Решение № 6633 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Асенова, чрез адвокат И. Иванов, срещу Решение 3833 от 09.06.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 1084/2022 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. В съдебно заседание се представлява от адв. Г. Илиева, която представя и писмена защита, в която посочва че съдът не е дал указания и не са събрани доказателства за действително осъществяваната трудова дейност от страна на жалбоподателката, което е довело до постановяването на съдебно решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на основните принципи на административното производство: на истинността и служебното начало, съответно чл. 7 и чл. 9 от АПК. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез юрк. И. Бабурска в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична недопустимост и неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила в допустимата му за разглеждане част, а в недопустимата жалбата да се остави без разглеждане, като в тази част производството по делото да се прекрати. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално частично недопустима, по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било Решение 1040-21-1338 от 31.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Асенова срещу Разпореждания: 212-00-4644-4 от 26.10.2021 г., 212-00-4644-5 от 26.10.2021 г. и 212-00-4644-6 от 26.10.2021 г., всички издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. С Разпореждане 212-00-4644-4 от 26.10.2021 г. е отменено предходно Разпореждане 212-00-4644-1 от 03.08.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). А с Разпореждане 212-00-4644-5 от 26.10.2021 г. е отказано отпускането на такова обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". По отношение на цитираните две разпореждания с 212-00-4644-4 от 26.10.2021 г. и 212-00-4644-5 от 26.10.2021 г., административният съд се е произнесъл по законосъобразността на решение по чл. 117, ал. 3 КСО, издадено в хипотезата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. б от КСО, поради което съдебният контрол от по-горна съдебна инстанция по реда на чл. 208 и следващите от АПК е процесуално недопустим. Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 4 и чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК касационната жалба против решението на административния съд, в частта, с която е отхвърлена първоинстанционната жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град, потвърждаващо Разпореждане 212-00-4644-4 от 26.10.2021 г. и Разпореждане 212-00-4644-5 от 26.10.2021 г., следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. В останала й част, досежно Разпореждане 212-00-4644-6 от 26.10.2021 г., касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 от АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София-град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. С оспореното решение, административен съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. За да постанови посочения правен резултат, съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност относимите за правния спор доказателства, и е формирал изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Пред първоинстанционния съд е установено, че с Разпореждане 212-00-4644-2 от 03.08.2017 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54г, ал. 1 и ал. 3 от КСО е спряно изплащаното на Н. Асенова парично обезщетение за безработица, считано от 05.07.2017 г. и е възобновено за периода от 15.07.2017 г. до 07.07.2018 г. в размер на 73.81 лева дневно, с мотиви: Получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 05.07.2017 г. до 14.07.2017 г. С Разпореждане 212-00-4644-3 от 03.08.2017 г. е спряно изплащането на парично обезщетение за безработица, считано от 18.07.2017 г. и е възобновено за периода от 28.07.2017 г. до 17.07.2018 г. в размер на 73.81 лева". По повод на заявените от лицето претенции и във връзка с преценка на правото, периода и размера на паричното обезщетение за безработица, е извършена проверка относно спазването на осигурителното законодателство, касателно осигурителя Архсистемс инк ЕООД, [ЕИК]. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-00913492 от 23.04.2021 г. Установено е, че дружеството е със статут развиващ дейност, като по партидата му в Търговския регистър няма обявени годишни финансови отчети за извършвана дейност - приходи и разходи. При проверка в информационната система на НОИ за проверяваното дружество, е констатирано, че съгласно Наредба 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда на изпращане ма уведомления по чл. 62, ал. 5 по Кодекса на труда от страна на Архсистемс инк ЕООД са подадени пет броя уведомления за сключване/прекратяване на трудови договори с пет лица - за периода април 2015 г. - април 2019 г. включително, в това число и за жалбоподателката Н. Асенова. С писма изх. 1042-21-58#3 от 26.11.2018 г. и изх. 1042-21-58#12 от 13.05.2020 г. е уведомена ТД на НАП София-град за предприемане на действия по реда на ДОПК за периода от 2015 г. до 2019 г. От компетентните длъжностни лица от ТД на НАП е получена информация за това, че дружеството няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и годишни финансови отчети (ГФО), няма данни за регистрирани фискални устройства, няма данни за регистрирани търговски обекти, няма данни за регистрации по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), съответно подадени СД по ЗДДС. Установени са задължения на дружеството в общ размер на 69 756,36 лева, за които е образувано изпълнително дело и същото няма налични активи, върху които да бъде наложен запор. От контролните органи при ТП на НОИ София-град до наетите по трудови правоотношения лица в проверяваното дружество са изпращани писма за събиране на сведения и пояснения по реда на чл. 44-46 от АПК, с цел изясняването на факти и обстоятелствата, свързани с възникването на осигуряване но смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, в това число и за Н. Асенова. При проверка в информационната система на НОИ е установено, че за жалбоподателката е наличен запис за подадено уведомление по чл. 62, ал, 5 от КТ за сключен на 06.04.2015 г. трудов договор на длъжност ръководител финансов отдел с основно трудово възнаграждение 2 600 лева, който считано от 28.06.2017 г. е прекратен. Назад във времето лицето е заемало длъжности продавач, банков специалист. Подадени са данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 06.04.2015 г. - 27.06.2017 г. с код за вид осигурен 01 . При тези обстоятелства, контролните органи на ТП на НОИ София-град, са приели, че Архсистемс инк ЕООД не е извършвало трудова/ стопанска дейност по смисъла на търговския закон от януари 2015 г. до момента на проверката, която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. За дружеството не се установяват данни за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения на лицата в близки/равни на максималните осигурителни възнаграждения, за които са подавани данни в Регистъра на осигурените лица. Липсата на счетоводна и трудово правна документация възпрепятства извършването на проверка от компетентните контролни органи на НОИ и НАП, поради което последните са направили извод, че лицата, за които има подадени данни за сключени трудови договори и декларирани осигурителни данни от този осигурител от месец април 2015 г. нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Според контролните органи, в административното производство нито от осигурителя, нито от заинтересованото лице е било доказано изплащане на възнаграждения на работници/служители и упражнявало ли е лицето трудова дейност, във връзка с което са приели, че спрямо назначените в този период лица не е изпълнен съставът на чл. 10 и § 1. т. 3 от ДР на КСО. Предвид, че дружеството Архистемс инк ЕООД не е осъществявало трудова/стопанска дейност по смисъла на Търговския закон от януари 2015 г. до момента на проверката, на осигурителя са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00913506 от 23.04.2021 г. за подаване на декларация образец 1 с код заличаване за наетите лица. в това число и за Н. Асенова - за периода от 06.04.2015 г. до 27.06.2017 г. включително. Предвид заличените данни по чл. 5. ал. 4 от КСО за Н. Асенова длъжностното лице по чл. 54ж. ал. 2, т. 1 от КСО е преразгледало наличието на основанията за отпускане на ПОБ и последователно са били издадени Разпореждания: 212-00-4644-4 от 26.10.2021 г., 212-00-4644-5, от 26.10.2021 г. и 212-00-4644-6 от 26.10.2021 г., с последното на основание чл. 114. ал. 3, във връзка с чл. 114. ал. 2, т. 2 от КСО, е разпоредено на жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода от 28.06.2017 г. до 17.07.2018 г. в размер на 18 231.07 лева главница. С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. Асенова против решението на директора на ТП на НОИ-София-град, потвърждаващо Разпореждане 212-00-4644-6 от 26.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателката за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството имала ли е жалбоподателката право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, респективно в хипотеза на неправилно отпускане или неправилен отказ по отпускането му. От анализа на цитираната разпоредба следва, че влязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица може да се измени или отмени от органа, който го е издал, само при условията на т. 1 и т. 2, т.е. служебно и без да се предвижда уведомяване на заинтересованото лице преди издаване на акта за отмяна или изменение. Длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства и да приложи чл. 54ж, ал. 2 от КСО. При наличието на нови доказателства, относими към преценката на правото, размера и периода на парично обезщетение за безработица на лицето, с Разпореждане 212-00-4644-4 от 26.10.2021 г. е отменено влязлото в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица. А с оглед влезлите в сила Задължителни предписания ЗД-1-21-00913506 от 23.04.2021 г., обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод, че в случая приложима е била разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, посочена като правно основание за издаване на процесното Разпореждане 212-00-4644-6 от 26.10.2021 г. Съобразно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, който предвижда, че когато след изплащането на осигурителните плащания са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, каквито са Констативен протокол КВ-5-21-00913492 от 23.04.2021 г. и Задължителни предписания ЗД-1-21-00913506 от 23.04.2021 г., изплатеното обезщетение за безработица следва да бъде възстановено на осигурителния орган. Поради заличените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за касаторката и за времето от 06.04.2015 г.-27.06.2017 г. вкл., което е относимо за правото, размера и периода за изплащане на ПОБ, компетентното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО правилно е преразгледало и съответно преценило основанията за отпускане на обезщетението за безработица и поради това, че лицето не е осигурено е достигнало ди извод, че обезщетението е било недължимо получено. Ето защо издадените нови писмени документи във връзка с настъпването на правоизключващите факти, които имат значение за претенцията на касатора да получи следващото се обезщетение поради безработица, са послужили като фактическо основание органът с обжалваното по делото решение, да приложи законосъобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и да разпореди връщане на неоснователно полученото осигурително плащане в посочения размер. Възраженията, че през посочените периоди Н. Асенова е имала качеството осигурено лице, защото е била във валидни трудови правоотношения с дружеството осигурител с оглед на конкретните фактически установявания не се подкрепят от доказателствата по делото и законосъобразно не са били зачетени от съда. Върховният административен съд също така многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно условие. Жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на дефиницията, която е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, защото не е доказано да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Направените изводи от първоинстанционния съд във връзка с установената законосъобразност на обжалвания административен съд в обжалваните части, не се опровергават от доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че съдът не е бил процесуално активен и не е събрал доказателства в подкрепа на тезата й, че е била осигурено лице за процесния период от време. Следва да бъде посочено, че при разглеждане на първоинстанционната жалба и при конкретиката на фактите по настоящия спор, съдът е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК и е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Следователно, в тежест на касационната жалбоподателка е било да представи относимите за правния спор и правото, което претендира, доказателства, което тя не е сторила до приключване на устните състезания по делото. Представените едва с касационната жалба писмени доказателства, не са от материалноправно и процесуалноправно естество да докажат релевираните от нея касационни възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. По изтъкнатите съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 от АПК, което като правилно следва да се остави в сила, в допустимата му за разглеждане част. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание 143, ал.3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение