Решение № 10875 от 29.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Иванов, в качеството си на ЕТ Х. Радославов М-З , гр. Провадия против Решение 1389/02.11.2021 г. по адм. д. 738/2020 г. на Административен съд Варна /АС - Варна/. Твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено. Претендира разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата. В постъпила молба от 19.10.2022 г., чрез адв. Иванов се прави искане за даване ход на делото. Ответникът Община Провадия, чрез адв. Филипов оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. В представен писмен отговор по касационната жалба оспорва същата и счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е постановено след подробен анализ на доказателствата и е в пълно съответствие с установените факти. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по искова молба от ЕТ Х. Радославов М-З против Община Провадия, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на отмяна на Заповед 1139/25.08.2006 г. на Кмета на община Провадия, с Решение 559/13.03.2015 г., постановено по адм. д. 3596/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, както следва: 1. 135108,69 лв., представляваща стойността на движима вещ - павилион тип Панелен сандвич с площ от 95 кв.м.; 2. 99 976,96 лв., представляваща стойността на движими вещи, унищожени при демонтажа на заведението, подробно описани в исковата молба от т.т. 2-65 и 67-94; 3. 3 654,12 лв., представляваща равностойността на 2 100 щатски долара, стойността на пътна чанта, описана в т. 66 от исковата молба; 4. 20 000 лв., представляваща пропуснати ползи формирани, както следва: 814,14 лв. - от продажба на стоките, описани в исковата молба в т.т. 71 - 75, 77, и 79 - 84, със 100% надценка, 17 000 лв. - печалба от дейността на заведението за периода 29.08.2006 - 13.03.2015 г., 2 185,86 лв. - неполучени трудови възнаграждения за периода 29.08.2006 - 13.03.2015 г.; 5. Неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.; 6. 129 502,73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 258 739,77 лв., представляваща сбор от претендираните обезщетения за имуществени вреди, за периода 13.03.2015 г. до 12.03.2020 г.; 7. 10 153,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.03.2015 -12.03.2020 г. Съдът е отхвърлил предявените искове и е осъдил ЕТ Х. Радославов М-З да заплати на Община Провадия сумата от 15 600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. В мотивите си съдът е посочил, че ищецът е титуляр на разрешение за поставяне на преместваем обект върху терен, общинска собственост, със срок до 01.04.2003 г. за имота от 95 кв.м. и че след изтичане на срока на разрешението ответникът е поканил ищеца да сключат нов договор, като такъв договор не е сключен. Приел е за установено, че ищецът е продължил ползването на общинския терен без правно основание, като последица от противоправното поведение на ищеца е влязлото в сила съдебно решение по търг. д. 519/2006 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което същият е осъден да заплати обезщетение за ползване на общинския терен за периода 02.12.2003-31.03.2006 г. Установил е също, че ответникът е поканил ищеца да освободи терена, като всички покани, изпратени от Община Провадия до ищеца за освобождаване на недвижимия имот не са имали за последица освобождаване на недвижимия имот, а след поканата от 24.08.2006 г. и дадения срок за освобождаване на имота, на 26.08.2006 г., заведението е работило и ищецът, не е предприел действия да освободи общинския терен и да запази вещите си. В заключение е приел, че действията на Община Провадия, обективирани в Заповед 1139/25.08.2006 г., са признати за незаконосъобразни, но твърдяната от ищеца вреда не е настъпила в резултат на този акт. Решението е правилно. Въз основа на подробно изяснените факти по делото, съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви защо не приема причинените на ищеца щети да са в резултат на отменената Заповед 1139/25.08.2006 г., издадена от кмета на общината. Отделно от това, претенцията за причинени имуществени щети не е била доказана безспорно както по отношение материалите от демонтирания павилион, така и на съдържащите се в него вещи, за които са били съставени подробни описи. Липсват доказателства, че вещите на ищеца са били унищожени, като не е доказан и размерът на пропуснатите ползи. Последните биха се дължали при извършване на търговска дейност, която не нарушава правото на общинска собственост. За случая е приложима и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Това е така, тъй като към датата на разпореденото премахване на павилиона, същият не е бил поставен на законно основание върху общинския терен. Павилионът е бил незаконен, защото по отношение на него не е бил продължен срокът на даденото разрешение, нито ищецът е продължил да плаща определения наем, без противопоставянето на Община Провадия. Ищецът не е изпълнил задължението си да демонтира павилиона и да освободи терена, поради което премахването е реализирано от общината. Не могат да се приемат за основателни доводите на касатора, че съдът е бил предубеден, което е породило и обусловило явна несправедливост на отсъденото решение. Основанията за отвод на съдията са посочени в чл. 22, ал. 1, т. 1- 6 ГПК, вр. чл. 144 АПК. По делото липсват данни за наличие на обстоятелства по т. 1 5, а и такива не се твърдят от касатора. Административният съд е изградил изводите си въз основа на всички доказателства по делото, включително и от назначените съдебно-счетоводна и съдебно-оценителна експертизи, които е обсъдил в тяхната съвкупност. След преценка на доказателствата е приел, че исковете за обезщетяване на вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучени трудови доходи и за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, са предявени от материално нелегитимирана страна. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на съда, че както трудово възнаграждение, така и обезщетение за претърпени болки и страдания се дължат само на физическо лице. И макар с регистрирането на едноличен търговец правосубектността на физическото лице се разширява, не може да се приеме, че търговецът е процесуален субституент на физическото лице и може да предявява претенции от негово име. Отделно от това и по отношение на тези претенции са относими мотивите, че вредите са в резултат на виновното, незаконосъобразното поведение на ищеца. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото е основателна, съгласно представен договор за правна защита и съдействие /лист 215/ и следва да бъде уважена за сумата от 26 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение