Решение № 9184 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3660/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Х. Х. и Т. А. Х., чрез процесуален представител адв. Николов, срещу Решение 811 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело 600/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С него са отхвърлени следните искови претенции на касаторите против Община Пловдив за присъждане на обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 154 496 лв. и неимуществени вреди по 30 000 лв. за всеки от ищците поотделно общо 60 000 лв., за периода 23.12.2022 г. до 03.01.2023 г., ведно със законна и мораторна лихва, в следствие на извършена незаконосъобразна административна дейност на кмета на район Централен в изпълнение на Заповед РД-16-1251 от 28.06.2016 г., изразяваща се във фактически действия по премахване на недвижим имот многофамилна къща, собственост на касаторите, при наличие на висящ процес пред съд и направено искане за спиране на заповедта. Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно постановяване на съдебен акт, с който предявените искови претенции да бъдат уважени. Ответникът Община Пловдив не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено и в съдебно заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред АС Пазарджик е образувано по исковата молба на А. Х. Х. и Т. А. Х. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Община Пловдив за причинени имуществени вреди в размер на 154 496 лв. и неимуществени вреди по 30 000 лв. за всеки от ищците поотделно общо 60 000 лв., за периода 23.12.2022 г. до 03.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /17.01.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите и мораторна лихва за периода 23.12.2022 г. до 17.01.2023 г., в следствие на извършена незаконосъобразна административна дейност на кмета на район Централен в изпълнение на Заповед РД-16-1251 от 28.06.2016 г., изразяваща се във фактически действия по премахване на недвижим имот многофамилна къща, собственост на касаторите, при наличие на висящ процес пред съд и направено искане за спиране на заповедта. От фактическа страна е установено, че е издадена Заповед РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район Централен за премахване на незаконен строеж Четириетажна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 56784.520.696, собственост на ищците, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Бургас 1. Заповедта е предшествана от издаването на Констативен акт 82 от 24.11.2016 г. за установени нарушения на чл. 148, чл. 157 от ЗУТ и същият е дал основание за започване на административно производство по чл. 224а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. В цитирания констативен акт като друга налична документация са вписани три констативни протокола - 12 от 10.02.1999 г., 118 от 05.10.2004 г., Констативен протокол от 04.11.2016 г. Екземпляр от Констативен акт 82 от 24.11.2016 г. е получен от ищците на дата 30.11.2016 г. /лист 7 от адм.дело 1446 от 2022 г. на АдмС Пловдив/. Съгласно приобщеното по настоящото производство протоколно определение от 22.02.2017 г. на АдмС Пловдив по адм.дело 235 от 2017г. /лист 28 от адм.дело 1446 от 2022 г. на АдмС Пловдив/ съобщението за изготвената заповед за премахване на незаконния строеж е получена на дата 03.01.2017 г. от единия ищец, а самата заповед е получена лично от касаторите на дата 09.01.2017 г. С цитираното протоколно определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на ищците срещу Заповед РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район Централен , поради просрочие на жалбата. Това определение е потвърдено с Определение 4000 от 31.03.2017 г. по адм. дело 3043 от 2017г. по описа на ВАС. От представените писмени доказателства се установява, че е издадена Покана за доброволно изпълнение с изх. 2400-3577/20/ от 20.07.2017 г., с която ищците за поканени в 30 дневен срок от получаването й да изпълнят доброволно заповедта за премахване на незаконен строеж. Поканата е редовно връчена на единият от ищците на 24.07.2017 г. /лист 10 от от адм.дело 1446 от 2022 г. на АдмС Пловдив/. С Протокол от 19.04.2022 г. е констатирано, че заповедта не е изпълнена в срока за доброволно изпълнение и строежът не е премахнат, поради което общинската администрация е пристъпила към процедура по принудително премахване. С Протокол от 13.05.2022 г. се установява, че собствениците на сградата отказват да осигурят доброволно достъп до имота и сградата, за да се предприемат ефективни действия по изнасяне на движимото имущество и премахване на незаконния строеж. Във връзка с изпълнението на Заповед РД-16-1251/28.12.2016 г. е образувано дело пред АдмС Пловдив по реда на чл.272, ал.2 от АПК за издаване на разрешение за влизане в имот без съгласието на собствениците. С Определение 914/07.06.2022 г. съдът е разрешил на кмета на район Централен , Община Пловдив влизане в имот и сграда, описани в Заповед РД-16-1251/28.12.2016. Определението е влязло в законна сила на 18.10.2022 г. Установено е че на дата 23.12.2022 г. от страна на компетентните органи е пристъпено към фактическото премахване на недвижимия имот четириетажна жилищна сграда собственост на касаторите. По делото е представено и Определение 1419/08.02.2023 г., постановено по адм. дело 1205/2023 г. по описа на ВАС Второ отделение, с което е отменено Определение 1868/21.11.2022 г., постановено по адм. дело 2231/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, като вместо него е постановено друго, с което се допуска обезпечение на предявения от А.Х.Х. и Т.А.Х. иск, с правно основание чл. 292 от АПК, като спира изпълнението на Заповед РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район Централен Община Пловдив, до влизане в сила на решението по предявения иск, за което да се издаде обезпечителна заповед. По делото са изслушани и приети показанията на четирима свидетели, които са посочени от касаторите. Представени са и преписи от протоколи за предаване на вещи от дата 29.12.2022 г. и 04.01.2023 г. При установеното от фактическа страна, Административен съд Пазарджик е приел от правна страна, че подадената от А. Х. Х. и Т. А. Х. искова молба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Счел, че по делото не се установява наличието на кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. В обжалваното пред настоящата инстанция решение, административният съд е установил, че служителите при общинската администрация на Община Пловдив са действали законосъобразно като са пристъпили към принудително изпълнение на влязла в сила Заповед РД-16-1251/28.12.2016. на кмета на район Централен , с която е наредено премахването на незаконен строеж. Съдът е намерил, че към момента на осъществяване на действията по принудително изпълнение, административният орган е действал на валидно правно основание, поради което не може да се приеме, че извършените от него действия са незаконосъобразни. Обосновал е извод, че не са налице достатъчно доказателства, че посочените в списък към исковата молба вещи са изнесени неправомерно и не са били върнати на ищците. С оглед на горното отхвърлил исковата претенция за причинени имуществени и неимуществени вреди като неоснователна и недоказана. Така постановеното решение е неправилно поради наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК- съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция намира, че доказателственият материал по делото не е попълнен с достатъчно доказателства, за да се произнесе окончателно и категорично по съществото на спора. За установяване на твърдените имуществени вреди претърпени от ищците във връзка с извършена незаконосъобразна административна дейност на кмета на район Централен в изпълнение на Заповед РД-16-1251 от 28.06.2016 г., изразяваща се във фактически действия по премахване на недвижим имот многофамилна къща, собственост на касаторите, е следвало съдът да назначи експертиза за установяване на размера на вредите. Съдът е следвало да изиска от Община Пловдив описните протоколи, създадени във връзка с отстраняването на движимото имущество от имота на касаторите, за да се установи какво е описано, къде е съхранявано, как е съхранявано, кога и как е върнато на собствениците. За изясняването на тези обстоятелства от Общината не са представени никакви доказателства. От страна на ищците са представени преписи от протоколи за предаване на вещи от дата 29.12.2022 г. и 04.01.2023 г., в които се споменава Протокол за опис на вещи от 23.12.2022 г. на длъжностни лица на районната администрация , Протокол за предаване на вещи от 23.12.2022 г. на длъжностни лица на районната администрация . Изобщо от ответната страна не са ангажирани никакви доказателства, за да се направи категоричен извод, че при изнасянето на вещите на ищците са положени усилия, да бъдат правилно описани, запазени и съхранени, доколкото независимо от обстоятелството, че недвижимият имот четириетажна къща собственост на ищците е бил обект на премахване, то движимото им имущество не е обект на принудително премахване или унищожаване. Общината следва да положи усилия да ги опази, съхрани и в последствие да ги предаде на собствениците им. В обжалваното съдебно решение, съдът обръща внимание на обстоятелството, че в показанията на свидетелите има известни разминавания св.М. заявява, че вечерта на 22.12.2022 г./ден преди да се пристъпи към фактическото премахване на имота на ищците/ около 22 ч. взел от летището ищеца А., като два часа по-късно били в гр. Пловдив и го оставил пред къщата му. В показанията си другите свидетели, а и ищците твърдят, че те са се прибрали в България след 23.12.2022 г. по спешност. Настоящата инстация намира, че първоинстанционният съд е следвало да изиска справка за задграничните пътувания на двамата ищци, за изясняване на точните факти по делото. По отношение на наведеното в касационната жалба възражение, че първоинстанционният съд е неглижирал искането на касаторите да бъдат приобщени по делото като доказателства два диска с видеозаписи, настоящата инстанция намира същото за неоснователно, доколкото видно от протокол от проведено открито съдебно заседание от дата 19.09.2023 г. по адм.дело 600 от 2023г. на АдмС Пазарджик ищецът недвусмислено е заявил, че се отказва от представяне на видеозаписите и вместо това е поискал изслушването на още един свидетел, което искане е уважено от съда. По делото са разпитани общо трима свидетели. Поради изложените съображения решението на административния съд, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените превила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с изложените по - горе мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,