Решение № 2881 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Ганчев, срещу Решение 846 от 09.05.2023 г. на Административен съд /АС/- Пловдив, постановено по адм. дело 443/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 1 от 12.02.2023 г., издадена от Началника на Пето /05/ Районно управление /РУ/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/- Пловдив. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва изводите на съда, че административния акт е мотивиран. Счита, че в него не са посочени никакви фактически основания за издаването му, а само бланкетно е цитирана нормата на чл. 21, т. 2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/, поради което не стават ясни причините за издаване на принудителната административна мярка /ПАМ/, което препятства и правото му на защита. Твърди, че заповедта е издадена въз основа на съставен Акт за констатиране на противообществени прояви с 1/12.02.2023 г., в който обаче лисва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Сочи, че никъде не е посочено какво е гласяло разпореждането, което се твърди, че не е изпълнено, от кого е било издадено и какво е било насрещното му поведение, квалифицирано като отказ. Моли за отмяна на съдебния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Мемцов, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Няма доказателствени искания. В хода по същество моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Претендира разноски по представен списък на същите. Ответникът по касация Началника на 05-то РУ при ОД на МВР- Пловдив в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирана е молба - становище от 22.06.2023 г., с която Началникът на 05-то РУ при ОД на МВР-Пловдив оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е Заповед 1 от 12.02.2023 г., издадена от Началника на 05-то РУ при ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 21, т. 2, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ на И. Ганчев е наложена ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от 12 месеца. От фактическа страна съдът е приел за установено, че заповедта е издадена за това, че на 12.02.2023 г. около 17:30 ч. в гр. Пловдив, стадион Локомотив находящ се в парк Лаута, по време на провеждане на футболна среща от 19 кръг на Първа професионална футболна лига между отборите ПФК Локомотив и ПФК Ботев- Враца, И. Ганчев е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на ЗООРПСМ, която не представлява престъпление по смисъла на наказателния кодекс /НК/, по време на спортното мероприятие, изразяваща се в неизпълнение на полицейско разпореждане. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е от фактическа и правна страна и съдържа данни за нарушения по чл.21, т.2 от ЗООРПМС, а приложените по делото докладна записка, сведение, обяснение и АУАН потвърждават фактическите основания за издаване на ПАМ, които кореспондират на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, т.2 от ЗООРПСМ. Съдът е обсъдил показанията на разпитания по делото свидетел, като е приел, че същите не са убедителни и не опровергават приетите за установени факти, обусловили налагането на ПАМ. Посочено е, че свидетелските показания на Д. Кисов са непоследователни, необективни и вътрешно противоречиви, тъй като са налице разминавания между неговите показания и доказателствата по делото. От друга страна, според АС - Пловдив със свидетелските показания не се установяват нови факти от значение за правния спор и не е оборена доказателствената сила на официалните писмени документи. При тези данни от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Съдът е приел също така, че наложената ПАМ е в законоустановения минимум от една година, съответно административният орган не дължи излагането на изрични мотиви по отношение срока на мярката. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При постановяване на решението е съобразен и материалният закон, поради което доводите в касационната жалба са неоснователни. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. В заповедта са посочени както датата и мястото на извършване на нарушението, така и описание на противообществената проява, което представлява фактически основания за издаване на заповедта. Тези фактически основания кореспондират и на посочените правни такива, поради което правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма по смисъла на чл.59, ал.2 АПК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че наложената ПАМ е за извършено нарушение по смисъла на 21, т. 2 от ЗООРПСМ, а именно неизпълнение на разпореждане на полицейски орган, изразяващо се в отказ от предоставяне на лична карта от страна на касатора, с която да бъде установена самоличността му. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗООРПСМ, противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи. Правилно първоинстанционният съд е приложил и материалния закон, като е приел ,че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. АС - Пловдив е обсъдил и срока за налагане на мярката от една година, който е минималният такъв съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗООРПСМ и мярката е съразмерна, предвид осъществената противообществена проява. Установява се по делото от представените докладни записки, сведения и обяснение на И. Ганчев, че е констатирана противообществена проява по ЗООРПСМ, от жалбоподателя, представляваща спортно хулиганство по смисъла на чл.21, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗООРПСМ, тъй като същият не е изпълнил разпореждането на полицейския служител да предостави лична карта за установяване на самоличността му. Налице е посоченото в заповедта фактическо основание, послужило за нейното издаване, поради което заповедта е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Правилна е преценката на съда, относно показанията на разпитания по делото свидетел, които са анализирани в съвкупност с останалите по делото доказателства и обосновано е прието, че същите не са достатъчно убедителни до степен да опровергаят писмените доказателства по преписката и установените факти, послужили като основание за налагане на процесната ПАМ. По изложените съображения, при липса на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като действително, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъдят, тъй като такива не се претендират. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение