. е стигнал до извод, че продажбата на недвижимия имот е третирана от самия ревизиран субект като освободена доставка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДС и поради което и правилно е извършена корекция на ползвания данъчен кредит. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г. със сумата в размер на 1 877,12 лв. по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО съдът е установил, че по делото не е опровергана констатацията на ревизиращия екип, че от момента на закупуването им не са представени доказателства за използването на автомобилите, включително пътни листове за изминати километри. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: Касационната жалба е неоснователна. По отношение на фактури с № 7/13.07.2013 г. и 76/30.09.2013 г., издадени от доставчика "Гълев М Трейдинг" ЕООД с предмет на доставките дизелово гориво, първоинстанционният съд правилно е приел, че органите на приходите незаконосъобразно са приели, че процесните доставки не са осъществени. Към процесните фактури са приложени също така товарителници, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от същите дати, декларации за съответствие с изискванията за качеството на течните горива и акцизни данъчни документи. Тъй като декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Наличието на горепосочените декларации за съответствие с изискванията за качеството на горивото, както акцизните данъчни документи и надлежно съставените приемо-предавателни протоколи обуславят извод, че фактурираното гориво е действително доставено на ревизираното лице и в случая са налице реални доставки на гориво. По отношение преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2013 г., доколкото са изложени аргументи по-горе относно опровергана констатация на ревизиращия екип за липса на реална доставка, необосновано е и преобразуването на финансовия резултат в увеличение със сумата в общ размер на 59 020,79 лв. и определените въз основа на това допълнителни задължения за корпоративен данък за годината, ведно с прилежащите лихви. Неправилно е посочено, че разходваното гориво следва непременно да бъде обвързано с изминати от превозното средство километри, които не могат да се определят без пътен лист и пътна книжка. Според заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, за да се определи действителния разход на гориво се прави тестово засичане на разхода в условията и за дейностите, за които ще се използва техниката. Според заключението по същия начин е подходено и в ревизираното дружество, като няма превишение на изписаните счетоводно количества гориво над необходимите за извършване на дейност за процесния период. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Ликор 1" ЕООД: Направените оплаквания са неоснователни. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 32/16.08.2013 г., издадена от "Гълев М Трейдинг" ЕООД. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от прекия доставчик и превозвача са представени товарителници с различни попълнени реквизити на маршрут на превоза. Към фактурата не е представена и декларация за съответствие с изискванията за качеството на течните горива. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Във връзка с горното правилни са изводите на съда, че доставката по фактурата не е реално осъществена. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит фактура № 81/30.05.2013 г., издадена от "Голд Петрол Ко" ЕООД. По отношение на процесната доставка следва да се посочи, че е извършена насрещна проверка на транспортната фирма "Интер евро транспорт" ЕООД, посочена в представената товарителница. Съгласно депозираните писмени обяснения транспортната фирма не е извършвала процесната доставка на гориво. Извършена е насрещна проверка на дружеството "Евротест контрол" ЕАД, издател на протокол № 412/17.07.2012 г. за изпитване на дизелово гориво в дирекция "Изпитвателна лаборатория". В отговор на ИПДПОЗЛ е потвърдено издаването на посочения протокол на дружеството "Груп ойл петролиум 2011" ЕООД, но проверяваното лице не е изготвяло декларация за съответствие на качеството на течните горива № 1768/30.05.2013 г. При установена недоказаност от страна на жалбоподателя на реални доставки на посочените количества дизелово гориво във фактура № 32/16.08.2013 г., издадена от "Гълев М Трейдинг" ЕООД, и фактура № 81/30.05.2013 г., издадена от "Голд Петрол Ко" ЕООД, осчетоводеният разход по тях също се явява документално необоснован и правилно е извършено преобразуването на счетоводния резултат за 2013 г. на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и определеното въз основа на него допълнително задължение за корпоративен данък, ведно с прилежащите лихви. По отношение констатацията за допълнително начислен ДДС в размер на 2 500 лв., ведно с прилежащите лихви за данъчен период м. 12. 2011 г. Продажбата на недвижимия имот е третирана от самия ревизиран субект като освободена доставка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В случая не са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит до продажбата на имота на 06.12.2011 г. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г. със сумата в размер на 1 877, 12 лв. по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО. Правилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от 12 месеца. Не са представени доказателства за използването на автомобилите, включително пътни листове за изминати километри. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 990 лв. съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На "Ликор 1" ЕООД, като ответник по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП не следват разноски, тъй като не са представени доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,