Решение № 11513 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13118/2017 г.

Решение № 11513 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13118/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик против решение № 454/12.10.2017 г. по адм. дело № 487/2017 г. на Административен съд - Пазарджик, в частта му, с което е отхвърлено протестирането на чл. 1, ал. 2 от Наредба за управление на общинските пътища в община Велинград, приета с решение № 50/23.02.2005 г. на Общински съвет Велинград (Наредбата). Първоинстанционното решение се протестира с доводи за постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според прокуратурата при съпоставянето на Наредбата със Закона за пътищата (ЗП) се вижда, че текстът в наредбата стеснява изключенията по неприлагането и само до горските пътища и частните пътища, неотворени за обществено ползване. Не са споменати и улиците в населените места, доколкото това е направено в ЗП. Въпреки, че съдът приема в мотивите си, че наредбата е непълна, като изключването на улиците в нея следва да се изведе посредством тълкуване. Твърди се още, че липсата на това правило в текста на наредбата нарушава принципа на правната сигурност по отношение на нейните адресати, независимо, че непълнотата може да се запълни с тълкуването и прилагането на закона. Ответната страна - Общински съвет-Велинград, представляван от адв. Семерджиева, оспорва подадения касационен протест с молба от 19.04.2019 г. Поддържат се изложените от първоинстанционния съд мотиви относно установената неоснователност на оспорването на чл. 1, ал. 2 от Наредбата. Направено е искане за оставяне в сила на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неправилност на първоинстанционното решение. Доколкото изложените доводи се припокриват с изложеното в касационния протест, същите не следва да бъдат преповтаряни. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационният протест е редовно подаден от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същият за допустим. Разгледан по същество е неоснователен. Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК е образувано пред АС - Пазарджик по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, против чл. 1, ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 4, чл. 22, чл. 24, ал. 2, чл. 26, ал. 2, чл. 27, чл. 28, ал. 1 и ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 34, чл. 67, чл. 68 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Община Велинград, приета с решение № 50/23.02.2005 г. на Общински съвет Велинград. Със сега протестираната част на решение № 454/12.10.2017 г. по адм. дело № 487/2017 г. по описа на АС - Пазарджик, съдът е отхвърли протеста в частта му, с която е оспорена разпоредбата на чл. 1, ал. 2, от Наредбата. За да отхвърли протеста, съдът е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган съгласно правомощията му по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 23 от ЗП. Приел е също така, че Наредбата е валиден нормативен административен акт, като е отчел, че е издаден в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в ЗМСМА. По отношение материалната законосъобразност на чл. 1, ал. 2 от Наредбата, съдът е приел, че протестът е неоснователен. Като е анализирал предметния обхват на протестираната норма с действието на чл. 1, ал. 2 от ЗП, съдът е приел, че в чл. 1, ал. 2 от Наредбата липсва точка идентична на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП. Приемайки, че в Наредбата не е включено ограничение в предметния й обхват, което да съответства на ограничението по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП, а именно, че Наредбата не се прилага спрямо улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища, административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата не е незаконосъобразна като противоречаща на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП. Анализирайки действието на чл. 3, чл. 7, ал. 2 и чл. 15 от ЗНА, съдът е приел, че в случая наличието на уредба за неприложение на издадения закон относно определени видове пътища е важимо и при липса на уредба в подзаконовия нормативен акт. Приел е, че по аргумент от чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП, както този законът, така и Наредбата се явяват неприложими към улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Касационната инстанция намира, че заключението на АС - Пазарджик за неоснователност на протеста по отношение чл. 1, ал. 2 от Наредбата е правилно. Не може да бъде споделено възражението, че изричното непосочване в Наредбата, че "улиците" по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП са извън предметния й обхват е основание да се приеме, че е налице такова състояние на правна несигурност, която да води до извод за незаконосъобразност на оспорваната норма. Както в самият протест е посочено "непълнотата" на Наредбата може да се запълни с тълкуване и прилагане на закона. В тази връзка, доколкото по делото и между страните е безспорно, че Наредбата не урежда обществени отношение свързани с правомощия на кмета на община Велинград по управление на общински улици по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП, то макар и изведена по тълкувателен път тази безспорност е основание да се приеме, че липсва противоречие между предметния обхват на Наредбата и компетентността на общинския съвет, произтичаща от нормата на чл. 23 от ЗП. В този смисъл, поддържаните касационни възражения следва да се приемат за неоснователни. Разноски се претендират от ОбС -Велинград, но такива не следва да се присъждат. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие, плащането е уговорено да се извърши по банков път, чрез издаване на фактура. По делото не е представена такава, която да установи този факт, поради което разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението, в протестираната му част, следва да бъде оставено в сила като правилно. При тези съображения, Върховният административен съд, трето отделение